Кости и 14-те братя лъжници в Странджа

Село Кости попадащо в Природен Парк Странджа е популярно с нестинарските си обичаи, широколистните вековни гори в околностите му, запазените стари къщи, както и с църквата си, която е една от най-красивите селски църкви в района. Близостта му до черноморския курорт Царево (намиращ се на 24 км) го правят посещавана от летовниците, дестинация за разходки. В селото се предлагат и къщи за гости, като места за настаняване.

Тук ще намерите кратка информация за село Кости и снимки на къщите и църквата. Има и кратък опис с линкове за други атрактивни екопътеки край селото, където може да се наблюдава омайната странджанска зеленика.

По-надолу ще представим една лесна и кратка екопътека водеща до параклиса „Св. Илия“ и 14- вековни странджански дъба-лъжници на по 300 години.

Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ на площада в село Кости – една от най-големите селски църкви в Странджа


Църквата "Св. св. Кирил и Методий" на площада в село Кости, Странджа
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ .  Издигната преди края на XIX в. с дарения на местните гърци и първоначално е носела името Св. св. Константин и Елена. През 1903 г. е разрушена, но през 1909 е издигната наново и приема името на светите братя Кирил и Методий. Уникален в нея е дърворезбования иконостас – дело на един от последните странджански резбари Пандил, изработен през 1908 г.

Галерия снимки на стари къщи в село Кости, представители на странджанска архитектура:

Тук представяме старите къщи, които успяхме да открием в Кости. Характерна особеност за някои от къщите на живялите тук гърци  е, че са били двуетажни с просторен 2-ри етаж, но без прозорци. Осветлението се осигурявало чрез прозорче на покрива, наричано „подвижна керемида“ За съжаление, такива вече почти не са останали, ние успяхме да открием една единствена такава, но доста порутена от времето – номер 9 в нашата галерия. Номер 10 е принадлежала първоначално на гръцкия търговец Дундов, а след това, заради хубавото си място – на центъра до църквата, се е използвала от Горско стопанство и Селския съвет. За съжаление – към настоящ момент е изгоряла.

Номер 5 е доста по-нова – строена 40-те години на XX век и както може да се види – доста по-различна от представителите на типична странджанска архитектура.

Реклама



Странджанска зеленика

Този великолепен, див рододендрон се е превърнал в символ на Странджа планина. Около село Кости, може да се наблюдава край водопад Райков вир, водопад Казанчето в Богородишки дол, както по пътеката край резерват Силкосия. За да се види разцъфнал, както е на приложената снимка, трябва да се дойде в началото на месец май. През останалата част на годината остават само вечнозелените листа. Растението е рядко и защитено от закона.

Странджанска зеленика (Rhododendron ponticum). В буквален превод от латински – черноморски рододендрон.

Исторически бележки за село Кости

Според едно местно предание името на селото  (произнася се Кости́ – с ударение накрая) произхожда от първия си заселник – богатият грък Костаки. Той започнал да изкоренява дърветата по бреговете на р. Велека и по този начин завземал плодородните й почви. Отглеждал царевица, слънчоглед и коноп и търгувал с околните странджански села. Селото първоначално се наричало Костаки, а впоследствие било преобразено на Кости и заселено с гърци.

Няма данни кога точно се е случило това, но е силно възможно преданието да е невярно, или просто Костаки да не е садил царевица. Кости е споменато в Османски данъчен документ от 1498 г., а както всички знаем – царевицата, чиято родина е Америка, все още не е била внесена в Европа. Била е внесена в Западна Европа в периода 1550 – 1560 година. Същото се отнася и за слънчогледа – внесен е от Америка в Испания през 1510 година. Следователно няма как първият заселник на селото да е садил царевица и слънчоглед, тъй като сформирането на село Кости се е осъществило преди 1498 година.

За произхода на името има и друга теза, която изглежда много по – вероятна – Кости произхожда от името на Св. Константин. Празникът Св. св. Константин и Елена е на особена почит тук –  той се предшества с нестинарски танци и обреди, организира се цяло шествие и се ходи на свещеното място – Голямата Аязма, която странджанци наричат също и „Родината“. Голямата църква на площада, издигната от местните гърци също е носела името „Св. св. Константин и Елена“. Както споменахме по-горе, в околностите на селото има и параклис, чиито патрон е Св. Константин.

През XVII век

вече Кости присъства в данъчния регистър на окръг Анхиало (Поморие). В него влиза и околия Агатопол (Ахтопол), комуто Кости е пряко подчинен.

През Руско-Турската война от 1828-1829 г. селото се споменава като „гръцко“ за първи път.

Остава такова до Балканската война 1912-1913 г, когато гърците се изселват в Гърция. Там те пренесли и нестинарските обреди, които се изпълняват  и до днес в две солунски села. След Междусъюзническата война през 1913 г, в селото започват да се заселват българи от Източна Тракия (подобно на много други селища по Южното Черноморие)

В околностите на селото, са открити следи от древна металургична дейност, както и могилен некропол.

Обичаи

Всяка последна неделя на месец май, предшестваща празника „Св. Константин и Елена“ (на 3 юни) от Кости тръгва нестинарското шествие . То посещава  едно от най-святите за Странджа места – Голямата аязма във Влахов дол. Там се събират и нестинарите от селата – Българи, Кондолово, Граматиково и Сливарово. От 2005 – та година насам към шествието на Кости се присъединяват и гостуващите гръцки нестинари –  наследници на някогашните гърци живели в селото.

Селският събор на Кости е на 2-ри август  – празника на „Св. Илия“. Ако 2-ри август се пада делничен ден, то честването се измества за събота или неделя. Тогава се организира панаир, а вечерта се играят нестинарски танци.

За 2018 г. събитието ще се състои на 04.08 в събота.

В определените дни от годината тук се изпъляват обичаите Коледуване, Кукер и Пеперуга.

Какво още може да се види край Кости

  1. Описаната по-надолу екопътека водеща към параклиса Св. Илия и 14 -те братя лъжници
  2. Още една възможност за хубава разходка е приключенската екопътека водеща към Богородишки дол и водопад КазанчетоТази разходка дава възможност да се види и рядкото растение странджанска зеленика.
  3. Трета възможност е Водопад Райков вир. Там също може да се види странджанска зеленика
  4. Четвърта възможност е да се посети връх Дядо Вълчо и ЗМ Пирен край резерват Силкосия. Началото на маршрута е на 6 км от село Кости, по пътя към съседното село Българи. Преминава се през прелестна гора, където могат да се видят редки растителни видове.
  5. Пета възможност подходяща за тренирани туристи или велосипедисти е да се посети Голямата аязма във Влахов дол – светилище за всички странджанци
  6. Текстово описание на още маршрути край Кости може да се прочете от програмата на „Фестивала на зелениката“, който през 2019 се проведе именно тук.

ПРЕПОРЪКА: При посещението на Кости, тръгвайки от Царево, е добре да се шофира предпазливо, тъй като, въпреки ремонта, все още има отсечки, които не са в добро състояние. Участъкът с. Българис. Кости е с изцяло с нов асфалт – без забележки.

До село Кости има и автобус, който тръгва сутрин и следобед от Царево, за повече информация може да се види този линк – http://avtogaratsarevo.eu/

Реклама



Как се стига до параклис Св. Илия и 14-те дъба лъжници от село Кости – карта, маршрут и GPX файл


 


Дължината на пътеката е 2 км и се взема за около 30 минути в едната посока. Подходяща е за всякакви възрастови групи. Пътят е в отлично състояние – широк и настлан с чакъл, и не се налага газене в треви.

Началото на екопътеката село Кости, Странджа
Началото на екопътеката водеща към параклис „Св. Илия“ и 14-те братя лъжници

В самото начало минaхме покрай нещо като каньон, по чиито стени видяхме цветето памуклийка – наричано още скална роза.

Екопътека от село Кости към вековни дъбови дървета лъжници
Участъкът от пътеката покрай отвесните скали
Екопътека от село Кости към вековни дъбови дървета лъжници
Друг изглед към каньона
Памуклийка Cistus incanus край село Кости, Странджа
Памуклийка Cistus incanus. Цъфтеж – май-юни

В тази пролетна разходка попаднахме и на други интересни растения,  чиито фотографии споделяме тук :

Дива роза (Rosa Blanda) край Кости
Дива роза (Rosa Blanda)
Виолетова белоочица (buglossoides purpurocaeruelea) край Кости
Виолетова белоочица (buglossoides purpurocaeruelea)
Oбикновен жълтак (helianthemum nummularium)
Кипарисова млечка (Euphorbia cyparissias). Както подсказва името му, в стеблото му има млечен сок, и се употребява в народната медицина и като декоративно растение.  Среща се по сухи, каменисти места, но понякога навлиза и в посевни площи. Фермерите го смятат за плевел и водят борба с него.

Реклама



Пътеката върви в близост до река Велека, а дъбовете лъжници са останки от нейните лонгозни гори. Както научихме от информационните табели по пътя – някои от дъбовете са съхранили под кората си хайдушки надписи от средата на XIX в.

Дъбовете лъжници край Кости, Странджа
Дъбовете лъжници
Едно от дърветата с най-голям диаметър. На него е табелата сочеща към параклиса

Опазване на природата

Тъй като районът наоколо попада в границите на Природен парк Странджа, Натура 2000 и по-голямата част от маршрута е гора, то при посещение в местността е наложително придържане към установения ред , чиито правила могат да бъдат прочетени на този линк.

Казано накратко – не изхвърляйте отпадъци, не късайте растения, не безпокойте дивите животни и нека след вас мястото изглежда така, както сте го заварили.

Параклис Св. Илия

В близост до дъбовете се е сгушил параклиса, а до него има изграден заслон за пикници. Името е избрано неслучайно –  Св. Илия е покровител на село Кости. В странджанския фолклор Св. Илия е огнен светец и се движи в небесата с огнена колесница бълваща гръмотевици. Възприема се като християнски наследник на древния слънчев култ. Поради тази причина неговите параклиси в цяла Странджа са винаги на открити места или хълмове – за да се подчертае връзката с небето и слънцето.

Вътре в параклиса, на пода, има аязмо с лековита вода, за която се говори, че лекува кожни заболявания, но ние лично не сме я пробвали за да споделим впечатления.

В околностите на Кости има още няколко параклиса – на Св. Богородица, на Св. Марина, на Св. Петка,и на Св. Константин. Това е характерно за цяла Странджа – всяко село е обградено от параклиси (местните ги наричат манастирчета). Според старите народни вярвания – по този начин селото става заградена свещена територия и заразните болести не могат да влязат вътре. Голяма част от параклисчетата били изграждани след съновидение или пророчество. Явилият се в него светец, който е дал упътване за мястото, където трябва да се изгради свещената обител, ставал патрон на новопостроения храм.

Параклисът - дом на Св. Илия - покровител на село Кости
Параклисът – дом на Св. Илия – покровител на село Кости

Продължение на разходката

Ако оттук пътувате на изток към Царево (24 км) можете също така да посетите местността Марина река (11 км) , както и плажовете и  екопътеките в близките  Варвара (32 км), Ахтопол (37 км) , Синеморец (43 км) или Приморско (39 км на север).

Ако оттук поемете на запад към Малко Търново (47 км) можете по пътя да се отбиете в селата Българи (7 км),  Кондолово (14 км) и Граматиково (23 км) за още екопътеки и забележителности.

Кое къде е


ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена

За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

Реклама


Вашият коментар