Созопол – градът на спасението… от скуката

Созопол е най-старият град по Българското Черноморие, притежава неповторим архитектурен облик и на територията му има множество исторически обекти, които заслужават да бъдат посетени. Освен културен туризъм, курортът предлага и пълноценни условия за почивка на море, спорт и развлечения тъй като тук има хубави плажове, както и природни забележителности, които могат да бъдат разгледани. Ежегодно, в края на всяко лято тук се провеждат и празниците на изкуствата „Аполония“, което е едно допълнително забавление за туристите  – музика, театър, кино, балет, архитектура и пластични изкуства. Созопол е подходящ както за престой със семейството, така и за летуване с активен нощен живот – множеството дискотеки и нощни барове са способни да удовлетворят всеки музикален вкус.

Какво да видим в Созопол – карта, информация, забележителности и плажове


Тук приложената карта би могла да бъде едно чудесно помагало за навигация в града. Всички забележителности, които са описани по- надолу, са отбелязани на картата, като местоположение. Към всяка забележителност има бутонче за навигация.

Бутончетата са наречени „ОТВЕДИ МЕ“. Кликването върху тях довежда до автоматично зареждане на координатите на обекта, във вашия смартфон. Активира се приложението за навигация (или сайта) „Google Maps“.


Градът отстои на 35 км южно от Бургас, 18 км северно от Приморско. Има редовни автобуси до съседните градове, както и автобус до стoлицата. Има много богат избор като места за настаняване – хотели, къщи за гости, апартаменти под наем, семейни хотели, квартири, бунгала, вили и студиа. За всеки вкус тук има и многобройни ресторанти, павилиони за бързо хранене, капанчета, механи, бистра, пицарии, таверни и заведения в автентичен вид наподобяващи едновремешните рибарски кръчми в стария Созопол. В тях могат да бъдат вкусени морски деликатеси приготвени по традиционни созополски рецепти. Допълнително развлечение може да бъде и новоизграденият аквапарк и замък в района на Равадиново. Въпреки, че Замъка няма нищо автентично, нито общо с историята и културата на Созопол, той се радва на голям туристически интерес, заради изяществото с което е съграден.

Плажовете на Созопол

1) Централен плаж

Попада в центъра на града в близост до Морската градина на Созопол. Пясъчната коса на плажа се явява връзка между старата и новата част на Созопол. Заливът в който е разположен носи името Кампифес (в превод от гр. Извиващ се). Разположен е между двата носа Скамния вляво, където е стария град и нос Харманите вдясно, където е Новата част на града. Колкото и да е очарователен, плажът е дълъг едва 500 м, широк около 30 м и лятото почти винаги трудно се намира къде да се разположи хавлията.

Централният плаж на Созопол близо до Морската градина в центъра
Созопол – централен плаж. Попада между полуострова със старите къщи – Скамния и нос Харманите, построен с нови постройки 
Поглед от централния плаж на Созопол към нос Скамния, където е "Старият град"
Поглед към старата част на Созопол от централния плаж

Реклама



2) Плаж Харманите

Попада между нос Харманите, където е новата част на Созопол и п-в Буджака.

Зад плажната ивица има нов квартал на Созопол наречен със същото название – Харманите. Плажът е дълъг и просторен с фин, златист пясък, предлагат се шезлонги и чадъри, както и водни атракции – водни ски, джетове и др. Носител е на престижната награда за чисти води – „Син флаг“. Зад плажа има множество заведения Дължината му е 1,2 км, а максималната широчина достига 100м.

Просторният и дълъг плаж Харманите в Созопол
Плаж Харманите, носител на „Син флаг“ за чистота на водите

Името произхожда от турски и означава „вършитба на жито“ – отделяне на зърнената маса от примеси. В миналото, преди появата на автоматизирани машини, хората го правели ръчно като изсипвали зърното отвисоко при ветровито време и вятърът превявал по-леката плява. Така оставало само зърното. Нос Харманите бил много подходящ за целта, тъй като на него винаги имало вятър в месеца на жътвата – юни. Созополските земеделци имали плевници на него и се премествали да живеят там със семействата си за цялото лято.

Плажче в началото на Буджака, Созопол
Екзотично плажче в най-южната част на плаж „Харманите. Тук е началото на полуостров „Буджака“

Ако продължите по Буджака още на юг, преди къмпинг Каваци ще минете покрай друго известно място – Райският залив. Представлява фиордообразен залив със стръмни склонове покрити със зелена окраска. В залива има рибарски пристан и лодки. В миналото е бил диво кътче, откъдето идва името му. В наши дни, обаче, има немалко масивни постройки на носовете, които го обграждат.

Райският залив на п-в Буджака, Созопол
Райският залив заснет отгоре. Има изграден малък бар, от който се разкрива тази гледка.
Райският залив в Созопол
Райският залив заснет отдолу където има малко кейче за рибарски лодки

Реклама



3) Къмпинг Каваци и Смокиня

Попадат северно от плаж Харманите между п-в Буджака и нос Агалина.

На една и съща плажна ивица са и общата им дължина е 2 км, а широчината достига 100 м. Къмпингите предлагат като възможности за настаняване – каравани под наем, места за палатки, както и дървени бунгала.

Каваците Созопол
Къмпинг Каваци, Созопол.
Каваци в края на лятото
Интересна скална гъба в най-южния край на плаж каваци
Интересна скална гъба в най-южния край на плаж каваци

При едно от нашите посещения, по пясъчните дюни попаднахме на множество представители на рядкото цвете – пясъчна лилия, която е защитен вид включен в Червената книга на България.

Пясъчна лилия - Pancratium maritimum край Созопол
Пясъчна лилия (Pancratium maritimum) фотографирана юли месец на Каваците, когато е цъфтежа. Цветето е рядко и късането му е забранено.

В края на плажната ивица в посока юг се намира нос Агалина – обявен за защитена местност. Там има интересна цепнатина в скалите наподобяваща фиорд. По смелите използват това място за скокове отвисоко.

Панорамна гледка към плаж Каваците от нос Агалина
Панорамна гледка към плаж Каваците от нос Агалина

Реклама



4) Къмпинг Градина, Царският плаж и Къмпинг Златна рибка

Падат се между курортите Черноморец и Созопол, разположени са един след друг на една обща плажна ивица. Предпочитано място е от къмпингуващи с палатки и каравани. Златна рибка е най-близо до Созопол и там може да се отседне в каравани под наем , а също така има възможност и за наемане на бунгала. Има и зони за разполагане на собствена каравана (палатка). Покрай строителния бум, зад плажа се построиха множество хотели, и местността трудно би могла, с чиста съвест, да бъде наречена къмпинг. Все пак, частично е запазила зелената си обвивка.
Плажната ивица е дълга 4 км, а широчината достига 100 м. Харесвано място е и от почитателите на уиндсърфа, тъй като тук има сърф-училище. Храна и напитки могат да се вземат от множеството заведения и плажни капанчета. Предлагат се чадъри и шезлонги под наем.

Къмпинг Златна рибка, Созопол
Къмпинг „Златна рибка“ попадащ в северната част на Созопол
Изглед от плажа към остров Св. Иван, който е наблизо - 3,5 км от брега
Изглед от плажа към остров Св. Иван, който е наблизо – 3,5 км от брега

5) Плаж в местността Алепу, наричан още и „Шофьорският плаж“ или „Дюни“

Намира се непосредствено след курортното селище Дюни на около 10 км в посока юг от центъра на Созопол. Това е един от най-известните диви плажове по Българското Черноморие. Просторен, дълъг и не много населен той привлича търсещите спокойствие летовници, нудисти и притежатели на кучета, които могат да плажуват тук с тях. Дължината му е близо 3 км, а широчината достига 70 м. Повече информация за него и още снимки – оттук.

Дивият плаж до селище "Дюни"
Шофьорският плаж в местността „Алепу“ между Созопол и Приморско. Още снимки – оттук

Островите на Созопол

1) Остров „Св. Кирик и Юлита“

В съвременния си вид вече е свързан със Созопол чрез изкуствен вълнолом изграден през 1927 г. и представлява полуостров. До 2007 г. е военна зона и там акостират кораби на военноморския флот. След това е прехвърлен към Министерство на благоустройството. През 2009 година там се провеждат разкопки при което  са разкрити останки от езически храм от елинистичната епоха – навярно светилището на Аполон, комуто се кланяли древните созополчани.

Остров Св. Кирик и Юлита и пристанището на Созопол
Поглед от брега към полуостров „Св. Кирик и Юлита“ Високата сграда е бившето рибарско училище, впоследтсвие използвано и за школа на военноморския флот. Към настоящия момент сградата е неизползваема.
Бившето рибраско училище на остров Св. Кирик
Неизползваемата сграда на бившето рибарско училище построена през 1927 г.

При светилището, в далечното минало, e имало 13 метрова статуя от бронз на бог Аполон. Тя била популярна в древния свят и за нея свидетелстват няколко антични автори сред които гръцкият географ Птолемей и римският писател Плиний. Изработката била извършена през V в. пр. Христа от известния за времето си атински скулптор Каламис. За съжаление колкото и разкопки да се правят сега в местността, тя никога не ще бъде намерена – през 72 г пр. Христа римският завоевател Марк Лукул превзема Созопол (по онова време Аполония) и я отнася в Рим, където я полагат на Капитолийския хълм като военен трофей.

На острова е разкрита и раннохристиянска базилика от IV в. след Христа. В базиликата е открит реликварий с мощи, за които се предполага, че са принадележали на раннохристиянските римски светци Кирик и Юлита.

Актуална информация: Към юли 2018 г. достъпът до полуостров „Св. Кирик и Юлита“ все още е забранен за граждани, има поставена табела и пазач. Причината за това, е че там акостират кораби на гранична полиция.

2) Остров „Св. Иван

Това е най-големият от 5-те български Черноморски острова и е бил заселен още през VII в. пр. Христа от траките, които имали светилище тук.

V в. след христа тук е изграден средновековен изграден манастирски комплекс, за който се предполага , че е носел името „Св. Йоан Кръстител“. През 2010 г. при разкопки около руините на манастира бе открит реликвариум с мощи. След последвалите лабораторни анализи в западни лаборатории, международен изследователски екип заключава, че е силно възможно мощите действително да са на светеца Йоан Кръстител. В настоящия момент са изложени в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол и са обект на поклонение.

Остров Св. Иван, Созопол
Пътуване с корабче за разходка към остров „Св. Иван“. На острова е разположен и фар, за да служи като навигационен ориентир за преминаващите кораби.

В периода X-XV в. манастирският комплекс бил в период на подем – тук кипяла активна книжовна дейност, високообразовани монаси превеждали от гръцки на български богослужебни книги, преписвали жития, романи и др. Това продължило до 1453 г., когато Созопол е превзет от Османската империя, а манастирът бил сринат.

Пиратска база

Интересен факт за острова е, че в началото на XVII в. бил пиратска база  – тук се настанили казаци, които грабителствали по крайбрежието на Османската империя. Самообявили острова за своя „Пиратска република“. Сред руините на манастира са намерени много свидетелства за разгулният им начин на живот – чаши, съдове и артилерийски гюлета. През 1629 г. турска корабна артилерия прогонва пиратите и срива манастира.

Освен с историята си и историческите паметници, които могат да се видят, островът е обявен и за защитена местност с цел опазване на редки птици. Тук е и единственото място в България, където се среща внесения заек подземник и популацията му е много голяма, тъй като няма естествени врагове на острова.

„Св. Иван“ е разрешен за посещение и там могат да се разгледат останките от някогашните сгради. До острова няма редовни кораби и лодки, така, че ако желаете да го посетите е добре да се съберете група от няколко души и да се качите на някоя рибарска лодка или яхта. Цените за отиване и връщане са по договорка на място и започват от 30 лв. (за наемане на цялата лодка). Някои яхти предлагат и по-голям пакет с екстри – риболов, гмуркане, пикник на острова и др.

3) Остров Св. Петър

Остров Св. Петър е най-малкият по Българското Черноморие и се намира съвсем близо до остров „Св. Иван“. Предполага се, че по-рано е бил част от по-големия остров, но отделянето му е настъпило вследствие природен катаклизъм през XIX в. На него са намерени останки от възрожденски параклис, но като цяло няма нищо което заслужава да се види и не е обект на посещение от туристи.

Остров Св. Петър, Созопол
Малкият необитаем остров Св. Петър

Реклама



Забележителности в Созопол

1) Старите къщи в „Старият град“ и скалите на нос Скамния

Старите къщи в Созопол са обявени за архитектурно исторически резерват и придават неповторима и запомняща се атмосфера. Общият им брой надхвърля 180. Разположени са на полуостров Скамния и представят черноморската възрожденска архитектура от XVIII и XIX век.

Разходка към старата част на Созопол, т. нар. "Старият град"
Главната улица от центъра на града по която се навлиза в старата част и полуостров Скамния
Стара къща в Созопол - "Старият град"
Стари созополски къщи на полуостров Скамния, Созопол. Обявени са за исторически и архитектурен пламетник. Това е най-високата къща, на която попаднахме – 3 етажна.
Стара къща в Созопол - "Старият град"
Дървени созополски къщи в "Старият град"
Стари созополски къщи на полуостров Скамния, Созопол - "Старият град"
Стари созополски къщи на полуостров Скамния, Созопол - "Старият град"

Реклама



В края на носа са разположени многобройни терасовидни скали дали името на носа. От „σκαμνι“ ( произнася се скамни) което означава табуретка и навярно свързано със скалите наподобяващи седалки, тъй като са плоски в поглед отгоре.

Скалите като табуретки на полуостров Скамния (табуретковия полуостров)
Някои от табуретко-видните скали на нос Скамния
Скали - "столове" при нос Скамния, Созопол
Още скали в северната част на нос Скамния. На хоризонта е остров „Св. Иван“
Изглед от морето към стръмните скалисти брегове на Созопол
Изглед от морето към стръмните скалисти брегове на Созопол

2) Старите църкви

Църквата „Свето успение Богородично“ от XV в. е обявена за паметник на културата и е действаща. Попада на една от калдъръмените улички измежду старите къщи на полуостров Скамния. Построена на мястото на по-стар средновековен храм. Данни за съществуването й има от 1482 година. По-това време – в началото на Османското владичество българските църкви трябвало да отговарят на правилото – не по-високи от турчин яхнал кон. Затова е построена така – вкопана в земята наподобявайки обикновена къща.

Наричат я още и "Св. Богородица" (Созопол, старата част)
Вкопаната в земята стара църква „Св. Успение Богородично“

Църквата Св. Св. Кирил и Методий

Построена през  1888 г. но през новата история на града дълго време се използваше за музей. В настоящето е действаща и е обект на поклоннически туризъм от цял свят заради мощите на Св. Йоан Кръстител, които се съхраняват вътре. Попада в близост до морската градина на Созопол.

Църката "Св. св. Кирил и Методий", Созопол
Църката „Св. св. Кирил и Методий“ където се съхраняват мощите на Св. Йоан Предтеча

Параклис „Св. Зосим“

Попада в морската градина на Созопол, строен е през 1857 г. върху основите на по-ранен храм. Мъченикът Св. Зосим е на особена почит в Созопол, живял е тук през I-ви век след Христа и се смята за покровител на града. Името е и често срещано сред по-старите жители на Созопол.

Св. Зосим параклис
Параклисът „Св. Зосим“ в парка на Созопол

Освен гореописаните в Созопол има още много малки христински параклиси – около 20 на брой в старата част.

Реклама



Исторически музей и кратка история на Созопол

В историческия музей на Созопол е представена историята на района и околността с находки от праисторията, древността, античността, средновековието. Изложените артефакти са свързани с древната металургия, земеделие, корабоплаване, търговия и занаятчийство. Има и богата колекция от над 100 амфори. Тук е експониран и прочутият „Созополски вампир“, намерен при разкопки през 2012 г. и определен като такъв заради ритуалът с който е бил погребан.

На база намерените находки при подводни прочувания се стига до извода, че тук първоначално е имало праисторическо селище през V-то хилядолетие пр. Христа. То се е намирало в района между пристанището и остров „Св. Кирик и Юлита“, където тогава е била суша. По-късно в резултат покачване нивото на морската повърхност – селището потъва. Според Херодот през II-I –во хилядолетие пр. Христа в околността се заселват тракийските племена скирмиани, които имали умения в добива на руди.

Основаване в Античността

През 620-610 г. пр. Христа тук идват заселници от древногръцкия град Милет, разположен в Мала Азия по източния бряг на Егейско море (днешна Турция). Създали селище, което именоват Аполония, в чест на бог Аполон – покровител на изселниците. Предполага се, че в първите десетилетия на пребиваването си, колонизаторите са се препитавали основно с риболов. Созополска акватория била изключително богата на риба – оттук преминавали големи пасажи скумрия, паламуд, зарган, лефер, сафрид. Според древните автори те осолявали или сушели рибата, което им позволявало да я транспортират на големи разстояния – до Милет и други полиси в Средиземно море.

Освен на риба, районът около Аполония изобилствал и от други стопански ресурси – зърнени култури, дървен материал и метали (рудниците на Медни рид и Странджа), но първоначално аполонийците не са имали достъп до тях. Впоследствие те установяват взаимоизогодни търговски отношения с владетеля на местните траки скирмиани  и получават разрешение да разширят територията на полиса. Аполонийците , благодарение на уменията си в корабоплаването и контактите с гръцките полиси осигурявали транспорт и пазари за продукцията на траките. На траките им липсвали кораби, обучени екипажи и умения да се ориентират в Егейско море и новозаселниците се оказали отличен партньор, който спомогнал за тяхното облагодетелстване. Освен това, на свой ред, аполонийците внасяли от гръцките полиси занаятчийски изделия и зехтин, които били нужни на траките.

Разцвет и превръщане в голям търговски и пристанищен център

Градът забогатял толкова, че успял да си позволи скъпата за времето статуя на бог Аполон и да заплати на прочутия скулптор Каламис за нейната изработка. По данни на античните автори бюджетът на този проект бил 400 таланта или 10,4 тона злато (1 талант=26,4 кг злато). Дори и за съвременните представи това е колосална сума! Ако приемем, че златото е било от най-ниското – 9 карата, по съвременен курс на златото (1гр.=23,55лв) това са близо 250 млн. лева!

За да бъде различаван от други полиси със същото название, градът бил споменаван и като Аполоня Понтийска (което преведено значи Черноморска). Тъй като към развиващия се град започнали да се стичат и хора на изкуството, наричали го още и Аполония Магна (Велика).

Около V-ти век пр. Христа на север се създава нов полис – Месамбрия (Несебър) който се явява конкурент на Аполония. В стремежа да ограничи техния достъп до ресурсите в Бургаския залив и на юг, аполонийци създават Анхиало ( Поморие), който в началото бил крепостно съоръжение. Предполага се , че по това време около неговата акватория е имало остров, който аполонийците използвали за наблюдателен пункт към Месамбрия.

През 72 г. пр. Христа градът е опожарен и разграбен от римляните под ръководството на Марк Лукул. Причина за безмилостното му отношение е фактът, че Аполония се съюзила с Митридат в борбата срещу Римското нашествие. Започнал упадък на града, продължил няколко столетия и той бил изместен от Анхиало и Деултум, които се ползвали с благоволението на римляните.

Приемане на християнството IV век сл. Хр.

На мястото на всички езически храмове, през следващите векове започнали да се строят църкви, параклиси и манастири. От тогава е например манастирът „Св Йоан Предтеча“ на остров Св. Иван, „Св Николай Чудотворец“ в центъра и „Св. Апостоли“ на нос Скамния. Градът станал и епископски център.

Манастир Св. Николай Чудотвоец близо до южната крепостна стена в Созопол
Разкопки на руините на манастира Св. Николай Чудотворец.
Друг изглед към руините на манастира Св. Николай Чудотворец. Разкрит е случайно през 2011 г. при разкопки около южната крепостна стена.
Разкопки на манастира Св. Апостоли, на полуостров Скамния Созопол - Старият град
Разкопки на манастира Св. Апостоли, на полуостров Скамния, Созопол

В стремежа да се заличи името на езическия бог Аполон, името на града се променило в Созополис – което в превод от гръцки значи градът на спасението. Има различни версии как трябва да се тълкува тази промяна. Според едни, новото име има значение на спасеният от Аполон град, тъй като в християнските представи езическият бог бил свързан със Сатаната. Според други тълкувания името произтича от това, че много бедстващи кораби намирали спасение от морските стихии тук – в Созполските брегове.

Византийски период и изграждане на крепостните стени

През 395 г. сл. Хр. Градът преминава във пределите на Византийската империя с което започнал неговия нов възход. На картата, само на 14 часа път от тук с кораб, се появил нов голям консуматор – Константинопол.  Всеядният, населен със стотици хиляди град се нуждаел от всякакви стоки, които Созопол можел да достави – храни, гориво, метали, строителни материали и така търговията започнала отново да процъфтява.

По времето на император Анастасий (491-518 г. сл. Хр.) градът е обграден от солидна крепостна стена която се използвала дълго и през следващите векове. Части от нея, реставрирани, могат да се видят при централния плаж и в центъра на града.

Южна крепостна стена Созопол
Реставрирана част от южната крепостна стена. Пада се от югоизточната страна на нос Скамния
Крепостната стена в центъра
Реставрираната крепостна стена в центъра на Созопол

Реклама



През 812 г. градът е превзет от войските на хан Крум и преминава в пределите на Българската държава.

Впоследствие на няколко пъти преминава отново във византийски ръце. През този период запазва положението си на областен център и епископален град.

През 1453 г. след дълга обсада и въпреки помощта на венециански и генуезки кораби градът е превзет от Османската империя. По време на турското владичество градът страда на няколко пъти, както от пиратски набези (запорожките казаци за които споменахме по-горе) така и от турския гняв. През 1629 г. когато прогонили пиратите, настанили се на острова, турците опожаряват всички храмове и манастири в града.

Средновековна базилика в старата част на Созопол
Останки от средновековна базилика, попадаща измежду старите къщи в Созопол. Служила е като седалище на Созополската епископия – X – XVII в.

През XVIII и XIX в. се изграждат повечето от дървените къщи придаващи днешната, запомняща се архитектура на стария Созопол.

След освобождението

Градът е бил населен основно с гърци и тук се е говорело само на гръцки.

През 1906, отношенията между българи и гърци в цяла България се изострят в резултат на водената от Гърция политическа пропаганда в Македония. Това довежда до емиграцията на много созополски гърци  в Тесалия (Гърция). Следващата голяма вълна на миграция настъпва през 30-те години на XX век, когато емигриралите основават нов град на п-в Халкидики, наречен Созополи.

Созопол става голям риболовен център – през 20-те години на XX в. на остров „Кирик и Юлита“ е построено голямо рибарско училище. Тук се подготвяли кадри за риболов с модерни кораби. Функционирането му като такова обаче продължило кратко. Впоследствие сградата се превръща във военноморско училище – а островът във военна база.

Лодка аламана - основната рибарска лодка в миналото по българското Черноморие
Възстановка на  рибарска лодка аламана, изложена до църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Такива се използвали в периода XVIII – XX в. Задвижвала се с 8 гребци и ловували две по две като хвърляли мрежа с която заграждали рибата.
Сушене на сафрид в една от старите дървени къщи в Созопол
Сушене на сафрид в една от старите дървени къщи в Созопол

Основните отрасли за днешния Созопол са туризма, риболова и рибната консервация.

Какво може да се види край Созопол

Ако планирате да останете за по-дълго в района на Созопол, добри идеи за разходка са да посетите: 

  1. Курортно селище Черноморец (10 км в северна посока) за още плажове, средновековна крепост и интересни заливи и носове за хубави морски пейзажи.
  2. Фиорда при Нос Агалина (10 км на юг)
  3. Шофьорският плаж Алепу, южно на нос Агалина
  4. Бакърлъка, откъдето се наблюдава панорама отвисоко на Созопол и островите (16 км на запад минавайки през Равадиново)
  5. Плажът Аркутино (13 км на юг). В непосредствена близост до него е блатото Аркутино за наблюдение на бели водни лилии.
  6. Разходка с лодка срещу течението на  река Ропотамо (16 км)
  7. Приморско (23 км) за още хубави плажове и музей с находките, разкрити в неговите околности
  8. Тракийско светилище Бегликташ (26 км) до гр. Приморско. Един от най – посещаваните исторически обекти в страната
  9. Резерват Ропотамо (27 км) до гр. Приморско където има многобройни туристически пътеки през хубава природа и исторически обекти.

Кое къде е


ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте описаните дестинации на нашата

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

Реклама


Вашият коментар