Кости и 14-те братя лъжници в Странджа

Село Кости попадащо в природен парк Странджа е популярно с нестинарските си обичаи, широколистните вековни гори в околностите му, както и с църквата си, която е една от най-красивите селски църкви в района. Близостта му до черноморския курорт Царево (намиращ се на 24 км) го правят посещавана от летовниците, дестинация за разходки. В селото се предлагат и къщи за гости, като места за настаняване.

Тук ще представим една лесна и кратка екопътека водеща до параклиса „Св. Илия“ и 14- вековни странджански дъба-лъжници на по 300 години.

Как се стига до параклис Св. Илия и 14-те дъба лъжници от село Кости – карта, маршрут и GPX файл

Свали 
GPX файл

ПОЛЕЗНО: За повече информация как се отварят GPX файлове със смартфон вижте този линк.

Планирайте посещението на пътеката или по-дългия си престой в близките населени места със селекцията помощни инструменти – пътна Google карта с разстояния в км, прогноза за времето, търсачка на хотели, разписания на автобуси.

Дължината на пътеката е 2 км и се взема за около 30 минути в едната посока. Подходяща е за всякакви възрастови групи. Пътят е в отлично състояние – широк и настлан с чакъл, и не се налага газене в треви.

Началото на екопътеката село Кости, Странджа
Началото на екопътеката водеща към параклис „Св. Илия“ и 14-те братя лъжници

В самото начало минaхме покрай нещо като каньон, по чиито стени видяхме цветето памуклийка – наричано още скална роза.

Екопътека от село Кости към вековни дъбови дървета лъжници
Участъкът от пътеката покрай отвесните скали
Екопътека от село Кости към вековни дъбови дървета лъжници
Друг изглед към каньона
Памуклийка Cistus incanus край село Кости, Странджа
Памуклийка Cistus incanus. Цъфтеж – май-юни

В тази пролетна разходка попаднахме и на други интересни растения,  чиито фотографии споделяме тук :

Дива роза (Rosa Blanda) край Кости
Дива роза (Rosa Blanda)
Виолетова белоочица (buglossoides purpurocaeruelea) край Кости
Виолетова белоочица (buglossoides purpurocaeruelea)
Oбикновен жълтак (helianthemum nummularium)
Кипарисова млечка (Euphorbia cyparissias). Както подсказва името му, в стеблото му има млечен сок, и се употребява в народната медицина и като декоративно растение.  Среща се по сухи, каменисти места, но понякога навлиза и в посевни площи. Фермерите го смятат за плевел и водят борба с него.

Пътеката върви в близост до река Велека, а дъбовете лъжници са останки от нейните лонгозни гори. Както научихме от информационните табели по пътя – някои от дъбовете са съхранили под кората си хайдушки надписи от средата на XIX в.

Дъбовете лъжници край Кости, Странджа
Дъбовете лъжници

Едно от дърветата с най-голям диаметър. На него е табелата сочеща към параклиса

В близост до дъбовете се е сгушил параклиса, а до него има изграден заслон за пикници. Името е избрано неслучайно –  Св. Илия е покровител на село Кости. Вътре, на пода, има аязмо с лековита вода, за която се говори, че лекува кожни заболявания, но ние лично не сме я пробвали за да споделим впечатления.

Параклисът - дом на Св. Илия - покровител на село Кости
Параклисът – дом на Св. Илия – покровител на село Кости

Исторически бележки за село Кости

Според едно местно предание името на селото  (произнася се Кости́ – с ударение накрая) произхожда от първия си заселник – богатият грък Костаки. Той започнал да изкоренява дърветата по бреговете на р. Велека и по този начин завземал плодородните й почви. Отглеждал царевица, слънчоглед и коноп и търгувал с околните странджански села. Селото първоначално се наричало Костаки, а впоследствие било преобразено на Кости и заселено с гърци.

Няма данни кога точно се е случило това, но е силно възможно преданието да е невярно, или просто Костаки да не е садил царевица. Кости е споменато в Османски данъчен документ от 1498 г., а както всички знаем – царевицата, чиято родина е Америка, все още не е била внесена в Европа.

По-късно, през XVII в. Кости присъства в данъчния регистър на окръг Анхиало (Поморие). В него влиза и околия Агатопол (Ахтопол), комуто Кости е пряко подчинен.

През Руско-Турската война от 1828-1829 г. селото се споменава като „гръцко“.

Остава такова до Балканската война 1912-1913 г, когато гърците се изселват в Гърция. Там те пренесли и нестинарските обреди, които се изпълняват  и до днес в две солунски села. След Междусъюзническата война през 1913 г, в селото започват да се заселват българи от Източна Тракия (подобно на много други селища по Южното Черноморие)

В околностите на селото, са открити следи от древна металургична дейност, както и могилен некропол.

Обичаи

Всяка последна неделя на месец май, предшестваща празника „Св. Константин и Елена“ (на 3 юни) от Кости тръгва нестинарското шествие . То посещава  едно от най-святите за Странджа места – Голямата аязма във Влахов дол. Там се събират и нестинарите от селата – Българи, Кондолово, Граматиково и Сливарово. От 2005 – та година насам към шествието на Кости се присъединяват и гостуващите гръцки нестинари –  наследници на някогашните гърци живели в селото.

Селският събор на Кости е на 2-ри август  – празника на „Св. Илия“. Ако 2-ри август се пада делничен ден, то честването се измества за събота или неделя. Тогава се организира панаир, а вечерта се играят нестинарски танци.

За 2018 г. събитието ще се състои на 04.08 в събота.

В определените дни от годината тук се изпъляват обичаите Коледуване, Кукер и Пеперуга.

Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ на площада в село Кости – една от най-големите селски църкви в Странджа

Църквата "Св. св. Кирил и Методий" на площада в село Кости, Странджа
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ .  Издигната преди края на XIX в. с дарения на местните гърци. През 1903 г. е разрушена, но през 1909 е издигната наново. Уникален в нея е дърворезбования иконостас – дело на един от последните странджански резбари Пандил, изработен през 1908 г.

При посещението на Кости, тръгвайки от Царево, е добре да се шофира предпазливо, тъй като, въпреки ремонта, все още има отсечки, които не са в добро състояние. Участъкът с. Българис. Кости е с изцяло с нов асфалт – без забележки.

Ако планирате по дълъг престой в района – добра идея е да посетите местността Марина река  , както и плажовете и  екопътеките в близките  ЦаревоВарвараАхтопол , Синеморец.

Ако оттук поемете на запад към Малко Търново, можете да се отбиете в селата Кондолово и Граматиково за още кратки екопътеки и забележителности.

Booking.com

Правейки резервация чрез приложените в сайта линкове, Вие спомагате за разширяването му и допълването с още материали

Вашият коментар