Малко Търново: Тракийски култов комплекс в местността Мишкова нива

Обявен е за исторически паметник на културата от национално значение през 1986 г.  Освен с историята, си руините в Мишкова нива, край Малко Търново привличат посетители и с живописна природа – обектът е обграден от гъста гора с изобилие от папратови храсти. Състои се от куполен храм и могилен некропол. Според специалисти – на този комплекс се е строяло и надграждало на няколко пъти в различните епохи. Най-ранният градеж бил извършен още в средата на 2-ро хилядолетие пр. Христа. и съоръжението се е използвало до IV-V в. след Христа когато християнството се е разпространило по тези земи и езическите култове са били забранени.

От няколко години достъпът до обекта бе улеснен значително. Може да се достигне до самото място с автомобил по ново изграден асфалтов път.

Как се стига до Мишкова нива край Малко Търново – карта, маршрут и GPX файл

 
Свали GPX файл

ПОЛЕЗНО: За повече информация как се отварят GPX файлове със смартфон вижте този линк.

Планирайте посещението на пътеката или по-дългия си престой в близките населени места със селекцията помощни инструменти – пътна Google карта с разстояния в км, прогноза за времето, търсачка на хотели, разписания на автобуси.

Мишкова нива се пада се на 5 км от Малко Търново в югозападна посока. Излиза се от града с автомобил и се шофира  в посока границата с Турция. След около 2 км се завива вляво. Следват около 3 км по новия асфалт до достигане на мястото, където има паркинг.

ВАЖНО: Обектът попада зад граничния кльон и затова ако планирате посещение, трябва да се запишете с личните си карти при пункта на Гранична полиция, намиращ се в центъра на Малко Търново. 

Отбивка за Мишкова нива
Отбивка вляво по главния път водещ към границата с Турция. Оттук следва 3 км по новия асфалт

На обекта няма такса вход и няма поставено лице, което да провежда беседи, така, че ако желаете да получите по-подробна информация – можете да наемете с предварителна заявка екскурзовод от Туристически информационен център Малко Търново .Той ще проведе лекция, ще отговори на всички възникнали допълнителни въпроси и ще посочи нагледно всеки един елемент от светилището. Честа практика сред туристите е да съчетават посещението на Мишкова нива и с разходка до близко разположения най-висок връх в българската част на Странджа – Голямо Градище за което от ТИЦ Малко Търново могат да предоставят водач или да организират джип сафари. В близост до Голямо Градище попада и мистичната Гробница на Бастет , за която разказахме повече в статията посветена на Малко Търново.

Мишкова нива – общ изглед от дървената платформа за наблюдениe
Дървена платформа край Мишкова нива
Дървена платформа специално за посетителите за наблюдение от високо на цялостния комплекс

Общ план на Мишкова нива

Обектът се състои от крепида, вътрешна ограда , останки на правоъгълна постройка,  дромос, куполна камера и фронтон (находящ се в двора на музея на Малко Търново).

План схема на Мишкова нива край Малко Търново
План схема на Мишкова нива

Вътрешен кръг и правоъгълна постройка

Най-ранният градеж бил извършен в средата на II-ро хилядолетие пр. Христа. Тогава е била изградена вътрешната ограда, за която се предполага, че  е заграждала долмен (мегалитен паметник), състоящ се от гранитни плочи и намирал се в центъра на кръга. Неговото съществуване и разположение са само хипотетични. На мястото е била открита само една плоча, която наподобява покривна плоча на такъв тип градежи.

Характерна черта за древните траки, е чрез долмените да отдават почит към реално съществувал владетел, жрец или герой. Погребвали са  ги в тях, а впоследствие са ги обожествявали и превръщали в херои. Гробовете на тези херои се превръщали в места за поклонения и ритуални действия. По този начин хората са вярвали, че хероят ги покровителства и служи за медиатор между тях и боговете. Поради тази причина обектът в Мишкова нива е наричан също и гробница.

По периферията на кръга е имало правоъгълна постройка, чиито останки могат да се видят и сега. Била е изградена със същите материали, както и вътрешната ограда – ломен гранитен камък. Нейната роля като част от този култов комплекс за момента не е изяснена. В тази постройка, на по късен етап, е можело да се влиза от дромоса, който бил изграден хилядолетие ( а може би дори повече) по-късно.

Отляво е крепидата, а отдясно – първоначалната ограда
Дромосът и камерата. Вляво от дромоса се виждат останките от правоъгълната постройка
Дромосът и камерата. В долната лява част на снимката се виждат останките от правоъгълната постройка

Крепида

Състои се от три реда блокове от бял местен мрамор с обща височина 1,80 м и диаметър 24 м. С  изграждането на крепидата първоначалните ограда и долмен, служили за култ към обожествения герой, вече влизат вътре –  в свещеното заградено пространство теменос. Въпросът за датирането на крепидата, дромоса и камерата е спорен. Според археолози – те трябва да бъдат отнесени към II – III в. сл. Хр. когато римляните вече са се установили по тези земи. Според архитекти, познавачи на тракийската култова архитектура – тези елементи по-скоро трябва да бъдат отнесени към V – III в. пр. Хр, когато римляните все още не са били тук.

Дромосът, камерата и фронтона

Интересното при камерата е градежа – мраморните блокове са свързани помежду си не с циментови разтвори, а с метални скоби. Дупките за тях ясно могат да се видят и сега. Дромосът (коридорът) е бил закрит , а отдолу  – каменна настилка е запазена и до днес. Цялото светилище е било зарито с пръст и оформено като могилен насип – нещо характерно за тракийските светилища и гробници. По време на археологическата експедиция през 80-те години пръстта е извозена за да бъде разкрито всичко, което виждаме сега.

По стъпките на жреците към камерата на Мишкова нива
По стъпките на жреците към камерата
Кръглата камера
Кръглата камера
Блоковете отблизо
Два блока с дупки за металната скоба

Входът към обекта бил увенчан с фронтон, който сега е изложен в двора на музея на Малко Търново. На фронтона са изобразени стрела, астрономически знак за слънце (кръг с точка в средата) и две разтворени длани. С това древните изказват поздрав към Слънцето. Дланите са изобразени в жест на обожествяване, който е универсален за целия Средиземноморски свят. В околностите на Малко Търново е запазено още едно светилище, което е дори по-старо от Мишкова нива и  също е посветено на култа към Слънцето – в местността „Камъка“.

Фронтонът от съоръжението в двора на музея на Малко Търново
Фронтонът от входа в двора на музея на Малко Търново

Култовете на Мишкова нива

Според първия анализатор на светилището – Карел Шкорпил (писал за мястото в началото на XX в.) – много от мраморните блокове при Мишкова нива (повече от 70)  с изсечени надписи са били изнесени отдавна в Малко Търново и използвани при градежа на църквата и други обществени здания. Съдейки по намереното в наши дни, изследователи предполагат,  че на Мишкова нива  са се почитали Аполон-Аулариок,  Зевс-Дионис, Тракийският конник и Херакъл.

Това, обаче, са само догадки, тъй като няма как да се потвърди със сигурност, че намерените мраморни блокове действително са произлезли от Мишкова нива.

Аполон и Зевс са гръцки божества, които присъстват и в римската езическа вяра. Предполага се, че в района култът към тях е намерил благоприятна почва, след настаняването на римляните (45 г. след Христа) тъй като траките са имали по-ранни култове към еквивалентните тракийски божества. Едно възможно предположение е тукашното божество на Слънцето да са наричали Аулариок, което на по-късен етап прекръстват в Аполон-Аулариок. Тракийският бог Дионис тук е бил тачен като върховно божество, което по-късно отъждествяват със Зевс. Така се получило и словосъчетанието – Зевс-Дионис,  което заедно с Аполон-Аулариок археолози в наши дни откриват по надписите изсечени в мраморните блокове.

Един от е каменните блокове е с надпис посвещение на Аполон – Аулариок . От съдържанието на текста става ясно, че каменният блок е от римско време – епохата на Антониновата династия – 138-192 г. след Христа. По това време култът към Аполон бил много на „мода“, тъй като богът се възприемал като покровител на императорската фамилия. Освен това, от въпросния надпис става ясно, че в близко разположените рудници са се трудили елини. Като цяло това е характерна черта за Римската империя – да изпраща и разпределя работнически групи от едни свои краища – в други.

Значение на обекта

Сам по себе си обектът е уникален и безценен за науката. Освен с мащабните си размери и добро състояние, мястото отразява и прехода в архитектурата на тракийските култови съоръжения за един огромен период от време – почти две хилядолетия – от праисторията до античността. Освен от траки, мястото се е използвало като светилище хероон и от римляни.

Включен в в списъка на „Седемте най-застрашени“ за 2014 на Europa Nostra за най-застрашените паметници.

За оказаното съдействие сърдечно благодарим на Ивелина Петкова – директор на Исторически музей Малко Търново, която  много ни помогна за написването на тази статия.

Опазване на природата

Тъй като районът наоколо попада в границите на Природен парк Странджа, Натура 2000 и по-голямата част от маршрута е гора, то при посещение в местността е наложително придържане към установения ред , чиито правила могат да бъдат прочетени на този линк.

Казано накратко – не изхвърляйте отпадъци, не късайте растения, не безпокойте дивите животни и нека след вас мястото изглежда така, както сте го заварили.

Продължение на разходката

Ако планирате да отседнете в Малко Търново, можете също така да видите:

  1. Тракийски могилен некропол в местността Пропада
  2. Скално светилище и природна забележителност „Камъка между Малко Търново и Граматиково.

Ако оттук възнамерявате да пътувате на север в посока Бургас, то пътьом можете да се отбиете при:

  1. Архитектурния резерват при с. Бръшлян
  2. Водопадът Докузак по пътя за село Стоилово
  3. Екопътека – изворите и пещери при село Младежко

      Ако оттук възнамерявате да пътувате на изток в посока Царево, то пътьом можете да се отбиете при:

  1. Скално светилище и древно тракийско оброчище Индипасха, тръгвайки от Качул
  2. Пътека към параклис Св. Троица между с. Граматиково и с. Визица
  3. Екопътеката „В царството на зелениката“ край с. Кондолово
  4. Село Кости и две екопътеки в околностите му
  5. Местност Марина река между с. Българи и с. Изгрев

ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте описаните дестинации на нашата електронна Google карта, където всички обекти за които сме писали са отбелязани с насочващи маркери. За да сметнете разстоянията използвайте тук приложената пътна карта с калкулатор.

Оферти за хотели в Малко Търново


Booking.com

Вашият коментар