Бръшлян в Странджа – село, където се срещаш с една отминала епоха

Бръшлян в Странджа планина е известно, като селото с най-много запазени стари къщи – представители на странджанската архитектура през XVIII-XIX век. Обявено е за архитектурен резерват и за пълноценна среща с миналото могат да бъдат разгледани и килийното училище, както и църквата Св. Димитър, която е една от най-старите запазени в Странджа – построена през XVII век. 

В околностите на Бръшлян има възможности за разходки сред природата, следвайки изградените екопътеки за посещение на параклисите Св. Пантелеймон и Св. Петка. Има и екопътека за събиране на билки, както и маршрут водещ до водопада Докузак и село Стоилово.

Селото е притегателно за туристи заради лесния достъп – разположено е почти до самия главен път Бургас – Малко Търново.  Тук се предлагат и добри възможности за настаняване в нови къщи и хотели, изградени в автентичен странджански стил.

Бръшлян се намира между Малко Търново (15 км) и Звездец ( 9 км).

Какво да видим в село Бръшлян – карта




Църквата Св. Димитър

Намира се на площада на Бръшлян и е обградена от голям двор, по чиято периферия се намира камбанарията. Обявена е за паметник на културата. Построена е през XVII век и е вкопана в земята – нещо характерно за този период на Османската власт. Съгласно действалите закони по онова време, християнските църкви е трябвало да са не по-високи от турчин яхнал кон. Подобни на нея, като най-обикновени къщи са и църквите Св. Успение Богородично в Созопол и Свeто Възнесение Господне в Ахтопол.

Дворът на църквата заснет отвън
Входът към църквата Св. Димитър в село Бръшлян, Странджа. Вдясно е пристройката с килийното училище
Входът към църквата Св. Димитър отляво. Вдясно е пристройката с килийното училище
Църквата Св. Димитър в село Бръшлян заснета отвън
Църквата Св. Димитър заснета отвън
Камбанарията
Камбаната е изработена през XIX в. в град Ярослав – Русия

Реклама



Килийно училище

Попада в същия двор на площада на селото и е буквално долепено до църквата. Основано е през 1871 година, когато българите в пределите на Османската империя получават църковна независимост. По този начин в църквите вече е можело да се извършват литургии на български, а не на гръцки, както е било по-рано. В първите години от неговото съществуване там се обучавали 12 – 13 годишни момчета на българско четмо и писмо върху восъчни дъски. В наши дни, помещението е възстановено в автентичен вид, отворено за посетители и може да се види нагледно как се е правело това.

Входът на килийното училище
Килийното училище долепено до църквата

Балюва къща

Исторически и архитектурен паметник, който се счита за образец на странджанската къща от XIX век. През тази епоха, къщите се правят двуетажни с външно стълбище. Първият етаж се строи от каменни блокове и дървени греди, а вторият изцяло от дърво. Балювата къща, както и много други в Бръшлян са изградени от камък с ярко оранжев оттенък както може да се види на снимките. Това се дължи на геоложките особености на района наоколо, от където се е доставял камъка. По асфалтовия път Малко Търново – Бургас, също могат да се видят скали с такъв цвят около село Звездец.

В резултат на така наречената „Сърмашишка афера“ (събития предшествали Илинденско-Преображенското въстание) – на 2 април 1903 г, къщата е обградена от османски войници. Тук загиват един войвода и един четник . Това събитие силно повдига въстаническия дух за избухналото по-късно ( на 2 август ) Илинденско – Преображенско въстание.

Балювата къща в село Бръшлян - архитектурен и исторически паметник
Балювата къща в село Бръшлян
Паметна плоча, посветена на първите две жертви, вградена в зида на партера на Балювата къща, село Бръшлян, Странджа
Паметна плоча, посветена на първите две жертви, вградена в зида на партера на Балювата къща

Реклама



Галерия снимки на старите къщи 

Една от просторните двуетажни къщи, която ни впечатли най-много
Къща - музей в село Бръшлян, Странджа
Още една изключително красива къща, която е етнографски музей

Реклама



Исторически бележки за Бръшлян

Античност

Околностите на днешното Бръшлян са били обитавани още от древността от траки. В близост до селото са намерени тракийски долмени, некрополи и останки от антично селище. Предполага се, че на мястото на днешната църква „Св. Димитър“ в античността е имало светилище посветено на Зевс – Дионис. Тракийският бог Дионис е бил върховно божество за местните траки, което по-късно е уеднаквено с гръцкия върховен бог Зевс (след идването на римляните и възприемане на боговете от римо-елинския пантеон). Така се получило словосъчетанието Зевс – Дионис, с което се обозначава един и същи върховен бог.

Светилището на бог Дионис

Запазен античен жертвеник с надпис и до днес стои вграден в амвона на църквата „Св. Димитър“. С посланието, изписано на старогръцки, местният жрец Ликомед показва благодарност към Зевс – Дионис, и изказва молитва за спасението на децата му. В тази молитва към върховния Бог, която сама по себе си е израз на упование и надежда за спасение на душата и нейното обезсмъртяване, могат да бъдат намерени сходства с идеите на християнството.

  1. Самият бог Дионис, съгласно древния мит, е разкъсан от титаните, след което отново бива възкресен. Неговата смърт води до раждането на човечеството – след извършването на това злодеяние, титаните са изпепелени. От пепелта, в която има частица от Дионис се създават хората . Поради това древните са считали, че у всеки човек, наред с разрушителните сили на титаните, има нещо висше и божествено наследено от Дионис. Идеята за умиращ и възкръсващ бог, който жертва себе си, в името на цялото човечество е в основата и на християнството.
  2. Някои изследователи на Евангелието на Йоан намират сходства между Дионис като бог на виното и Исус, който превърна водата във вино (Йоан 2:1–12). Виното е религиозен акцент в култа към Дионис и е негово земно въплъщение. Виното може да облекчи страданието, да донесе радост и да вдъхнови божествена лудост. Фестивалите на Дионис, т.нар. Дионисии, включват изпълнение на свещени драми, разиграващи неговите митове, първоначалната движеща сила зад развитието на театъра.

Това са някои от възможните причини, поради които езическият жертвеник е бил оставен в изградената доста по-късно църква. Историци предполагат, че заради приликите на Дионисовият култ с християнството, местното тракийско население бива покръстено лесно през IV в. сл. Хр. През този период Рим налага новата религия в цялата си територия. Местните хора намират еквиваленти на своите езически богове, в светците и Божия син на новата вяра. Така на много места в Странджа, където е имало езически светилища изникват християнски храмове, които се тачат и в наши дни.

По-обширен анализ за въпросния надпис може да бъде намерен в статията на краеведа Иван БубаловСело Бръшлян – легенда и кръстопът.

А самото послание гласи:

“Аз, Ликомед, син на Хреста, жрец на великия Бакхейон, посветих на Бог Зевс – Дионис тоя жертвеник, заради децата си, заради честта, която получих сам по жребие, и заради собствените си мисти. Тях спаси, блажени Дионисе!”

Мисти – това били специално избрани хора за участие в така наречените мистерии – тайнствени ритуали за приобщаване с върховния бог. Чрез тези тайнства древните хора са вярвали, че ще осигурят безсмъртие на душата си в отвъдното. В буквален превод „мисти“ значи „мълчащи“. Те не трябвало никому да издават същността на ритуала.

Снимка на надписа от информационното табло пред църквата

Богът Дионис е поначало тракийски бог, който елините възприемат от траките, вследствие културния обмен между двата народа и го поставят в своя панетон с богове. Докато при елините Дионис е просто бог на веселието, плодородието и виното, то при траките Дионис има доста други функции. Той е върховен бог и пътят към безмъртието на душата на човека в задгробния живот. Той е в основата на тракийското религиозно учение Орфизъм, което впоследствие е възприето и в Древна Гърция и намира много последователи.

Създаване 

Селището е създадено през XVII век от сливането на 3 махали – Юртет, Селище и Живак. Първоначално името на селото е било Сърмашик, което в буквален превод от турски означава Бръшлян. Любопитна подробност е, че бръшлянът в древността е бил един от символите на бог Дионис. И днес той присъства, като атрибут в един от местните ритуали – Бял Кукер. За този обред се смята, че е наследник на древни тракийски ритуали, като кукера се идентифицира с Дионис. В наши дни може да бъде наблюдаван в Малко Търново на Сирни Заговезни. За повече информация относно особеностите на ритуала и останалите му сходства с езичеството може да бъде прочетена тази статия на вестник Десант.

Обичаят Бял Кукер, който се практикува само в Странджа е наследил много от култа към Дионис. В обреда историци окриват много препратки към древния мит. Самият Бял Кукер е олицетворение на Дионис, тъй като е облечен в костюм, състоящ се от 7 овчи кожи и държи жезъл, наподобяващ „тирсът на Дионис“. Съласно мита, богът Дионис е разкъсан на 7 части от титаните. В иконографията си Дионис често е изобразяван държащ жезъл – т. нар. „Тирс“.
Бял Кукер в Малко Търново
Камък с надпис на бога Дионис от Малко Търново. Там е разкрито друго негово светилище.

През XIX век селото вече е голям животновъден център.

Илинденско – Преображенско въстание

Събитията от Сърмашишката афера (1903) са въхновили войводата от лознеградския район Яни Попов да напише песен за възхвала на селото и героите. Тя се нарича „Ясен месец веч изгрява“ и се превръща в химн на Странджа планина – наречена е странджанската марсилеза.

Жителите на Бръшлян вземат активно участие в самото Илинденско – Преображенско въстание в резултат на което селото страда. При потушаването на въстанието150 къщи са разграбени, и всички бръшлянци побягват. Селото е присъединено към България 10 години по-късно – през 1913 г. след Балканската война.

Продължение на разходката

Ако планирате да отседнете в района, можете също да видите:

  1. Две кратки екопътеки до Бръшлян, водещи към местностите „Двата вриса“ и „Св. Пантелеймон“
  2. Параклисът Св. Петка, който е много свято място за местните. Може да се достигне и с автомобил, и по екопътека, която започва от Бръшлян.
  3. Водопадът Докузак на 12 км оттук по пътя за село Стоилово. Той е отправна точка за две екопътеки.
  4. Музеите и църквите в Малко Търново (15 км)
  5. Тракийски могилен некропол в местността Пропада (13 км)
  6. Тракийски култов комплекс Мишкова нива (20 км)
  7. Скално светилище и природна забележителност „Камъка“ (25 км) между Малко Търново и Граматиково.
  8. Скално светилище и древно тракийско оброчище Индипасха, тръгвайки от Качул (29 км)

Ако оттук възнамерявате да пътувате на север в посока Бургас, то пътьом можете да се отбиете при

  1. Екопътеката – изворите и пещерите при село Младежко (21 км)
  2. Петрова нива и меандрите на река Велека край село Звездец (20 км)

Кое къде е


ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена

За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

Реклама


Вашият коментар