Синеморец: Разходка по дивия бряг на река Велека

При Синеморец, от пристана за наемане лодка за разходка започва екопътека достигаща до местността Царското кладенче. Маршрутът се движи успоредно на Велека и е подходящ за наблюдение отблизо на жълтата водна лилия  – бърдуче, както и запознаване с лонгозните гори по бреговете на реката. Има изобилие от различни видове лиани, папратови храсти и редкия храст бодлив залист.

До преди няколко години, маршрутът е бил подходящ и за разходка с велосипед. Oписателната табела точно до пристана за лодки дава информация. За съжаление, поради липса на подръжка, към настоящ момент – юли 2018 г. едва първият километър е подходящ за такова преминаване. Ако желаете само да видите жълтите водни лилии отблизо може да направите кратка разходка, тъй като в началото пътят е в отлично състояние, без неприятни фактори.

Ако си падате повече по приключенията и искате да се потопите в дивата „джунгла“ край река Велека, трябва да сте добре подготвени с подходяща екипировка: закрити обувки или маратонки, дълги панталони, шапка и очила, спрей против насекоми и достатъчно количество вода. Едно от неприятните неща по този маршрут през лятото са многобройните дребни мушици и комари, които са неделим спътник за всеки дръзнал да премине през гъстата гора. Разбира се, всеки сам трябва да прецени възможностите си, за някои туристи един такъв преход може да бъде оприличен на истински „сървайвър“.

Как се стига до Царското кладенче край река Велека – карта, маршрут и GPX файл

Свали GPX файл

ПОЛЕЗНО: За повече информация как се отварят GPX файлове със смартфон вижте този линк.

Планирайте посещението на пътеката или по-дългия си престой в близките населени места със селекцията помощни инструменти – пътна Google карта с разстояния в км, прогноза за времето, търсачка на хотели, разписания на автобуси.

Целият маршрут до Царското кладенче е 7 км. Пътеката е широка около 2 м, но е доста затревена на места, явно поради рядкото преминаване по нея. Към края на маршрута в един участък дълъг около 100 м, маршрутът се стесни до тясна пътечка през тревата. Към момента на нашето посещение никъде нямаше маркировка на пътя.

Районът от устието на река Велека до Царското кладенче е защитена местност и при едно такова преминаване, трябва да се спазват определени правила : Забранено късането на растения, палене на огън, бивакуване, безпокойство на животните, преминаване с МПС и др. за които може да се прочете на място от информационната табела.

Ние направихме грешката да тръгнем с велосипеди и горчиво съжалявахме за това  – почти през цялото време само ги бутахме. Беше възможно да ги управляваме едва в около ¼ от пътя.

1-вият един километър изглежда ето така, и се движи успоредно на река Велека, на разстояние около 200 м от нея:

Началото на маршрута от пристана за лодки до Царското кладенче край река Велека
Началото на маршрута от пристана за лодки до Царското кладенче край река Велека
Информационна табела за пътя до Царското кладенче
Информационна табела в началото даваща сведения за целия маршрут стигащ до с. Бродилово. Към настоящия момент – юли 2018 преминаването с велосипед – невъзможно

Растенията по брега на Велека

Има много пътечки преминаващи през ниви по които може да се излезе на брега на реката и да се видят жълтите водни лилии:

Жълта водна лилия бърдуче (Нuphar- lutea)
Жълта водна лилия бърдуче (Нuphar lutea). Рядко растение, което в България се среща единствено тук, река Камчия и Шабленското езеро. Цъфтеж – юни- август.
Жълтата водна лилия по река Велека - Синеморец
Жълтата водна лилия – отблизо

От 2-рия километър нататък пътят изглежда ето така:

Маршрутът до Царското кладенче край река Велека
Пътят оттук насетне. На доста места пътеката е още по-обрасла в трева от това тук.

Могат да се видят многобройни лиани увити около широколистните дървета габър, бряст ясен, елша:

На едно място видяхме много интересна лиана с мъх, който досущ наподобяваше козина на гризач:

Мъхеста лиана край Велека, Синеморец
Мъхеста лиана
Мъхеста лиана край Велека, Синеморец
Мъхеста лиана отблизо – досущ като козина на гризач. Всъщност, обаче, това е най-обикновен бръшлян (hedera helix), подобно на съседните лиани, чиито листа се виждат на снимката. Козината се състои от коренчета излизащи от стеблото, посредством които лианата „залепва“ за дървото.

В две отсечки, дълги около 500 м пътят се движи до самия бряг на река Велека с голямо изобилие на папратови храсти.

Папрат по бреговете на Велека, Синеморец
Папрат съседна на храст Миши залист
Растението с големите листа е „Източен лопох“ (Trachystemon orientalis). Рядък вид включен в Червената книга на България. Освен в Странджа, видът се среща и в Източните Родопи. Предпочита сенчести и влажни широколистни гори. Представител е на така наречените южночерноморски (евксинкси) флорни елементи, запазени като реликти в Странджа
Изглед към река Велека и водните лилии близо до Царското кладенче
Изглед към река Велека и водните лилии. Това е малко преди края на маршрута, близо до Царското кладенче
Папрат край Велека
На преден план се виждат още папратови храсти

Царското кладенче

В края има изграден заслон за пикник, но си личеше, че не е бил ползван от доста време. Оттук маршрутът продължава до странджанското село Бродилово. Някъде тук трябваше да има чешма, на която е кръстена и местността „Царското кладенче“, но за съжаление не можахме да я открием. Силно възможно е и тя да е обрасла в гъсти храсталаци. Координатите, които сме посочили за мястото, където би трябвало да се намира „Царското кладенче“ са взети от картата BGmountains. Може би с малко повече късмет вие ще успеете да го откриете.

Заслонът за пикници край Царското кладенче, река Велека
Заслонът за пикници край Царското кладенче

Според местния фолкор, името на мястото е свързано с цар Борис III, който обичал да ловува тук и да пие от чешмата. През 1934 г. той изчакал по тези земи събитията от Деветнадесетомайския преврат в България.

Ако планирате по дълъг престой в Синеморец, можете да разнообразите почивката си с още приключения – вижте най-хубавия изглед към устието на река Велека, разходете се с лодка, посетете дивите плажове Липите и Листи, идете до Ахтопол, Варвара или Царево.

За определянето на  растителните видове, описани в този репортаж, изказваме сърдечни благодарности към биолозите от дирекцията на Природен парк Странджа, които ни оказаха съдействие.

Booking.com
Правейки резервация чрез приложените в сайта линкове, Вие спомагате за разширяването му и допълването с още материали

Вашият коментар