Граматиково – древни светилища, гъсти гори и средновековна загадка
Село Граматиково, се намира в пределите на община Малко Търново и Природен Парк Странджа. То е сред най-големите села в парка, заедно с Кости и Бродилово. В самото село има старинна църква, стари къщи и малък природонаучен музей. От всички села в Странджа, край Граматиково е най-голямата концентрация на древни светилища, които са тачени и до наши дни. Това са светилището Индипасха, параклисът Св. Троица, Голямата аязма във Влахов дол и скалното светилище Камъка. Понастоящем, последният е обявен за природна забележителност, а останалите три са обекти на поклоннически туризъм.
Освен със своята святост, светилищата привличат туристи и заради неповторимата странджанска природа. Маршрутите към тях преминават през прелестни вековни гори, а на места се срещат и редки растения. Разходката до тях би могла да бъде уподобена на малка, екзотична одисея.
Съвсем наблизо е село Кондолово (9 км), където е най-богатото находище на странджанска зеленика. Това растение се е превърнало в символ на Странджа планина. По своята същност представлява див рододендрон, който вирее тук от милиони години.
Село Граматиково в Странджа планина – карта
Бутонът активира приложението за навигация „Google Maps“ във вашия смартфон с автоматично въведени координати на мястото
Селото отстои на 72 км южно от Бургас, 24 км от източно от Малко Търново и на 33 км западно от Царево.
Разположено е на кръстопът в Странджа, тъй като тук се пресичат два главни пътя: Малко Търново – Царево и Бяла Вода – Граматиково.
Населението на Граматиково е около 200 души. Като места за настаняване, тук се предлагат къщи за гости и хотел. На селския площад има заведение и магазини за хранителни стоки.
Реклама
Забележителности в село Граматиково
Църквата „Свети 40 мъченици“
Голямата църква за нуждите на някогашното многолюдно население на Граматиково е построена в края на XVIII век. В наши дни е паметник на културата.
Музей Горска сбирка
В този малък музей може да се научи много за природата на Странджа – така наречените западно понтийски гори, както и за екзотичната колхидска флора, характерна само за тази планина. Уникалните видове, които съставляват вечнозеления подлес не се срещат никъде другаде в България. Прожектират се филми, има и интерактивни игри. Има и голям макет на пещера. Разположен е на самия площад в Граматиково. Музеят се обслужва от служители към Дирекцията на Природен Парк Странджа.
Официалното име на музея е Информационен Посетителски Център Граматиково. Снимки от музея могат да се видят в приложената по-долу галерия.
Тъй като на мястото не винаги има човек, препоръчително е да се позвъни един ден преди посещението. Лице за контакт – Георги Димов – 0887070250.
Реклама
Старите дървени къщи
Макар и по-малко на брой, в Граматиково също има стари дървени къщи, подобно на останалите села в Странджа. Представят странджанската архитектура от XIX век.
Реклама
Странджанска зеленика
Този великолепен, див рододендрон се е превърнал в символ на Странджа планина. Най-близкото място до Граматиково, където може да се наблюдава е в Царството на зелениката край село Кондолово (9 км). За да се види разцъфнала, както е на приложената снимка, трябва да се дойде в началото на месец май. През останалата част на годината остават само вечнозелените листа.
Според запознати, странджанска зеленика се среща и край светилището Индипасха, но предполагаме, че са доста по-оскъдни количества спрямо Кондолово.
Нестинарски обряд в местността Голямата Аязма
В миналото, в село Граматиково също е имало нестинари, подобно на Кости и Българи. От 2005-та година насам в района бе възстановен един стар и забравен нестинарски обряд. Това е събирането на всички нестинари от нестинарските села, в свещената за тях местност Голяма Аязма във Влахов дол (виж картата). Това се прави всяка последната неделя на месец май, предшестваща празника „Св. Константин и Елена“. От всяко от нестинарските села – Българи, Кондолово, Граматиково, Сливарово и Кости тръгва нестинарско шествие . През последните години, поради малкото останали нестинари, към шествието се присъединява и нестинар от малко по-отдалеченото село Бродилово.
В местността, всяко село си има олтар – „одърче“. Според местно предание, именно тук се е зародил огненият ритуал в знак на почит към двамата светци. Оттам са се разселили всички нестинари по околните села. Ето защо местните хора наричат това свято място „Родината“.
Посещението на мястото си заслужава на определената дата (неделята преди 3-ти юни) за да се види нестинарския обряд. През останалата част на годината обектът е пуст и никой не го посещава. Това, което би могло да се стори интересно на някои, са малките водопадчета и реката в местността.
Екстремни преходи – посещение на Индипасха и Голямата Аязма, тръгвайки директно от Граматиково
Има маршрути, които достигат до тези две светилища и започват директно от Граматиково. Тяхното преминаване, обаче, би могло да затрудни повечето хора, тъй като са много дълги (3 часа в едната посока) и включват прегазване на река Велека. Подходящи са за феновете на екстремни преходи по неутъпкани пътеки. Могат да се разгледат на интерактивната карта на ППР Странджа. Тази карта може да се инсталира на смартфона и да се ползва за навигация чрез приложението Oruxmaps. Повече за това как се прави може да се прочете оттук.
Ние самите не сме преминавали по тях засега. Придвижихме се до Индипасха по значително по-лесен, добре поддържан автомобилен път, тръгвайки от местността Качул. Разказваме за това в тази наша публикация. От местността Качул, или от село Кости, може да се стигне и до Голямата Аязма – светилището на нестинарите.
В самата местност Качул има малък дендрариум – колекция от чуждоземни видове дървета. Има и малка бамбукова горичка, която е туристическа атракция.
Реклама
Исторически бележки за село Граматиково
Металургичен център в древността
В дълбока древност, районът на Граматиково е бил голямо рудно находище. В научните среди, тази местност се нарича Граматиковско рудно поле и се предполага, че тук са работили траки от племето скирмиани. В галериите са открити сечива от бронз, желязо, дърво и др. Именно металургичната дейност на местните е една от възможните причини за наличните тук 4 древни светилища, които се тачат и до днес. (Камъка, Индипасха, Св. Троица и Голямата аязма).
Нашите предшественици са вярвали, че за да се копае в земните недра, за добиване на руда е необходимо позволение на Богинята Майката, чието олицетворение е земята. Необходимо е да се извърши свещен ритуал – молитва, за да се измоли нейното благоволение за това. Така, в онези прастари времена е възникнало жреческото съсловие, което е обслужвало този древен култ и светилищата, посветени на него. (източник: „Светилищата на Странджа“ – филм на БНТ).
Другите останки от живота на нашите предци са могили, некрополи и следи от античен римски път.
Създаване през Средновековието – нерешена до днес загадка
За създаването на Граматиково на сегашното му местоположение през Средновековието има няколко теории (източник: „Стародавно Граматиково“, Вида Буковинова, 1994). Нерешена до момента загадка е това от къде са дошли първите заселници – граматиците. Това са били учени, високо образовани хора – монаси. От „граматик“ дошло и името на селото Граматиково. През 80-те години на XX век в нива край селото е открит старинен мраморен камък, на който е изобразена ръка държаща перо за писане – символът на Граматиково. Датировката на камъка е XIII – XIV век. Това е едно веществено доказателство за образоваността на първите заселници. В момента, камъкът е изложен в музея на гр. Малко Търново, а негова снимка може да се види на този линк от сайта svetimesta.com.
1-ва теория – граматиците са дошли от близката местност Калугерово
Тази теория се базира на местно предание, разказвано през поколенията от баби на внуци. В местността „Калугерово“, според преданието е имало голям манастирски комплекс. Тази местност се пада на около 2 км западно от селото (виж картата). Когато османците са започнали да нападат и грабителстват в района, монасите решили да се укрият и установят другаде, където да намерят спасение от техните набези. Така се установили на мястото, където е сегашно Граматиково и се смесили с говедарите, които живеели в колибарски селища наоколо.
Местността „Калугерово“ , също така, е една от спряганите за дълго търсената Парория – средище на монаси последователи на исихазма. Това учение е възникнало през XIII век, а негов създател е Григорой Синаит (1255 – 1346 г.). В манастирският комплекс на исихазма е кипяла активна книжовна дейност, а исихастите са били високо образовани хора. На база други аргументи е доказано, че средището на исихастите – Парория е била разположена именно в Странджа. Това е и причината, поради която се предполага, че граматиците на Граматиково са били исихасти – Парория е най-близкият до Граматиково книжовен център. Преди години в местността Калугерово е открит каменен кръст и руини на постройка, което донякъде потвърждава тезата, че там е имало манастир.
Близо до Калугерово е местността „Малката котвина“ – 3 км северно. В нея е разположен параклиса Св. Троица, който в миналото е бил манастир. Заради наличието на подземна пещера, той също е спряган като храм в който са се молили исихасти. Пещерата е важен компонент на учението исихазъм. Монасите прекарвали там много дълго време в пост, уединение и молитви към Бог.
Калугерова поляна
Не е изключено, обаче, под „Калугерово“ да се има предвид близката местност „Калугерова поляна“, отдалечена на 8 км северозападно от „Калугерово“ – виж картата. Тя се намира между селата Калово и Заберново, в близост до нея е разположен сегашният параклис „Света Петка“. За нея разказахме повече в тази наша публикация. Краеведът Горо Горов (1905 -1999 г.) отъждествява Парория именно с Калугерова поляна.
Ако наистина е така, и тези монаси-исихасти са основали селото, то това трябва да се е случило в средата на XIV век, когато тези земи са подлагани на турски разбойнически нападения и манастирът на исихастите е бил сринат – 1347 г. Тези земи падат окончателно под турска власт през 60-те години на XIV век.
2-ра теория – граматиците са дошли от Великотърновския край
След като Велико Търново е поробен от османците (1393 г.), то неговите книжовници се пръскат в различни краища на България и една част идват именно тук.
3-та теория – няма граматици, а просто преселници от старопланинско Граматиково
Село Люляково разположено северно от Бургас, в община Руен, Стара планина се е наричало Граматиково през Средновековието. Жителите му били подлагани на грабителства от заселилите се там османци. Избягали от района надалече, и се заселили в дебрите на Странджа през XVI век. Възможно е да са се заселили именно тук и да са дали на новия си дом, името на родното си село Граматиково.
Граматиково по време на турското робство
Селището се споменава за първи път в данъчните регистри на Османската империя през 1731-1732 г.
През 1827 година в селото вече е имало 80 къщи. На няколко пъти, значителна част от семействата го напускат. Това се случило след Руско-Турската война през 1829-1830 г. и след Освободителната война (1878 г.).
С обявените, съгласно Берлинския договор граници, Граматиково попада изцяло в пределите на Османската империя. Някои от местните жители се пръскат в различни части на Източна Румелия и Българското княжество, където да се чувстват свободни.
В началото нa XX век, въпреки изселванията, Граматиково е продължило да бъде многобройно и е имало 300 къщи. По време на Илинденско – Преображенското въстание (1903) селото силно пострадва, подобно и на много други селища в Странджа – 75 къщи са опожарени, а останалите 225 са разграбени.
След Освобождението
Свободата идва след Балканската война (1913 г.) и тогава Граматиково става част от Българската държава. Селото отново е започнало да се разраства и през 50-те години на XX век е най-голямото село в Странджа със своите 1500 души.
Голямото читалище, на площада което в миналото е било оборудвано с работеща кинозала и библиотека е знак за някогашното благоденствие на селото. По онова време тук се е развивало земеделие, скотовъдство, преработка на дървен материал. През 80-те години на XX век се изграждат фабрики за различни други отрасли, един от които е електрониката.
В наши дни, огромна част от някогашните жители на Граматиково са се изселили в гр. Бургас. Понастоящем (2020 г.), населението е едва 200 души.
Продължение на разходката
Най-близките интересни места са:
- Северно от Граматиково в посока село Визица е началото на екопътеката водеща към параклис „Св. Троица“ с пещера отдолу (6 км). Той е обект на поклоннически туризъм.
- Източно от Граматиково е село Кондолово и царството на зелениката (9 км). Там е най-богатото находище на странджанска зеленика.
- Западно от Граматиково е местността Качул (7 км), от където може да се тръгне за да се посети едно от най-святите за странджанци места – светилището Индипасха.
- Още едно интересно място, западно от Граматиково, е природната забележителност – „Камъка“ (13 км), където в древността траките са извършвали религиозни обреди в култ към Слънцето.
Ако оттук планирате да посетите Малко Търново (24 км) , можете да разгледате и археологическите обекти, обградени от красива природа – Мишкова нива и Пропада. Те са в непосредствена близост до града. В Малко Търново има няколко музея, стари църкви и къщи.
Ако оттук поемете на север в посока Бургас (72 км), минавайки през Визица, то пътьом можете да се отбиете в:
- Параклис Св. Илия ( 8 км) до село Визица. Мястото е интересно със старинната архитектура на храма и панорамната гледка към море от хълмове.
- Село Заберново (18 км), в чиито околности е известният параклис с тракийски елементи – „Св. Георги“, както и най-старото дърво в Странджа – грамада на почти 1000 години. От Заберново, също така, може да се прекоси цялата местност Парория за посещение на параклиса „Света Петка“, древни долмени и вековни дъбове.
- Село Калово (20 км), в близост до което започва по-лесен път за посещаване на параклиса „Света Петка“ в свещеното пространство Парория. Изграден е на мястото, където се е намирал предполагаемия парорийски манастир на Григорий Синаит.
Ако оттук планирате пътуване в посока изток към Царево (33 км) – добра идея е да посетите:
- Село Българи (17 км), и две екопътеки в околностите му
- Село Кости (24 км) и три екопътеки в околностите му
- Местността Марина река (20 км).
Кое къде е
ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена
За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна
За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни
Реклама
Вашият коментар