Парория е местност, която се намира между селата Заберново и Калово в Природен Парк Странджа. Обявена е за защитена заради множеството вековни дървета, които се срещат на нейна територия, както и редките растения. Освен с природата си, местността е ценна и заради историческите богатства от няколко епохи, които крие. Това са тракийски долмени от дълбока древност, старинен параклис и руини на християнски манастир. За последният има хипотеза, че е именно търсеният средновековен манастир на Григорий Синаит.
В този репортаж ще представим нашия преход през тази местност започващ от село Заберново.

От къде се преминава през местността Парория край село Заберново – карта, маршрут и GPX файл 

---

© OpenStreetMap contributors

---

Внимание! Пътеката преминава покрай местности в които се ловува. Препоръчително е да се избягва посещение в активния ловен сезон 01.10 – 28.02. Вижте по-долу.

Село Заберново отстои на 64 км от Бургас, а от Малко Търново е на 42 км.

Кратко изложение на маршрута

Тук представения преход е кръгов и е съчетание от две екопътеки отбелязани на интерактивната карта на Природен Парк Странджа. Това са „През Парорийската пустиня“ и „Интерпретативен маршрут на хищниците“. Достигнахме до параклиса Св. Петка, за който се предполага, че е наследник на важен средновековен манастир.
На отиване вървяхме по-широк и удобен черен път и почти никъде не се налагаше да се гази в трева. Личеше си, че се използва от офроуд автомобили и заради това е в добро състояние. Само в участъка около самия параклис има кратко преминаване през обширна поляна с ниска трева.
На връщане, обаче, имахме трудности с намирането на древните долмени. Изглежда, поради липсата на интерес към тях в последните години, пътеката е изчезнала напълно. Наложи се да вървим около 300 м през храстите без никаква пътека и маркировка, разчитайки изцяло на GPS. Върнахме се по „Интерпретативен маршрут на хищниците“ , който на места е доста по-тясна пътека, използвана само от пешеходци.

Характеристиките на маршрута са следните:

Дължина – 13,5 км общо
От тях 5 км на отиване по широкия път
8,5 км на връщане, като на места се върви по тясна пътека – част от „Интерпретативен маршрут на хищниците“.
Денивелация 120 м
Време за изминаване – около 4 часа и половина общо.

Има 2 опции маршрутът да се вземе само в едната посока и да се излезе на асфалтов път, чрез по-кратки преходи. На асфалта , евентуално, може да чака приятел – шофьор. За повече информация вижте по-долу.

Препоръки

С оглед гореизложените особености на пътя е препоръчително да се носят туристически обувки или закрити маратонки с грайфер, дълги панталони и да се ползва репелент против кърлежи.
Ако правите разходката през лятото – възможно е да има цели рояци с нахални мушици, характерни за Странджа. За удобство можете да носите шапка и тъмни очила, които донякъде биха могли да ви предпазят.
Трябва да се носи и достатъчно количество вода за тези няколко часа.
Тъй като по пътя има много разклонения, които могат да ви отведат в погрешна посока, то употребата на GPS, или помощта на водач са задължителни.

Описание на маршрута

Началото е в северозападния край на селото, където има обширна поляна. Условно ще я наречем поляна 1.

Тръгва се през гората и се следва бяло-синята маркировка, която се вижда на места по дърветата. Следва стръмно спускане надолу до дола на Заберска река. 1 км дължина и 100 м денивелация.

Реклама

---

---

През тази наша късноесенна разходка реката бе с ниско ниво и стъпвайки на камъни в нея я прекосихме. След пресичането й следва стръмно изкачване нагоре със същите характеристики като слизането – 1 км дължина и 100 м денивелация, което значи ъгъл на наклона – 6 градуса. На места се срещат вековни дървета.

Достига се поляна 2 по маршрута, наречена „Тумбата“. От нея се разкрива гледка към Заберново в далечината.

От поляна 2 към параклис Св. Петка

Оттук насетне следва преход през същинската вековна гора – истински парк на вековните дървета. През определени интервали има 400-600 годишни дървета, които са обозначени с инфо табели с кратко описание на вида и възрастта на дървото. Предимно са дъбове лъжници. Латинското им наименование е Quercus hartwissiana и в Европа се срещат само в Странджа и Кавказ.

• 

• 

• 

• 

• 

Реклама

---

---

Останалите растения, които привлякоха нашето внимание в тази разходка са странджанско бясно дърво, източен лопух, пролетна циклама и папрат. Трябва да се има предвид, че съгласно правилата определени за Защитена Местност Парория има пълна забрана за късане на растения и бране на билки, независимо от вида.

Маршрутът в този участък е с жълта маркировка.

След преминаването на тази гора се достига поляна 3 в нашия маршрут. На нея е старинният параклис Св. Петка, с група вековни дървета наоколо.

Параклис Св. Петка между Заберново и Калово в местността Парория

Храмът бил построен през 1869 година, но според изследователи на местността, някъде наоколо имало останки от доста по-ранен манастир, аязмо и основи на кула.

Според известният странджански краевед Горо Горов ( 1905 -1999), именно тук е бил манастирът на Григорий Синаит – основателят на средновековното християнско учение исихазъм.
Живял е в периода 1255 – 1346 г. и е избрал странджанския край за своето учение. В традициите и духа на аскетизма, исихазмът изисквал тишина и усамотение. Исихастите наричали откъснатите от светската суета безлюдни планини „пустини“. А местността в която бил разположен техният манастир се наричала „Парория“.
Това е и причината този маршрут да е наречен „През Парорийската пустиня“. Повече за аргументите , които изтъква Горо Горов защо Парория се е намирала именно тук – между Заберново и Калово може да се прочете в тази наша публикация. Там разказваме за друго наше посещение на параклиса, но минавайки по друг път.

Популярност на тезата за Парория

Вярна или не, неговата теза е имала силно влияние. До днес много хора са убедени, че Парория се е намирала именно тук и това е често споменавано в пътеводителите за Странджа. През 1991 година местността е обявена за защитена с цел опазване на вековните дървета, пещери и скални образувания. Назовават я с името Парория.

За истинското местоположение на Парория има и много други теории. В наши дни, най-популярна е тази за село Воден, Ямболско, където има руини на средновековен манастир с пещера за молитви.

Повече за това коя е истинската Парория, и обзор на всички теории може да се прочете в книгата на Милен Николов, директор на Бургаския музей. Името на книгата е „Исихазмът, Св. Григорий Синаит и манастирите в Парория“ 2013, „Делфин Прес“.

Алтернативни възможности за връщане от параклиса Св.Петка

От параклиса Св. Петка има 3 начина да се излезе на асфалтов път.

1. За единия от тях разказахме в тази наша предходна публикация. Има плавно изкачване нагоре по път водещ на север и след около 3 км се излиза на асфалтовия път Бяла Вода – Визица. Там, евентуално, може да чака приятел – шофьор.
2. На втория начин попаднахме докато търсехме информация за местността от интернет. Тук има карта и интересен разказ на група приятели които са преминали през Парория през 2014. От параклиса Св. Петка са пресекли пресъхналата Заберска река ( през лятото ) и са се придвижили до параклиса Св. Костадин. От Св. Петка до Св. Костадин са около 800 м по права линия. И тогава и сега пътека през гората няма и един такъв преход е съпроводен с вървене през храсти. От Св. Костадин може да се излезе на асфалтовия път за Заберново след около 500 м вървене по широк черен път през поляна. Там, евентуално, може да чака приятел – шофьор.
3. Съгласно информационното табло и интерактивната карта на ППР Странджа – в миналото, на поляната на параклиса Св. Петка е имало и пътека 1,7 км , която отвежда директно в село Калово. За съжаление, към момента на нашето посещение през 2020 година, тя бе силно затревена и потънала в забрава. Не можахме да открием нито началото й тук на поляната, нито края й в село Калово.

През 2021 година „Туристическо Дружество Насам Натам“ прочисти и маркира този маршрут достигащ до село Калово

Неговите координати могат се видят на картата BGMountains оттук. Картата BGMountains може да се инсталира на смартфона и да се ползва за навигация на терена чрез приложението Oruxmaps. Повече информация как се прави – оттук.

Реклама

---

---

Откриване на древните долмени

При евентуално връщане в Заберново по същия път, то от поляна 2 може да се направи посещение на долмените. Когато човек застане на поляната и гледа на юг, има два широки черни пътя. Левият е този по-който се върви на идване. Десният черен път отвежда до отбивката за долмените.
От поляната до долмените са около 1 км на юг. 700 м вървене по широкия път и 300 м вървене през гора без път.

В интерес на истината нашето лутане бе много по-дълго от това, което присъства в GPX файла. С оглед избягване на объркване и смут изтрих една значителна част от това блуждаене, за повече яснота. Предполагахме, че ще има такъв участък от маршрута и именно заради това избрахме декември, като месец в който да осъществим похода. Почти не се наложи газене в трева, но се вървеше през храсти. Храстите бяха повехнали, нямаше листа, което ни осигури по-добра видимост и минимален риск от кърлежи и змии.
Навярно от години човешки крак не е стъпвал при долмените. Без GPS със зареден GPX файл, или карта BGMountains, обектите са напълно неоткриваеми. Надяваме се с настоящия репортаж да ги популяризираме и да се оформи добре утъпкана пътека водеща към тях.

Долмен Лъгът

По-големият и изразителен северен долмен носи името „Лъгът“. Южният долмен е по-малък и различен. Датировката е IX – VII в. пр.Хр.

В древността траките са погребвали своите владетели или жреци в тези мегалитни постройки. Впоследствие погребаните са били обожествени и превърнати в херои . Гробът на хероя е ставал място за поклонение и извършване на ритуални действия в продължение на векове след фактическото погребение. Чрез този акт на почит, поклонниците се надявали, че хероят ще продължи да ги покровителства и ще бъде посредник между тях и боговете. Долмените се срещат най-много в Странджа, Сакар и Източните Родопи, а в останалата част на страната са много рядко.

Допълнителна информация и анализ на тези два долмена може да се намери на този линк , от базата данни на проекта Балкански мегалити. Той е дело на изследователите Любомир Цонев и Димитър Колев.
На същия сайт могат да се намерят информация и координати на още долмени в околността – край съседните села Калово и Визица. Изобщо, за районът тук, може да се каже, че е е с висока концентрация на такива древни паметници.

Реклама

---

---

Като по-лесен вариант за връщане след посещение на долмените е удачно човек да се върне по широкия път на север, на поляна 2. Оттам следва връщане в село Заберново по същия път, който е на отиване.
Ние не знаехме това и след като се върнахме на широкия път ( от долмените ) продължихме на юг следвайки бяло-синята маркировка. Впоследствие разбрахме, че това всъщност е „Интерпретативен маршрут на хищниците“. По този начин изминахме 1,5 км повече, спрямо пътят на отиване.

Интерпретативен маршрут на хищниците

След долмените, следвайки маркировката направихме стръмно спускане по тясна пътека към дола на Заберска река. Маршрутът е бил прочистен и маркиран съвсем скоро (2020 година), за което изказваме благодарности на доброволците, които са го направили. Маркировката бе изключително подробна и ясна.

След пресичането на реката следва стръмно изкачване до Заберново. По този маршрут не видяхме хищници, но научихме доста за тези, които се срещат в Странджа от информационните табла. В пълния си вариант, по този маршрут има и игри за деца, с цел опознаване на животните. Пълният маршрут може да бъде разгледан на интерактивната карта на Природен парк Странджа.

Накрая стигнахме до поляна 4, която е в югозападния край на село Заберново.

Опазване на природата

Тъй като целият маршрут преминава през Защитена местност Парория, която е част от Природен парк Странджа и НАТУРА 2000, то при посещение на обекта е наложително придържане към установения ред.

Казано накратко – не изхвърляйте отпадъци, не късайте растения, не безпокойте дивите животни, не палете огън с изключение на обозначените за това места и нека след вас мястото изглежда така, както сте го заварили.

Повече информация относно режимите на дейности може да се намери от приложените линкове:

1. Защитена местност Парория – режим на дейности – от този линк
2. Природен парк Странджа – режим на дейности – от този линк

Точните граници на горите и защитените територии могат да се видят на картата оттук: https://gis.wwf.bg/mobilz/. За целта, трябва слой „Защитени територии“ да е активен.

Информация за възможен лов

ВАЖНО: При посещението ни през декември 2020, по целия маршрут от изток чувахме изстрели на ловци. Нямаше информационни табла, които да информират за възможен лов никъде по целия път, нито в село Заберново. Нямаме информация кои райони наоколо са отдадени за лов, нито кои са дружините които ловуват.

Не съществува законова забрана за преминаване на туристи – пешеходци, но с оглед – избягване на излишни тревоги и ваша собствена безопасност препоръчваме да се избягва посещение в активния ловен сезон 01.10 – 28.02.

Продължение на разходката

При връщане в село Заберново могат да бъдат видяни:

1. 1000 годишното дърво и неповторимия параклис Свети Георги, който е с тракийско-езически елементи. Също така могат да се разгледат старите къщи и църквата, която е една от най-старите в Странджа.
2. Параклисът Св. Костадин, който е на 3 км северно от Заберново, близо до автомобилния път.

Ако оттук възнамерявате да пътувате към Бургас (64 км), то пътьом можете да се отбиете при:

1. Село Калово (12 км) за още странджанска архитектура и старинна църква
2. Излизайки на пътя Малко Търново – Бургас можете да обърнете за малко на юг и да посетите село Младежко и екопътеката водеща към извори и пещери и хълмове. От тук до Младежко разстоянието е 34 км.

Ако от тук се продължи към Граматиково (18 км) , то по пътя може да се направи посещение на параклиса „Св. Троица“ (10 км), който е един от най-известните в Странджа. Наблизо се намира и параклисът Св. Илия (8 км) до село Визица.

След това възможностите за продължение на екскурзията са няколко:

---

Ако от Граматиково се тръгне в посока Малко Търново на запад, то може да се посетят следните обекти:

1. Скално светилище и древно тракийско оброчище Индипасха, тръгвайки от Качул (25 км)
2. Скално светилище и природна забележителност  „Камъка“ (31 км) 
3. Край Малко Търново (42 км) са известните исторически обекти „Мишкова нива“ и „Пропада“ обградени от прелестни гъсти гори

---

Ако от разклона преди Граматиково поемете на изток в посока Царево (41 км), то пътьом можете да се отбиете при:

1. Екопътеката „В царството на зелениката“ край с. Кондолово (17 км)
2. Село Българи (24 км) и две екопътеки в околностите му
3. Село Кости (32 км) и три екопътеки в околностите му
4. Местност Марина река (27 км) между с. Българи и с. Изгрев

Кое къде е

---

ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена

За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

Реклама

---

---