Приморско: Лъвската глава и Вълчаново кале

Лъвската глава е скално образувание, съставено от сиенитни блокове и обявено за природна забележителност. Възрастта му е 65-70 милиона години, извисява се 80 м над река Ропотамо в участък, където главният асфалтов път Созопол – Приморско върви успоредно на реката. Радва се на голяма популярност, тъй като се забелязва от пътуващите автомобили по шосето. Лъвската глава попада в границите на резерват Ропотамо и в близост до нея може да се достигне по една от екопътеките, определени за туристически цели. Мястото привлича туристи , заради хубава горска природа, панорамни изледи отвисоко към околностите на резервата, както и възможност да се видят обекти с археологическо значение. Още през ранножелязната епоха тук е построен древен град, а крепостта му се използва до XIX в. когато придобива името Вълчаново кале.

Лъвската глава и река Ропотамо гледани от шосето
Поглед към Лъвската глава от шосето Созопол- Приморско
Лъвската глава в близък план
Лъвската глава по-отблизо
Лъвската глава от друг ъгъл
От друг ъгъл

Описание на маршрута

Лъвската глава се намира на един от хълмовете на Узунджа баир – нисък рид от крайните източни разклонения на Странджа планина. На север река Ропотамо го дели от Медни рид, а на юг достига до Дяволска река край Приморско, дълъг е 10 км. Стръмните му склонове които се спускат в морето формират ясно изразените и забележителни носове и заливи: Маслен Нос, Св. Параскева, Коракя.

Спрямо всички останали  туристически пътеки в резерват Ропотамо, тази водеща към хълма с Лъвската глава е най-трудната, и за нейното преминаване се изисква повече издръжливост и приключенски дух. На места има стръмни изкачвания и спускания, вървене през високи храсти и по гладки скали, ето защо подходящо облекло за похода са: закрити туристически обувки или маратонки с грайфер, дълги панталони,  репелент против кърлежи и вода. Накратко харакетиристиките на пътя са следните:

Дължина: 2 км

Денивелация – 170 м

Време за изминаване: 1 час в едната посока

Как се стига в околността на Лъвската глава и Вълчановото кале – карта, маршрут и GPX файл:

Свали GPX файл

ПОЛЕЗНО: За повече информация как се отварят GPX файлове със смартфон вижте този линк.

Планирайте посещението на обекта или по-дългия си престой в близките населени места със селекцията помощни инструменти – пътна Google карта с разстояния в км, прогноза за времето, търсачка на хотели, разписания на автобуси.

За да се стигне до началото на екопътеката, трябва да се навлезе в гр. Приморско и да се стигне при отбивката за тракийското светилище Бегликташ (как се стига можете да видите оттук) . В началото на отбивката може да се паркира автомобил.

50 м преди отбивката за Бегликташ, вляво,  е началото на екопътеката през тревата. Отбелязано е с голяма информационна табела с карта.

Долмен Змеюва къща

В самото начало на пътеката, близо до асфалта, се намира древен тракийски долмен наречен Змеюва къща. Представлява малка и много ниска правоъгълна постройка от големи каменни блокове. В близост до нея има друг голям блок, който някога е служил за похлупак. В древността траките са погребвали владетелите са в тези мегалитни постройки. Долмените се срещат най-много в Странджа, Сакар и Източните Родопи, а в останалата част на страната са много рядко.

Долмен Змеюва къща до отбивката за Бегликташ
Долмен Змеюва къща до отбивката за Бегликташ. Вляво от правоъгълната постройка е похлупака.
Долмен Змеюва къща отблизо
Отблизо

Опазване на резерват Ропотамо

Тъй като маршрутът преминава през резерват Ропотамо, то при неговото преминаване трябва да се спазват определени правила, с което се цели съхранение на природните дадености. Повече за тях може да се прочете оттук. Част от тях са описани и на табелата в самото начало на маршрута.

Казано накратко: забранено палене на огън, бивакуване, късане на растения, преминаване по немаркирани пътеки (на които липсва бяло-синя маркировка), безпокойство на дивите животни и др.

Табела резерват Ропотамо - РИОСВ Бургас
Табела с обозначена екопътека и правила в резерват Ропотамо

Описание на маршрута

Първият 1 километър от пътеката е с голяма ширина, както може да се види на тези фотографии:

Първият километър от маршрута

През следващия 1 километър пътят се стеснява до тясна ивица минаваща през храстите Бодлив залист. Трябва да се следва синьо бялата маркировка по дърветата – знакът на РИОСВ-Бургас, под чието стопанисване е резервата:

Екопътека към крепост Ранули, Приморско

През определени интервали има указателни табели за растителните и животински видове, които се срещат тук:

Бодлив залист
Бодлив залист ( Миши трън) – Ruscus aculeatus – Вечнозелено и сянколюбиво растение. Цветовете се появяват в периода февруари-април. Много е разпространено в резерват Ропотамо, но като цяло е рядък вид и забранен за събиране
Червена съсънка ( Anemone pavonina ) Представител на средиземноморските флорни елементи. Цъфтеж – март – април, среща се в дъбови гори и по поляни. Защитен вид по закона за биологичното разнообразие.

Поглеждайки вдясно от пътеката, през клоните на дърветата се разкрива хубава гледка към Аркутино и змийския остров:

Плаж Аркутино и Змийският остров заснети при отбивка вдясно от пътеката. Повече информация за плажа

Оферти за хотели в гр. Приморско



Древни мегалитни блокове по пътеката 

На доста места могат да се наблюдават заоблени мегалитни блокове същите като тези при Бегликташ – резултат от вулканичната дейност на връх Китка в късната креда (преди 65-70 млн. години)

Мегалитни блокове по пътя към върха

Голям блок в близо до края на маршрута
Голям блок близо до края на маршрута

При достигането на билото на хълма има табела с карта – същата, като тази в началото на пътеката, с което се обозначава , че е достигната местността Вълчаново кале.

История и загадки в околността на Лъвската глава и Вълчаново кале

До момента разкопки не са правени, само частични наблюдения от изследователи, според които големите мегалитни блокове са били обработени и подредени по начин, така, че да съставляват крепостни стени и постройки. Това е било характерно за периода 2-ро – 1-во хилядолетие пр. Христа.

По наша преценка – след толкова години каменните блокове са вече разместени и за обикновени туристи – неспециалисти е трудно да различат градежите, от блоковете, които са струпани по естествен път. Самите ние успяхме да видим само на едно място (в близост до крайната табела) блокове, в които личи подредбата от човека.

Част от крепост Ранули на Лъвската глава
Най-интересния градеж от големи блокове на който попаднахме, с несъмнена древна човешка намеса. Местните хора го наричат „пещерата“, но всъщност проходът е съвсем къс (1-2 м) и не води никъде

На по-равните места са зидали широки стени от доста по-малки каменни блокове. Такава видяхме вдясно от маркираната пътека в близост до табелата:

Зидът в поглед отгоре. Широчиата му надхвърля 1 м

Обитание на древния град през вековете

Градежът бил извършен от траките скирмиани – племе занимавало се с рударство, чиито дело е и светилището Бегликташ. Общата площ, която е заемал древния град е 30 дка, обграден от крепост.Имайки предвид останалите дадености на района: близостта на река Ропотамо и пристанището при Маслен нос – градът е бил разположен на отлично стратегическо място.

Струпани мегалити при билото на хълма – навярно част от градежа, но вече разместени от земетресения през хилядолетията.

Намерените до момента находки дават основание да се смята, че мястото се е обитавало и през античността и средновековието. Върху най-старите постройки се е надграждало впоследствие от римляни, византийци и българи. По време на Османското владичество мястото опустява, но в началото на XIX век се използва отново като скривалище за четата на Вълчан войвода. Това е и причината, поради която върха придобива името Вълчаново кале. Другото име, с което наричат мястото е Ранули – име на средновековна крепост упоменато в т.нар. Хамбарлийски надпис – декрет на Хан Крум от 812 г. Вземайки предвид историческите факти и всички останали географски обекти посочени в декрета, изследователи стигат до извода, че уеднаквяването на крепостта Ранули с Вълчаново кале е силно възможно.

Достигайки североизточната част на върха се разкрива гледка към главния асфалтов път и блатото Аркутино:

Поглед от североизточната страна на хълма Вълчаново кале
Поглед от североизточната страна на хълма
Олтарът на средновековна църква
Олтарът на средновековна църква, на който попаднахме в края на маршрута

ВАЖНО:

Оттук до Лъвската глава са 300 м в югозападна посока,  но за съжаление пътеките, които достигат до самата „Глава на Лъва“ не са разрешени за посещение.  Червената маркировка по дърветата е положена от планинари любители, а не от служители на РИОСВ-Бургас – бяло-синята маркировка липсва. Преминаването е свързано с много трудности – вървене през много високи храсти и катерене по мегалитни блокове. Въпреки, че много изследователи и фотографи са достигали Лъвската глава през годините (в интернет могат да се намерят много материали) съгласно реда в резерват Ропотамо, който е със строг режим, това е нарушение, което подлежи на парични санкции!

Като възможности за продължение на разходката, след връщане обратно на асфалтовия път, препоръчваме да се използват някои от следните  пътеки в резервата:

  1. Път към тракийско светилище Бегликташ, което е и най-близкият обект 
  2. Пътека до устието на река Ропотамо
  3. Пътека до залива Св. Параскева

За останалите туристически пътеки в резерват Ропотамо разгледайте тук приложената цялостна карта

Ако планирате по-дълъг престой в местността, добра идея е да изберете Приморско, като град за настаняване, тъй като разполага с голяма леглова база – хотели, къщи за гости, квартири, бунгала и др.

Източници:

  1. Крепостта Ранули – една от тайните на Странджа – Burgascity.com
  2. Паметници на културата в крайбрежната ивица между „Дюни“ и Приморско – morskivestnik.com

Допълнителна информация:

  1. Репортаж на БНТ с археолози – откъс от предаването „Непозната земя“
  2. План на крепостната стена – bulgariancastles.com

Оферти за хотели в Приморско




Booking.com

Вашият коментар