Приморско: Разходка до тракийското светилище Бегликташ
Бегликташ представлява комплекс от групи високи скали, всяка с различна роля, служили в древни тракийски ритуали при посрещането на изгрева. Освен с историята си и хубавата природа, обектът привлича туристи и с това, че е отправна точка за няколко екопътеки водещи към други исторически обекти и живописни пейзажи – Заливът Св. Параскева, Маслен нос, Лъвската глава и устието на Ропотамо (виж най-долу). Той, също така, попада в полите на Странджа планина, близо до резерват Ропотамо.
За да стигнем до тракийското мегалитно светилище Бегликташ, най-напред се навлиза в гр. Приморско, минава се покрай Северния плаж и резиденция Перла и се продължава по асфалтирания път през гората, до достигане на отбивка, където има голяма табела с надпис „Бегликташ“ и бариера.
Как се стига до Бегликташ при гр. Приморско – карта, маршрут и GPX файл
Бутонът активира приложението за навигация (или сайта) „Google Maps“ във вашия смартфон, с автоматично въведени координати на мястото.
или използвайте приложения GPX файл
Реклама
Характеристика на пътя
Разстоянието по асфалтирания път от северния плаж на Приморско до отбивката е 3 км и е за предпочитане да го вземете с автомобил. Дължината на отбивката до светилището Бегликташ е 1,4 км.
През лятото бариерата на отклонението към светилище Бегликташ е вдигната, така, че можете да стигнете до самото светилище с кола. Заплаща се и такса – вход в размер на 4 лева ( за възрастни ) за да разгледате обекта. Има и поставено лице, което срещу допълнително заплащане може да ви проведе беседа, да разкаже за историята на светилището. Работното време е от началото на април до края на октомври.
Ако обаче отивате през другите сезони, бариерата е или спусната, или пък черния път е в много лошо състояние заради дъждове, така, че ако вашата кола не е високопроходима, ще трябва да направите пешеходна разходка през гората, около 1,4 километра до достигане на светилището, което може бъде много приятно преживяване, понякога цели стада елени пресичат пътя. През тези сезони няма поставено лице, което да провежда беседи и не се вземат такси за разглеждане на обекта.
Произход на името
Името „Бегликташ“ произхожда от турски , беглик – овчи данък и таш – скала. Това е свързано с данъка, във вид на добитък, който са предавали на тази поляна пастирите от околностите и по- специално село Ченгер, което е съществувало тогава в близост до мястото.
Оракулът Бегликташ
Археолози предполагат, че светилището е служило като Оракул в древността. Освен подредбата на скалите и тяхната обработка, другият аргумент в подкрепа на тази теза е разкритият гроб на предполагаем жрец. През 2013 г. в местността Ченгер ( на 1 км от Бегликташ ) бе разкопана надгробна могила. Разкритият набор от магически предмети показва, че погребаният се е занимавал с предсказания, знахарство, магия и други дейности. Източник – сайтът на Община Приморско.
Жрецът на Бегликташ е един от героите в българската видео игра „Приключения в Странджа 3D“, която бе разработена от нас – екипът на BgNatureTrip.
Приключенска видео игра за Бегликташ:
История на светилището
Самото светилище, според учените е започнало дейността си XV век преди Христа. При разкопките в околността (2002-2004 водени от археолози при Бургаския Археологически музей) са намерени фрагментирана керамика, каменни сечива, римски бронзови монети по които се съди, че светилището е било действащо до IV в. след Христа. Уникалните овални форми са вследствие на сферичното изветряне на сиенитни блокове-резултат от древната вулканичната дейност от кратера на угасналия вулкан при връх Китка. По всяка вероятност, траките са се възползвали от природните дадености и разположението на скалите и с малко обработка са ги привели във вид подходящ за техните ритуали.
Бегликташ се състои от централна скална площадка заобиколена от други групи долмени, всеки от които с определена функция в орфическите ритуали, които са се състояли тук и по-специално – свещения брак между Богинята майка и Богът слънце, от чийто съюз се е раждал хероят.
Символика на скалите при светилище Бегликташ, до резерват Ропотамо:
1)Брачното ложе
Състои се от легнал камък, наподобяващ формата на легло. така, че главите на лежащите да са обърнати на изток. На това ложе символично се изобразявал свещеният брак от жрецът и жрицата. Ложето е заобиколено от 2 големи скали с издълбани вади за течности, използвани по време на ритуала.
Реклама
2) Апостол таша – утробата.
Според археолози, празнината под този камък се е образувала с помощта на ерозията и употреба на сечива, и впоследствие, използвайки въжета и трупи, траките са транспортирали скалата на местоположението на което я виждаме сега. Удивителното при нея е това как се крепи само на две точки, но е стабилна вече няколко хилядолетия. При лятното слънцестоене, лъчът от изгрева на Слънцето преминава точно през празнината, което,в тракийската символика, обозначава оплождането от Бога Слънце на утробата на Богинята Майка.
3) Пещерата
Изобразява слизането на родения Херой от брака на Богинята майка и Богът слънце в подземния свят. Предполага се, че от предверието се е слизало надолу, по канали, които се разкланят, но засега все още не са правени разкопки по-надолу за да се докаже.
4) Тронът
Това е мястото от което жрецът е наблюдавал целият ритуал и стичащите се свещени течности. Това са вода, вино, мляко и зехтин. По това той е съдел за бъдещето.
5) Астрномическият часовник при светилище Бегликташ е сравним със Стоунхендж, но от много-по ранен вид.
Състои се от 16 каменни питки, които символизират месеците в тракийския календар ( при тях месецът се е състоял от 22-24 дни, а не 30 както в съвременният календар). По всяка вероятност, питките са били в автентичен вид – вертикални до преди 100-120 години, но след това са се наклонили и са се спрели до сегашното си състояние благодарение на едно дърво, на 80 годишна възраст, което удържа по нататъшното пропадане на скалите.
6) Къщата на жреца
Могат да се видят руини от каменна правоъгълна постройка с двор. Смята се, че идващите на поклонение при светилището са идвали от пристанището в залива Св. Параскева, почивали са при къщата на жреца, преди да бъдат допуснати до мистериите. Дворът е заграждал изцяло достъпа от морето до свещената земя на светилището.
7) Лабиринтът
В него са пускали юноши, които са преминавали през различни препятствия. Това се е случвало във времената в които не е имало жрец и победителят от надпреварата е бил обявяван за такъв.
От лабиринта може да се излезе през така наречения „Тунел на праведните“. Представлява тясна цепнатина и е честа практика за туристите да преминават през нея. Такива „провиралища“, като цяло са характерни за тракийските светилища в Странджа. Има две теории за обичая да се преминава през тях – или е „тест за праведност“ ( грешните не могат да минат) или води до „духовно пречистване“ на преминаващия.
Реклама
Галерия снимки на разкритите керамични съдове при светилище Бегликташ изложени в „Исторически музей на гр. Приморско“:
Сред новостите в музея са сладкодумен холограмен тракийски жрец, който ще се материализира пред вас и ще разкаже легендата за Бегликташ.
През времето, когато християнството започва да се разпространява и става официална религия в Римската империя, светилището се унищожава и хората занимаващи се с неговата подръжка биват изгонени (първите десетлетия на IV век), и се заселват в околните селища. Но споменът, от техните мистерии и ритуали и до наши дни, но облечен в християнска символика се е запазил под формата на нестинарството. В древната си тракийска форма то е представлявало посрещане на лятното слънцестоене с танци и игри върху жарта и възхвалявайки Бога слънце, тъй като огънят се възприемал като неговата вечерна форма.
Според местните хора, до 50-те години на 20 век, нестинарки са танцували тук на поляната на Бегликташ. След това достъпът до това място бива забранен, тъй като резерват Ропотамо се одържавява и обявава за ловна резиденция „Перла“. Това е и причината това място с толкова голямо археологическо и дори национално значение да се разкрие толкова късно, чак през 2003-та година.
Реклама
Опазване на защитената местност
Районът около светилището попада в границите на защитена местност „Беглик таш – Ропотамо“ (нарично още „Буферна зона на резерват Ропотамо“). При посещение в района трябва да се спазват определени правила с което да се гарантира съхранение на природните дадености. Повече информация може да се намери от този линк.
Казано накратко – не изхвърляйте отпадъци, не късайте растения, не палете огън, не бивакувайте и нека след вас мястото изглежда така, както сте го заварили.
Екопътеки започващи от светилище Бегликташ:
- От това място можете да продължите разходката минавайки по пътеката водеща към уникалния залив Св. Параскева, където ще видите руините на средновековна църква. По пътя ще имате възможност да наблюдавате неповторими скални образувания при нос Бегликташ.
- Втора добра възможност за продължение на разходката е да отидете до Маслен нос по новоизградената екопътека
- Трета също добра възможност за хубава разходка е да се върнете на асфалтовия път и да продължите към устието на река Ропотамо
- Четвърта възможност, подходяща повече за планинари и авантюристи, е да се използва пътеката водеща към Лъвската глава, чието начало е при отбивката за Бегликташ
За останалите пътеки и забележителности в резерват Ропотамо – оттук .
Ако планирате по-дълъг престой в местността, добра идея е да изберете Приморско, като град за отсядане, тъй като разполага с много хотели и квартири, освен това може да предложи много развлечения, които да разнообразят почивката ви на море.
Какво още може да се види край Приморско
- Местност „Крокодила“, заливът Мириус и нос Плаката, до които може да се стигне пеш тръгвайки от северния плаж на Приморско
- Морска разходка с катер или яхта край дивите брегове на резерват Ропотамо и неговите околности
- Град Созопол (25 км) който предлага добри възможности за настаняване за по-дълъг престой, както и отлични възможности за почивка на море.
- Плажът Аркутино (16 км) – между Созопол и Приморско
- Разходка с лодка срещу течението на река Ропотамо (11 км)
- Град Китен (13 км) разполага с прекрасни плажове, както и малък музей с находки от подводна археология
- Къмпингите Юг и Корал (15 км)
- Курортно селище Лозенец за още хубави плажове (17 км)
- Къмпингите Оазис и Арапя (19 км)
- Град Царево (24 км) – с красиви заливи, исторически забележителности и музей. От Царево може да се навлезе на територията на Природен Парк Странджа, за разчупване стандартната почивка на море. Може да се види старинната архитектура в близките странджански села Бродилово (36 км), Българи (39 км) и Кости (46 км), както и да се направят разходки сред природата за запознаване с необикновената флора на парка.
Източници:
- Документален филм с един от ръководителите на разкопките – Цоня Дражева – може да намерите тук.
- Ваня Мандова: Беглик Таш е едно от най-големите открития на Южното Черноморие и Странджа – към статията
Още интересни места в околността
ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте описаните дестинации на нашата
За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни
Реклама
Летата правят възстановка на ритуалите, които са се провеждали тук. Самодейни артисти, облечени като тракийски жреци и жрици изпълняват процесите съпътсвтали посрещането на лятното слънцестоене
Правят се и частни мероприятия и партита, и се възпрепятства достъпът на туристи, пропътували стотици километри, за да видят светилището.
Преди години, около 2003 г. дървото върху което са се спряли камъните да не легнатъ съвсемъ, бе тъничко. Имам го снимано. Тогава го определяхъ, че не е повече на 10-15 години. А и сега на снимката хич не изглежда на 80 годишно дърво. Което ще рече, че доста скоро, по време на тодор живковата окупация на Светилището камъните са съборени.
Във видеото на археоложката Цоня Дражева, тя твърди, че според специалистите дървото е на не повече от 80 до 100 години. Страхотно място е Бегликташ, но ще е добре да сменят името му вече с нещо друго – българи сме все пак, а това е светилище на древните траки, чиито наследници сме именно ние – българите.