Заберново: Параклисът Свети Костадин и един изчезващ обичай с древни корени

Тук ще разкажем накратко за параклиса Свети Костадин до село Заберново в Странджа планина. Той се намира на лесно място, с кратък пешеходен преход. Един от малкото останали в Странджа, при които е спазена стара традиция с древни корени. Това е наличието на две врати – една за вход и втора за изход.
Освен заради параклиса, нашето посещение бе продиктувано и от стремежа да намерим път към местност, свързана със стара легенда на Заберново – „Дяволското хорище“.

Как се стига до параклиса Свети Костадин край Заберново – карта, маршрут и GPX файл


Бутонът активира приложението за навигация (или сайта) „Google Maps“ с автоматично въведени координати на мястото. Ще ви бъде от полза за да намерите отбивката от асфалтовия път, което е напълно достатъчно.

При необходимост от навигация за целия маршрут използвайте приложения GPX файл


Внимание! Около параклиса има местности в които се ловува. Препоръчително е да се избягва посещение в активния ловен сезон 01.10 – 28.02. Вижте по-долу.

Достигане на параклиса

Началото на черния път, който води към параклис Свети Костадин се намира 3 км преди Заберново, при отбиване вдясно от асфалтовия път. Може да се паркира автомобила и да се продължи пеша. Върви се около 500 м до достигане на параклиса. Разходката е основно през обширна поляна, като на места има и рядка гора.

Черният път към параклиса Свети Костадин

Реклама



Параклисът Свети Костадин

Научихме за този параклис от документалния филм на БНТ „Светилищата на Странджа“ . Може да се гледа онлайн на този линк. Във филма има събрани интервюта с историци, етнографи, културолози и духовници за своеобразните обичаи в Странджа. Един от специалистите е историка и археолог Ивелина Петкова. Тя е виден познавач на историята на района, традициите, светилищата и дългогодишен директор на музея в Малко Търново.
Според нея, тази особеност при някои от параклисите в Странджа да има две врати произхожда от древно езическо схващане. Съгласно него, поклонникът идва по една пътека, влиза през едната врата, моли се, излиза през другата врата и се връща към дома по друга пътека – прави се кръгов маршрут. Древните траки са вярвали, че заградената с кръг територия е сакрална и закриляна от боговете. Поради тази причина, техните светилища са в кръгова форма – Мишкова нива, Пропада, Поморийската гробница – светилище и др. Това поверие се е запазило хилядолетия напред чак до наши дни. Практиката да се обгражда цяло село с кръг от параклиси е присъща за цяла Странджа.

Параклисът Свети Костадин до Заберново в Странджа планина
Параклисът Свети Костадин с две врати
Параклисът Свети Костадин до Заберново в Странджа планина
Параклисът наблюдаван от друга гледна точка

Кръгът от параклиси пази селата в Странджа от бедствия

Всяко селище е обградено от тези малки храмове, които местните наричат манастирчета. По този начин селото се сакрализира и епидемиите, и всякакви други напасти не могат да пресекат свещения кръг. Голяма част от параклисчетата били изграждани след съновидение или пророчество. Явилият се в него светец, който е дал упътване за мястото, където трябва да се изгради свещената обител, ставал патрон на новопостроения храм.

Изчезващата традиция за 2-те врати

Останалите параклиси в Странджа, за които знаем, че е спазена традицията за 2-те врати са:

  1. Св. Петка между Калово и Заберново;
  2. Св. Троица между Граматиково и Визица.
  3. Св. Богородица (Успение Богородично) при Велечките колиби между Заберново и Петрова Нива
  4. Св. Илия до Визица;
  5. Св. Богородица северно от село Българи

Всички те са строени през XIX век или по-рано и са концентрирани в района Заберново, Калово, Визица, Граматиково, Българи. Тези села са съвсем близо едно до друго на около 10 км по права линия.

Традицията да се правят по две врати на параклисите, обаче, е на изчезване. При по-новите параклиси ( от XX век) тя вече не се спазва и е налице само една врата.

Реклама



Дяволското хорище

Таз местност предизвика нашия интерес от статията на известния краевед Горо Горов – „Местонахождението на Парория и Синаитовия манастир“ публикувана в „Исторически преглед“ от 1972. В нея той изказва аргументите в подкрепа на тезата си, че отдавна търсената Парория се е намирала именно в този район – между Калово и Заберново.

Дяволското хорище представлявало стръмно място засипано с червеникава пръст, разорана по особен начин. Това разораване се получавало вследствие на лудата игра на дяволите нощем – според местна легенда. Горо Горов вижда свързаност в това с житието на един от средновековните монаси живели в Парория. В него се описва борбата на отшелника със страстите и бесовете в „парорийската пустиня“.
Местността е отбелязана в GPX файла – координатите са взаимствани от картата BGMountains. Преди да посетим параклиса Свети Костадин, измерихме на картата, че разстоянието от него до „Дяволското хорище“ е около 500 м. Когато отидохме до параклиса, обаче, видяхме гъста гора без никакви пътеки.
Идеята да вървим през храсти не ни се понрави – достатъчно за същия този ден ни бе прекосяването на Парория и търсенето на древните долмени. Предполагаме, че от южна страна (параклиса Света Богородица) преходът ще е по-лек, тъй като разстоянието е около 200 м. Надяваме се да го осъществим в някое наше бъдещо пътуване до Заберново.

Информация за възможен лов

ВАЖНО: При посещението ни през декември 2020, чувахме изстрели на ловци от западна посока. Нямаше информационни табла, които да информират за възможен лов никъде край параклиса. Нямаме информация кои райони наоколо са отдадени за лов, нито кои са дружините които ловуват.

Не съществува законова забрана за преминаване на туристи – пешеходци, но с оглед – избягване на излишни тревоги и ваша собствена безопасност препоръчваме да се избягва посещение в активния ловен сезон 01.10 – 28.02.

Продължение на разходката

При отиване в село Заберново (3 км на юг) могат да бъдат разгледани:

  1. 1000 годишното дърво и неповторимия параклис Свети Георги, който е с тракийско-езически елементи. Също така могат да се разгледат старите къщи и църквата, която е една от най-старите в Странджа.
  2. От Заберново може да се прекоси местността Парория, да се посети параклиса Св. Петка, да се видят древните долмени и вековни дървета.

Ако оттук възнамерявате да пътувате към Бургас (64 км), то пътьом можете да се отбиете при:

  1. Село Калово (9 км) за още странджанска архитектура и възможността да се посети чрез по-лесен път параклиса Света Петка до природната местност Парория.
  2. Излизайки на пътя Малко Търново – Бургас можете да обърнете за малко на юг и да посетите село Младежко и екопътеката водеща към извори и пещери и хълмове. От тук до Младежко разстоянието е 34 км.

Ако от тук се продължи към Граматиково (15 км) , то по пътя може да се направи посещение на параклиса „Света Троица“ (10 км), който е един от най-известните в Странджа. Наблизо се намира и параклисът Св. Илия (8 км) до село Визица.

След това възможностите за продължение на екскурзията са няколко:


Ако от Граматиково се тръгне в посока Малко Търново на запад, то може да се посетят следните обекти:

  1. Скално светилище и древно тракийско оброчище Индипасха, тръгвайки от Качул (22 км)
  2. Скално светилище и природна забележителност  „Камъка“ (28 км) 
  3. Край Малко Търново (39 км) са известните исторически обекти „Мишкова нива“ и „Пропада“ обградени от прелестни гъсти гори

Ако от разклона преди Граматиково поемете на изток в посока Царево (38 км), то пътьом можете да се отбиете при:

  1. Екопътеката „В царството на зелениката“ край с. Кондолово (14 км)
  2. Село Българи (21 км) и две екопътеки в околностите му
  3. Село Кости (29 км) и три екопътеки в околностите му
  4. Местност Марина река (24 км) между с. Българи и с. Изгрев

Кое къде е


ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена

За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

Реклама



Вашият коментар