Граматиково: От Качул до Индипасха

Индипасха е скално светилище и предполагаемо древно тракийско оброчище, намиращо се между с. Сливарово и местността Качул. Местните хора го считат за едно от най-святите места в Странджа планина и вярват , че водата му е свещена и лековита, а посещението на мястото носи изцеление, духовно пречистване и сбъдва желания. Предполага се, че е било ползвано от  траки преди повече от 2000 г. за ритулни действия, а впоследствие потъва във вековна забрава. Нищо чудно това да е едно от онези места, които са вдъхновили предците ни в създаването на народните приказки за „извора на живата вода“ .

Попада в дълбок сенчест дол, и се достига по удобни приключенски пътеки насред гъстa горa. Тук ще представим единия от двата възможни маршрута достигащи обекта. Той започва от местността Качул, близо до Граматиково по пътя към Малко Търново.

Как се стига до Индипасха от Качул  – карта, маршрут и GPX файл:


Бутонът активира приложението за навигация (или сайта) „Google Maps“ във вашия смартфон с автоматично въведени координати на мястото. Ще ви бъде от полза да намерите отбивката водеща към Индипасха от черния път започващ от Качул. В случая това може да бъде напълно достатъчно – от отбивката до Индипасха са 1,5 км. по пътека без разклонения.

Забележка: Ако сте в село Кости – възможно е навигацията да ви покаже маршрут, който започва оттам. Това е така, защото черният път, който започва от Качул стига до село Кости. От Качул до отбивката за Индипасха са 5 км по черния път, а от село Кости – 16 км.

При необходимост от навигация за целия маршрут, който започва от Качул, използвайте приложения GPX файл

 


Реклама



Внимание! Пътеката преминава покрай ловни полета! Препоръчително е при посещение през активния ловен сезон (01.10 – 28.02) да се направи допитване – виж най-долу.

Дължината на целия маршрут е 7 км с обща денивелация – 120 м.

Характеристика на маршрута

До отбивката водеща към Индипасха са 5,5 км по черен, настлан с чакъл път. Той бе в отлично състояние към момента на нашето посещение – широк и удобен, навярно заради постоянния интерес към обекта. Ние се придвижихме изцяло пеш, но по пътя си срещнахме няколко обикновени автомобили (не високопроходими). При достигане на отбивката следват 1,5 км по друг черен път, който не е подходящ за автомобили.
Разумно би било при този преход човек да бъде обут с туристически обукви или маратонки с грайфер, заради стръмното изкачване в последния участък от маршрута. Добре е да се носи достатъчно количество вода, поне за 4 часа, празно шише за напълване с лековитата вода от извора, както и свещи, които да бъдат запалени при параклиса на открито. През лятото е възможно да има огромни рояци от дребни мушици. Препоръчително е през този сезон да се носи шапка и очила, които поне малко да ги ограничават.

Местност Качул

Попада между селищата Малко Търново (18 км) и Граматиково (6 км). Отбива се от главния асфалтов път на мястото отбелязано с табели и се навлиза в местността.

Отбивка към Качул от главния асфалтов път Малко Търново - Граматиково
Отбивка към Качул от главния асфалтов път Малко Търново – Граматиково

Реклама



Минава се покрай сградата на „Ловен дом Качул“ и се достига до чешма с изворна вода, където има направен малък паркинг.

Чешмата в местността Качу
Чешмата в местността Качул

Самите ние, след като паркирахме се върнахме назад около сградата на ловния дом за да разгледаме така нар. „дендрариум“ .  Това е колекция от чуждоземни видове растения – черен бор, смърч, сребриста ела, индокитайски бамбук и др. Растенията не са заградени в двор, а са пръснати хаотично на едно голямо пространство около и във двора на Ловния дом.

Ловен дом Качул. Част от дендрариума и бамбуковите храсти са зад сградата на ловния дом, за чието разглеждане трябва да се поиска разрешение от домакините

След като любезно помолихме домакините, те ни пуснаха да влезем в двора и да разгледаме индокитайския бамбук, който попада зад сградата на ловния дом – на няколкостотин метра разстояние от нея. Върви се по тясна пътечка до достигане на бамбуковата горичка. Като цяло това придаде изключително „екзотичен и тропически“ привкус на нашето приключение.

Бамбукът тук е остатък от експеримент проведен през 50-те години на XX век, внесен от Индокитай. Целта е била да се адаптира към местните условия и да се използва в мебелната индустрия. За съжаление зимите в Странджа са се оказали твърде сурови за този топлолюбив вид и впоследствие идеята е зарязана.

Останалите видове, които привлякоха вниманието ни бяха див лимон и тисово дърво попадащи двора.

Индокитайски бамбук в местността Качул
Индокитайски бамбук – по-големите екземпляри
Най-малките представители на бамбука
Най-малките представители на бамбука
Див лимон в двора на ловния дом
Див лимон в двора на ловния дом

Черен път от Качул край река Велека

След това се върнахме, минахме покрай чешмата и параклис „Св. Богородица“ и продължихме по черния път.

Параклис "Св. Богородица" в местността Качул
Параклис „Св. Богородица“ в местността Качул

Той се движи успоредно на река Велека. Пътят е изключително удобен – широк и застлан с добре уплътнен чакъл. Между другото – той фигурира дори в Google street и може подробно да бъде разгледан на екрана на компютъра. Без голямо усилие преминахме 5,5 км по него – изцяло е равен, без изкачвания или слизания.

Пътят настлан с чакъл, край река Велека.
Пътят настлан с чакъл край река Велека.
Изглед към река Велека, която е трудно да бъде видяна измежду многото клони на дърветата
Изглед към река Велека, която е трудно да бъде видяна измежду многото клони на дърветата

Ако се продължи по него може да се стигне до село Кости (за което разказахме в друга наша статия). По пътя има отбивки както до Индипасха, също така и до още едно много свято за странджанци място – Голямата аязма във Влахов дол.

Сред растителните видове, които привлякоха вниманието ни по пътя бе мехунката, популярна още и с наименованието – „физалис“ . Заснехме също така и растението бял имел,  което се заселва по дъбовете.

Мехунка - Physalis-alkekengi
Мехунка – Physalis-alkekengi

Бял имел (Viscum album) – полупаразитно растение, което в Странджа се среща полепнало в кълбовидна форма по дъбовете. Било е на почит според фолкорните традиции на българи, келти, гали, както навярно и на други народи. Любопитен факт, е че в анимационния филм „Астерикс и Обеликс“ отварата, която дава фантастични сили на галите се прави именно от това растение.

Реклама



Стръмна пътека към Индипасха

След преминаването на 5,5 км има отбивка вдясно. Мястото е отбелязано с голяма информационна табела, на която пише „Тракийско оброчище Индипасха“. Приложеният по-горе бутон за навигация (който активира приложението Google Maps) ще ви отведе именно до тук.

Табелата с която е обозначена отбивката вдясно водеща към Индипасха
Табелата с която е обозначена отбивката вдясно водеща към Индипасха

В близост до тази табела има съвсем малък паркинг, за тези, които са тръгнали към мястото с автомобилите си. Добре е да се има предвид, че паркингът може да побере едва четири – пет коли. Може да се разгледа оттук в Google Street.

Край самата отбивка за светилището има отвесни скали по които расте рядката разновидност на папрат – т. нар. „волски език“.

Волски език - Phyllitis scolopendrium по отвесните скали край отбивката за Индипасха. Забранен за събиране вид!
Волски език – Phyllitis scolopendrium по отвесните скали край отбивката за Индипасха. Забранен за събиране вид!

Оттук вече следва стръмен път, който трябва да се вземе пеш. Пътят е широк и удобен, но не е настлан с чакъл и затова е забранен за преминаване с автомобили, тъй като биха го увредили сериозно . Освен това е и доста стръмен – дължината на пътеката е 1,5 км, но денивелацията е голяма – изкачването е 110 м. Взема се пеш за около 20 – 30 мин. Минава през сенчеста и влажна букова гора.

Отбивката от черния път водеща към Индипасха
Отбивката от черния път водеща към Индипасха
Пътеката към Индипасха - досущ като тропическа гора - с множество лиани, папрати и растението с големите листа - източен лопох
Пътеката към Индипасха – досущ като тропическа гора – с множество лиани, папрати и растението с големите листа – източен лопох
Друг участък от стръмната пътека
Друг участък от стръмната пътека
Женска папрат – Athyrium filix-femina
Източен лопох – Trachystemon orientale. Рядък и защитен вид. Разцъфнал и заснет през месец май може да се види на този линк
Пираканта – Pyracantha Coccinea.

Реклама



Индипасха

В края на пътеката има отново голяма табела с информация за Индипасха , както и дървени маси и пейки за отмора и пикник. Оттук следва слизане по хлъзгави дървени стъпала с парапет в дълбокия сенчест дол, където е разположено самото светилище.

Оттук следва кратко спускане в дълбокия, сенчест и влажен дол, където е Индипасха
Слизане надолу

Внушителната гледка кара всеки дошъл на това място да ахне от почуда.

Представлява голяма отвесна скала, по която са виснали множество лиани. В нейното подножие се намира извора с лековитата вода. Към момента на нашето посещение имаше съвсем малко хора и цареше неописуема тишина. Сякаш самата природа бе замлъкнала, за да не нарушава хармонията на сакралното място.

Скално светилище и древно тракийско оброчище Индипасха
Върхът на отвесната скала – достолепен, жив наблюдател на всичко случващо се наоколо

Предполага се, че името Индипасха означава буквално „След Пасха“ . Обяснението за това, според местните хора, е че водата от извора е най-лековита в първата неделя след Великден. По това време има и най-голям интерес към светилището- събират се огромни опашки от хора, чакащи да си напълнят от „Живата“ вода. Освен изцеление, вярващите намират тук и духовно пречистване.

А напълването на вода е нелека задача – човек трябва да се свие и пресегне в тясна цепнатина, където е скрития извор. Струята е съвсем слаба и за напълването на малка бутилка 0,5 л са необходими 2-3 минути. Обичайна практика сред търсещите изцеление е да окачват своя дреха на висналите лиани. Това е древен езически обичай, според който по този начин болестта на човека се явява в нищото – не е нито на земята, нито във водата и буквално изчезва. Тъй като това придава невзрачен вид на светилището, в последните години се забелязва значително намаляване броя на окачените дрехи. На мястото вече се оставят само конци от дрехата на болния.

Окичените с дрехи лиани
Окичените с дрехи лиани
Изворът с лековитата вода в тясната пролука
Изворът с лековитата вода в тясната пролука

Религиозен синкретизъм

Освен езически тук се упражняват и християнски обичаи – палят се свещи на своеобразния открит параклис – форма на преклонение пред единствения Бог – Създател и възприемайки мястото като негово творение и Божие чудо.

Параклисът на открито при Индипасха
Параклисът на открито

Това преплитане на християнски и езически вярвания се нарича религиозен синкретизъм. Светилището Индипасха, заедно с:

са сочени, като едни от най-ярките примери за такова преплитане в Странджа планина.

Реклама



Легенди за Индипасха

Според местно предание, след векове на забрава, мястото било наново открито от местен жител. За това му помогнал неговия стар бивол. След дълги години на вярна служба, биволът ослепял, но на стопанина не му се искало да го коли и го пуснал на свобода из околните гори. След няколко дни биволът се завърнал прогледнал. Минало време, биволът пак ослепял, стопанинът му отново го пуснал… и така историята се повторила няколко пъти. Стопанинът бил в почуда каква е тайната на неговото невероятно проглеждане. Отново пуснал бивола, но този път го проследил през гъстите непроходими гори. И така намерил тайнственото място.

Жителите на околните селища разказват, че е лоша поличба да се взема каквото и да било от светилището – това нарушава неговата хармония и подредба. Може да се взема само от водата.  За нея се смята , че носи щастие дори и ако само се съхранява в дома, без да се ръси или пие. Интересното при нея е, че не плесенясва с времето, а се запазва напълно бистра.

Посещението на Индипасха оставя траен отпечатък у всеки достигнал святото място и дори невярващият в чудодейната сила на водата признава магичната атмосфера на местността.

Опазване на природата 

Тъй като целият район наоколо попада в границите на Природен парк Странджа, Натура 2000 и по-голямата част от маршрута е гора, то при посещение в местността е наложително придържане към установения ред , чиито правила могат да бъдат прочетени на този линк.

Казано накратко – не изхвърляйте отпадъци, не късайте растения, не безпокойте дивите животни и нека след вас мястото изглежда така, както сте го заварили.

Информация за възможен лов – актуализация към 30.05.2019


ВАЖНО: В близост до отбивката от черния път водеща към Индипасха има ловно стопанство. При евентуално посещение на обекта в активния ловен сезон – 01 октомври до 28 февруари е възможно да попаднете на ловни дружинки или да чувате изстрели в този район – извършва се групов лов. Макар и рядко в местността може да се извършва и индивидуален лов, като това е възможно да се случи във всеки един ден от годината – няма точно определен период.
С оглед – избягване на излишни тревоги и ваша собствена безопасност и спокойствие , при евентуално намерение за посещение на обекта е препоръчително да се позвъни на телефоните написани на информационното табло. 

Информационно табло за съгласуване на лов и туризъм - местност Качул
Информационното табло с телефони за съгласуване на посещението. То се намира при самото навлизане в местността Качул от шосето Малко Търново – Граматиково. Приложената снимка е от месец май 2019 г.

Друга възможност е да се наеме водач от Туристически информационен център Малко Търново. От центъра организират групови посещения на обекта, и извършват необходимите съгласувания за безопасността на туристите.

Продължение на разходката

Най-близко разположеният интересен обект е тракийското скално светилище и природна забележителност „Камъка“, което се намира по пътя в посока Малко Търново, на 7 км от местността Качул.

Ако планирате по дълъг престой в местността, добра идея е да отседнете в Малко Търново (17 км), където да посетите музеите на града, както и тракийската гробница в местността Мишкова нива (21 км). От Малко Търново можете да се придвижите по екопътеката  – към могилния некропол в местността Пропада, която е непосредствено до града. Още едно красиво място около Малко Търново е водопадът Докузак намиращ се по пътя за село Стоилово.

Ако се движите оттук на изток в посока Царево (40 км), за още странджанска природа и архитектура можете да се отбиете при 

  1. Село Граматиково (6 км)
  2. Параклис „Св. Троица“ край Граматиково (13 км)
  3. Село Кондолово (16 км)
  4. Село Българи (23 км)
  5. Село Кости (30 км)
  6. Защитена местност Марина река (25 км)

Ако от Граматиково поемете на север в посока Бургас, минавайки през Визица, то пътьом можете да се отбиете в:

  1. Параклис Св. Илия ( 15 км) до село Визица. Мястото е интересно със старинната архитектура на храма и панорамната гледка към море от хълмове.
  2. Село Заберново (24 км), в чиито околности е известният параклис с тракийски елементи – „Св. Георги“, както и най-старото дърво в Странджа – грамада на почти 1000 години. От Заберново, също така, може да се прекоси цялата местност Парория за посещение на параклиса „Света Петка“, древни долмени и вековни дъбове.
  3. Село Калово (26 км), в близост до което започва по-лесен път за посещаване на параклиса „Света Петка“ в свещеното пространство Парория.

Кое къде е


ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена

За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

Реклама


Вашият коментар