Кости: Богородишки дол и водопад Казанчето край река Велека

Ето още една възможност за хубава еко разходка в околностите на странджанското село Кости – пътеката към местност Богородишки дол. Приключенският маршрут включва преминаване по въжен мост и се движи насред гъстата лонгозна растителност по поречието на река Велека. В края му – при заслона на Богородишки дол може да се види живописният малък водопад Казанчето, както и да се наблюдава красивото и рядко растение превърнало се в символ на Странджа – странджанска зеленика.

Как се стига до Богородишки дол и водопад Казанчето край село Кости в Странджа планина – карта, маршрут и GPX файл:
Свали
GPX файл

ПОЛЕЗНО: За повече информация как се отварят GPX файлове със смартфон вижте този линк.

Планирайте посещението на обекта или по-дългия си престой в близките населени места със селекцията помощни инструменти – пътна Google карта с разстояния в км, прогноза за времето, търсачка на хотели, разписания на автобуси.

Харакетиристика на маршрута.

Дължината на целия маршрут е 3,5 км в едната посока с денивелация 60 м. На отиване разстоянието се взема за 1 час. Подходящ е за лица над 12 години, а трудността му е оценена като „средна“.

Тъй като по пътя има много разклонения, които могат да ви отведат в погрешна посока, то употребата на GPS, или помощта на водач са задължителни.  Разумно би било при този преход човек да бъде обут с туристически обукви или закрити маратонки с грайфер, заради стръмното изкачване в средата на маршрута, както и преминаването по тесни пътечки с ниска трева на места. Трябва да се носи достатъчно количество вода, поне за 2,5 часа. През лятото е възможно да има огромни рояци от дребни мушици. Добре е през този сезон да се носи шапка и очила, които поне малко да ги ограничат.

Съгласно информационното табло, най-подходящо време за прехода е периода март-септември. Безспорно, най-наситена на красиви гледки разходката би била през месец май, тъй като тогава е цъфтежа на странджанската зеленика, която вирее в Богородишки дол.

Ние осъществихме прехода през октомври и въпреки това останахме много доволни от разходката.

Важно:

Към момента на нашето прекосяване на Велека по въжения мост, той видимо не бе в добро състояние. Местните хора ни увериха, че не е опасно, но все пак преминахме с повишено внимание един по един. Ако сметнете, че едно такова пресичане може да бъде рисково за вас, то като алтернативна възможност може да се използва друг път за да се отиде на отсрещния бряг (виж по-долу приложения GPX файл)

Видяхме го отбелязан на сателитната карта Google Earth, и го копирахме оттам. Видно е, че е широк и навярно се използва от вископроходими камиони и автомобили на горското стопанство.

Ние лично не сме го преминавали и нямаме информация за актуалното му състояние, възможни забрани и правила за поведение! При евентуално намерение за минаване по него е препоръчително да се пита на място и да се следи за положени информационни табели!!!

Възможо преодоляване на моста
Свали
GPX файл

  Ще очакваме тези от вас които го преминат или знаят повече за него да ни пишат. 

В самото му начало е прекосяването на Велека по стабилен бетонен мост, предназначен за автомобили. Двата маршрута – този от въжения мост и този по масивния мост се срещат около заслон Крейнеро (на около 300 м преди него). С маршрута по масивния мост пътят се удължава и общата дължина до Богородишки дол вече ще бъде 4,9 км в едната посока.

Нека се има предвид , че втория GPX файл е само за преодоляване на моста и стига до заслон Крейнеро. За изминаване на целия маршрут до Богородишки дол трябва да се използва първия GPX файл.

Началото на маршрута

Стартът на разходката е при площада на Кости, където може да се паркира автомобил и има информационно табло за маршрута.

Информационно табло за маршрута на площада в село Кости

Следва вървене в южна посока към покрайнините на селото, където е разположен въженият мост.

Въженият мост за прекосяване на река Велека за който има повече информация по-горе.

След неговото прекосяване се върви по тесни пътечки насред полята край село Кости с хубава панорамна гледка към хълмовете. Минава се покрай останки от някогашната жп линия на теснолинейката Кости – Бродилово – Ахтопол. Тя се е използвала за превоз на дървен материал, но е демонтирана в средата на XX век, тъй като е определена като неефективна.

През полята по тесни пътечки с ниска трева
Останки от жп линията Кости – Бродилово – Ахтопол която се е ползвала за превоз на дървен материал

Заслон Крейнеро

След подминаване останките от жп линията следва вървене по поречието на река Велека по широк черен горски път, навярно използван от високопроходими автомобили на горско стопанство.

Широк черен път край река Велека

Минава се покрай малък заслон с чешма наречен Крейнеро. Това наименование е останало от някогашните гърци живели в селото преди столетие. Свързано е със студената вода, която тече от чешмата и дава прохлада през лятото. „Крио – неро“ (на гръцки κρύο νερό) в буквален превод означава „студена вода“. От информационното табло научихме, че тук се срещат ливаден дърдавец, голяма водна жаба, обикновен тритон, змиегущер и др.

Заслон Крейнеро за почивка и пикник
Чешмата със студената вода
Гъста лонгозна растителност край река Велека
Изглед встрани към гората в района на Крейнеро
Изглед към околните хълмове
Река Велека, която трудно може да се види поради обраслия в гъста растителност бряг

Растенията, които заснехме по поречието на Велека

1 километър след подминаването на заслон Крейнеро има отбивка вдясно. Там човек трябва да се отклони от пътя край река Велека и да се изкатери по много стръмна пътека водеща към билото на хълм. Лично за нас това бе най-трудната част от прехода – дължината на изкачването е 250 м, а денивелацията – 45 м. Това означава, че осредненият ъгъл на наклона е 10°. След нейното преминаване следва спускане в Богородишки дол, където има изграден заслон с маси и пейки и находище на рядкото, забранено за късане и защитено от закона растение странджанска зеленика.

Спускане от билото на хълма към Богородишки дол
Заслонът с маси за отдих в Богородишки дол

Богородишки дол

В дола преминава и едноименната малка река „Богородишки дол„, която се влива в река Велека. Водите й са студени и бързи, и в тях се срещат речния крив рак, както и горската жаба. Местността попада в екологичната мрежа „Натура 2000“ на Европейския съюз.

Изглед към едноименната река Богородишки дол
Друг изглед към реката
Находище на рядкото, емблематично за Странджа растение – Странджанска зеленика . То е защитено от закона и забранено за късане. Към момента на нашето посещение през есента, цъфтежът му отдавна е отминал, както се вижда на снимката – останали са само вечнозелените листа.
Странджанска зеленика – (rhododendron ponticum) заснета през май, когато е цъфтежа. Снимката е от екопътеката край Кондолово, където също се среща зеленика.

Св. Богородица е на голяма почит тук и се счита за една от покровителките на село Кости. Всяко лято през август, когато е големия празник Успение Богородично жителите на Кости се събират тук за да изразят почитта си към светата майка. Прави се тържествена литургия и се освещава храна за здраве и благоденствие. Посещава се малък параклис, който се намира от другата страна на реката и за да се достигне трябва да се прекоси. За целта в близкото минало е имало малък дървен мост, който, за съжаление, не бе наличен към момента на нашето посещение.

Поради тази причина не успяхме да заснемем параклиса . Както научихме по-късно – местните хора прегазват реката за да се доберат до него. Навярно нивото на водите й през лятото е ниско и би трябвало да се случва без особено усилие. Приложените координати в GPX файла, като място където би трябвало да е свещеното място са взаимствани от електронната карта BGmountains. Ще очакваме тези от вас, които си падат изследователи да ни споделят впечатления. От това, което научихме от други пътеводители – на около един километър от параклиса в югоизточна посока се намира най-старият бук в Странджа планина – цели 800 години. Достига се по пътека, чиито старт е при параклиса.

Водопад Казанчето

В Богородишки дол се намира и красивият малък водопад Казанчето. За да се стигне до него трябва да се подминат масите и заслона по главната пътека и да се продължи около 100 метра на изток. Следва спускане по дървени стъпала с парапет с повишена предпазливост, тъй като стъпалата са много хлъзгави. Водите на водопада падат в малко вирче, което местните хора са оприличили на „казанче“. Оттам идва и името му.

Водопад Казанчето в Богородишки дол
Водопад Казанчето отблизо

По отвесните скали край водопада видяхме рядката разновидност на папрат – волски език (Phyllitis scolopendrium). Видът е забранен за късане!


Волски език – Phyllitis scolopendrium

Продължение на разходката

Още една екопътека в околностите на Кости е тази водеща към параклис Св. Илия и 14-те братя лъжници. На посочения линк ще намерите и кратка информация за село Кости, както и снимки на старите къщи и църквата, която е една от най-красивите в Странджа.

Ако планирате по дълъг престой в района – добра идея е да посетите местността Марина река  , както и плажовете и  екопътеките в близките  ЦаревоВарвараАхтопол , Синеморец.

Ако оттук поемете на запад към Малко Търново, можете да се отбиете в селата Кондолово и Граматиково за още екопътеки и забележителности.

ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте описаните дестинации на нашата електронна Google карта, където всички обекти за които сме писали са отбелязани с насочващи маркери. За да сметнете разстоянията използвайте тук приложената пътна карта с калкулатор.

Booking.com

Вашият коментар