Бръшлян в Странджа – село, където се срещаш с една отминала епоха
Бръшлян в Странджа планина е известно, като селото с най-много запазени стари къщи – представители на странджанската архитектура през XVIII-XIX век. Обявено е за архитектурен резерват и за пълноценна среща с миналото могат да бъдат разгледани и килийното училище, както и църквата Св. Димитър, която е една от най-старите запазени в Странджа – построена през XVII век.
В околностите на Бръшлян има възможности за разходки сред природата, следвайки изградените екопътеки за посещение на параклисите Св. Пантелеймон и Св. Петка. Има и екопътека за събиране на билки, както и маршрут водещ до водопада Докузак и село Стоилово.
Селото е притегателно за туристи заради лесния достъп – разположено е почти до самия главен път Бургас – Малко Търново. Тук се предлагат и добри възможности за настаняване в нови къщи и хотели, изградени в автентичен странджански стил.
Бръшлян се намира между Малко Търново (15 км) и Звездец ( 9 км).
Какво да видим в село Бръшлян – карта
Църквата Св. Димитър
Намира се на площада на Бръшлян и е обградена от голям двор, по чиято периферия се намира камбанарията. Обявена е за паметник на културата. Построена е през XVII век и е вкопана в земята – нещо характерно за този период на Османската власт. Съгласно действалите закони по онова време, християнските църкви е трябвало да са не по-високи от турчин яхнал кон. Подобни на нея, като най-обикновени къщи са и църквите Св. Успение Богородично в Созопол и Свeто Възнесение Господне в Ахтопол.
Реклама
Килийно училище
Попада в същия двор на площада на селото и е буквално долепено до църквата. Основано е през 1871 година, когато българите в пределите на Османската империя получават църковна независимост. По този начин в църквите вече е можело да се извършват литургии на български, а не на гръцки, както е било по-рано. В първите години от неговото съществуване там се обучавали 12 – 13 годишни момчета на българско четмо и писмо върху восъчни дъски. В наши дни, помещението е възстановено в автентичен вид, отворено за посетители и може да се види нагледно как се е правело това.
Балюва къща
Исторически и архитектурен паметник, който се счита за образец на странджанската къща от XIX век. През тази епоха, къщите се правят двуетажни с външно стълбище. Първият етаж се строи от каменни блокове и дървени греди, а вторият изцяло от дърво. Балювата къща, както и много други в Бръшлян са изградени от камък с ярко оранжев оттенък както може да се види на снимките. Това се дължи на геоложките особености на района наоколо, от където се е доставял камъка. По асфалтовия път Малко Търново – Бургас, също могат да се видят скали с такъв цвят около село Звездец.
В резултат на така наречената „Сърмашишка афера“ (събития предшествали Илинденско-Преображенското въстание) – на 2 април 1903 г, къщата е обградена от османски войници. Тук загиват един войвода и един четник . Това събитие силно повдига въстаническия дух за избухналото по-късно ( на 2 август ) Илинденско – Преображенско въстание.
Реклама
Галерия снимки на старите къщи
Реклама
Исторически бележки за Бръшлян
Античност
Околностите на днешното Бръшлян са били обитавани още от древността от траки. В близост до селото са намерени тракийски долмени, некрополи и останки от антично селище. Предполага се, че на мястото на днешната църква „Св. Димитър“ в античността е имало светилище посветено на Зевс – Дионис. Тракийският бог Дионис е бил върховно божество за местните траки, което по-късно е уеднаквено с гръцкия върховен бог Зевс (след идването на римляните и възприемане на боговете от римо-елинския пантеон). Така се получило словосъчетанието Зевс – Дионис, с което се обозначава един и същи върховен бог.
Запазен античен жертвеник с надпис и до днес стои вграден в амвона на църквата. С посланието, изписано на старогръцки, местният жрец Ликомед показва благодарност към Зевс – Дионис, и изказва молитва за спасението на децата му. В тази молитва към върховния Бог, която сама по себе си е израз на упование и надежда за спасение могат да бъдат намерени сходства с християнството. Това е една от възможните причини , поради които езическият жертвеник е бил оставен в изградената доста по-късно църква. По-обширен анализ за въпросния надпис може да бъде намерен в статията на краеведа Иван Бубалов – Село Бръшлян – легенда и кръстопът.
А самото послание гласи:
“Аз, Ликомед, син на Хреста, жрец на великия Бакхейон, посветих на Бог Зевс – Дионис тоя жертвеник, заради децата си, заради честта, която получих сам по жребие, и заради собствените си мисти. Тях спаси, блажени Дионисе!”
Мисти – това били специално избрани хора за участие в така наречените мистерии – тайнствени ритуали за приобщаване с върховния бог. В буквален превод „мисти“ значи „мълчащи“. Те не трябвало никому да издават същността на ритуала.
Създаване
Селището е създадено през XVII век от сливането на 3 махали – Юртет, Селище и Живак. Първоначално името на селото е било Сърмашик, което в буквален превод от турски означава Бръшлян. Любопитна подробност е, че бръшлянът в древността е бил един от символите на бог Дионис. И днес той присъства, като атрибут в един от местните ритуали – Бял Кукер. За този обред се смята, че е наследник на древни тракийски ритуали, като кукера се идентифицира с Дионис. В наши дни може да бъде наблюдаван в Малко Търново на Сирни Заговезни. За повече информация относно особеностите на ритуала и останалите му сходства с езичеството може да бъде прочетена тази статия на вестник Десант.
През XIX век селото вече е голям животновъден център.
Илинденско – Преображенско въстание
Събитията от Сърмашишката афера (1903) са въхновили войводата от лознеградския район Яни Попов да напише песен за възхвала на селото и героите. Тя се нарича „Ясен месец веч изгрява“ и се превръща в химн на Странджа планина – наречена е странджанската марсилеза.
Жителите на Бръшлян вземат активно участие в самото Илинденско – Преображенско въстание в резултат на което селото страда. При потушаването на въстанието150 къщи са разграбени, и всички бръшлянци побягват. Селото е присъединено към България 10 години по-късно – през 1913 г. след Балканската война.
Продължение на разходката
Ако планирате да отседнете в района, можете също да видите:
- Две кратки екопътеки до Бръшлян, водещи към местностите „Двата вриса“ и „Св. Пантелеймон“
- Параклисът Св. Петка, който е много свято място за местните. Може да се достигне и с автомобил, и по екопътека, която започва от Бръшлян.
- Водопадът Докузак на 12 км оттук по пътя за село Стоилово. Той е отправна точка за две екопътеки.
- Музеите и църквите в Малко Търново (15 км)
- Тракийски могилен некропол в местността Пропада (13 км)
- Тракийски култов комплекс Мишкова нива (20 км)
- Скално светилище и природна забележителност „Камъка“ (25 км) между Малко Търново и Граматиково.
- Скално светилище и древно тракийско оброчище Индипасха, тръгвайки от Качул (29 км)
Ако оттук възнамерявате да пътувате на север в посока Бургас, то пътьом можете да се отбиете при
- Екопътеката – изворите и пещерите при село Младежко (21 км)
- Петрова нива и меандрите на река Велека край село Звездец (20 км)
Кое къде е
ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена
За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна
За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни
Вашият коментар