Кондолово и царството на зелениката

Кондолово попадащо в природен парк Странджа е малко селце, популярно най-вече с голямото  си находище на рядкото растение от праисторически времена – странджанска зеленика. В околностите му има вековна широколистна гора, която е истинска съкровищница и за други интересни и редки растения. Освен с природните си дадености Кондолово е интересно за туристите и заради запазените стари странджански къщи от средата на XIX в. Селото е почти обезлюдено, населението е едва 16 души. Отстои на 24 км западно от Царево и 33 км източно от Малко Търново и се намира на главния междуселищен път свързващ двата града, които са и общински центрове.

Тук ще ви запознаем с екопътеката водеща към „Царството на зелениката“, която е сравнително нова, открита през 2015 г.

Как се стига в „Царството на зелениката“ край Кондолово – карта, маршрут и GPX файл:

Свали 
GPX файл

ПОЛЕЗНО: За повече информация как се отварят GPX файлове със смартфон вижте този линк.

Планирайте посещението на пътеката или по-дългия си престой в близките населени места със селекцията помощни инструменти – пътна Google карта с разстояния в км, прогноза за времето, търсачка на хотели, разписания на автобуси.

Преходът, който направихме ние бе 1,9 км в едната посока с денивелация 80 м. Началото е в северния край на Кондолово и се спуска в местността Мързевски дол. По същия път се върнахме обратно в селото.

ЗАБЕЛЕЖКА: Възможно е по приложения GPX файл да има малки неточности и отклонения, тъй като заради релефа на местността (дълбокият сенчест Мързевски дол с множество надвесени клони на дърветата) – обхватът към спътниците се губеше на места. Няма опасност от изгубване –  достатъчно е да се следват табелите и бяло-синята маркировка по дърветата.

Характеристики на маршрута

Всички съпътстващи елементи към екопътеката са в отлично състояние – нови, изградени по европроект:  обозначителни табели, места за отдих, мостове и платформа за наблюдение. Към момента на нашето посещение (пролетта на 2018) не се наложи никъде газене в треви, но имаше някои кални участъци. Разумно би било при този преход човек да бъде обут с туристически обукви или маратонки с грайфер и да носи със себе си достатъчно количество вода, поне за 2 часа. Пътеката е подходяща за разходка през всички сезони, като най-удачни са месеците май и юни, когато е цъфтежа на странджанската зеленика.

От това, което прочетохме в други пътеводители – може да се направи пълен кръг – от Мързевски дол се излиза на асфалтовия път на изток от Кондолово. След 1 км вървене по асфалта се стига обратно до стартовата точка на екопътеката в селото. Дължината на този кръгов преход е 4,5 км общо. Лично ние не сме го пробвали.

През първите 500 м, пътеката е доста широка, а по стръмните склонове вдясно се среща изобилие от странджанска зеленика.

Описателната табела в началото на екопътеката в северната част на Кондолово
Описателната табела в началото на екопътеката в северната част на Кондолово

По стръмните склонове вдясно е разцъфналата странджанска зеленика
Пейка за отдих
След 500 м пътеката вече е по-тясна, но проходима и без газене във треви

Следва прекосяване през малка рекичка по новоизграден дървен мост (по външен вид наподобяващ мостовете използвани в древността).

Нов дървен мост, но в автентичен вид
През Мързевския дол. Трябва да се следва синьо-бялата маркировка по дърветата

Оттук вече пътят се движи успоредно на малката рекичка и това е най-ниската част от пътеката. Освен зеленика тук видяхме и рядкото растение подезичен залист. Като удобство за фотографите – тук има изградена дървена платформа за наблюдение отвисоко на зелениката.

Още един дървен мост. Той не пресича река, но навярно е положен за да не се налага газене в кал и вода, ако е валяло скоро

Странджанска зеленика – Rhododendron ponticum

е висок вечнозелен храст и реликтен вид от епохата на терциера ( период от време между измирането на динозаврите преди 65 милиона години и последния ледников период преди 1,8 милиона години) и като цяло е много уязвима при промяна в условията на средата. Влаголюбива е и не може да понася засушаване или пряка слънчева светлина. Пренесена дори на километър, извън сенчестите долове на Странджа – залинява и погива. Достига до 3 м височина и обикновено участва като подлес в гори от източен бук, източен горун и благун. Богата на алкалоиди и силно отровна. Включена е в Червената книга на България като застрашен вид.

Странджанска зеленика отблизо
Странджанска зеленика отблизо

В Европа се среща единствено в България и Кавказ в истинския си първообраз при естествените си местообитания. От английската версия на Уикипедия, научихме, че модифициран видът се използва като декоративно растение за градини в Испания, Португалия и Великобритания. Растението не е в истинския си вид, а култивирано и новополученият хибрид е приспособим към промяна в условията на средата и към настоящ момент неговата инвазия заема застрашителни размери. Във Великобритания е започнал да се разпространява в дивата природа и заплашва коренно да промени автентичния облик на някои местности.

Подезичен залист – Ruscus hypoglossum

Освен в Странджа, се среща и в другите планини на Българя. Обитава преди всичко сенчести широколистни предпланински райони. Вечнозелено многогодишно тревисто растение. Интересното и необичайното при него са листата. Голямото кожесто листо всъщност е видоизменено стъбло и се нарича филокладий. Малкото листенце е прицветник, под което се е сгушил плода (малките червени плодчета се появяват през юли). А истинските листа са в основата на голямото кожесто листо и представляват малки люспички. Забранен за събиране вид.

Подезичен залист Ruscus hypoglossum
Подезичен залист на който попаднахме през май. Червените плодове все още не са се появили
Описателна табела за подезичния залист. На снимката тук червените плодове вече са се появили – това се случва през юли

Снимки на останалите растения на които попаднахме:

Това са: източен лопох, кавказка (безстъблена) иглика, странджанско бясно дървопамуклийка, дива роза, мъжка и женска папрат.

Исторически бележки за Кондолово

Местността е била заселена още от дълбока древност. В околностите са разкрити останки от тракийско селище, късноантична крепост (Мързовско кале), могилни некрополи и следи от римски път. Купищата шлаки разкрити в местността Рупите свидетелстват за древна металургична дейност.

Според местно предание, предавано устно през вековете,  първите заселници са дошли през Средновековието, избягали от Урдовиза (днешен Китен до Приморско). Тук те намерили спасение от непрестанните грабителства на кавказките пирати – лази, които вилнеели по Черноморието. Новото селище приело името на първия си заселник – свинаря Мързю, и така добило името Мързево. Както споменахме по-горе с това име се споменава и до днес дола в който са находищата на странджанската зеленика.

Селището се споеменава като Мързова в данъчните регистри на околия Анхиало (Поморие) през XVII и XVIII в.

През XVIII в. селото се обезлюдило поради чума, а по-късно през същия век, малкото оцелели страдат от кърджалийките нападения. След Руско-Турската война през 1829-1830 г. много семейства се местят в Русия, от които се връщат малка част две години по-късно.

Стара къща в Кондолово в самото начало на екопътеката.

Селото отново започва да се заселва и по време на Освобождението (1878-1879) вече е имало 100 къщи. С обявените, съгласно Берлинския договор граници, Кондолово попада изцяло в пределите на Османската империя. Това никак не се харесва на местните жители и те се пръскат в различни части на Източна Румелия и Българското княжество – Приморско, Поморие, с. Преображенци (Бургаско) и Галата край Варна.

По време на Илинденско – Преображенското въстание (1903) селото силно пострадва, подобно и на много други селища в Странджа – 45 къщи са разграбени и опожарени.

Свободата идва след Балканската война (1913 г. ) и тогава Мързево става част от Българската държава. През 1950 г. селото придобива името Кондолово в чест на видния революционер Георги Кондолов. Той е имал ключова роля в организацията на Илинденско-преображенското въстание (1903 г.)  като началник на въстаническите сили и загинал в атаката срещу с. Паспалово (дн. Турция, край Лозенград). Негови паметници има в Бургас и Царево, неговото име носят улици и училища, както и читалището в Царево.

Продължение на разходката

Ако оттук планирате пътуване в посока изток към Царево – добра идея е да посетите село Кости,  местността Марина река   , както и плажовете и екопътеките в близките  ВарвараАхтопол , Синеморец.

Ако оттук планирате пътуване в посока запад към Малко Търново ,можете да се отбиете край  Граматиково за още една интересна екопътека водеща към един от най-известните параклиси в Странджа – обект на поклоннически туризъм.

При посещението на Кондолово, тръгвайки от Царево (на изток) или Малко Търново (на запад) е добре да се шофира предпазливо, тъй като, въпреки частичните ремонти, все още има отсечки, които не са в добро състояние.

За определянето на някои от растителните видове, описани в този репортаж, изказваме сърдечни благодарности към биолозите от дирекцията на Природен парк Странджа, които ни оказаха съдействие.


Booking.com

Правейки резервация или покупка чрез приложените в сайта линкове, Вие спомагате за разширяването му и допълването с още материали

Вашият коментар