Калово: Параклисът Св. Петка и загадката Парория

Калово е село на територията на Природен Парк Странджа и община Малко Търново. Сред интересните неща в неговите околности са гъстите гори с вековни дървета в защитената местност Парория и параклисите, сред които най-известен е „Света Петка“. Тук ще разкажем за нашето посещение до това място. Има предположение, че параклисът се явява наследник на важен средновековен исихатски манастир.
Други забележителности край селото са древните тракийски долмени и камери разположени югоизточно и северозападно от селището.
По-надолу ще намерите кратка информация за Калово, снимки на старите къщи и църквата.

Как стигнахме до параклиса „Св. Петка“ край село Калово в местността Парория – карта, маршрут и GPX файл
Свали

ПОЛЕЗНО: За повече информация как се отварят GPX файлове със смартфон вижте този линк.

Планирайте посещението на пътеката или по-дългия си престой в близките населени места със селекцията помощни инструменти – пътна Google карта с разстояния в км, прогноза за времето, търсачка на хотели, разписания на автобуси.


Калово отстои на 60 км от Бургас, а от Малко Търново – на 42 км.

В интерес на истината, в самото начало имахме намерението да достигнем до параклиса по екопътеката „През парорийската пустиня“. От Калово до параклиса разстоянието е 1,7 км. Маршрутът е обозначен на информационни табла в Калово и Заберново под името „Из дебрите на Странджа„. Също така той присъства и на интерактивната карта на ППР Странджа, но под името „През парорийската пустиня“.

Табелата в Калово показваща маршрута "Из дебрите на Странджа". Другото му име е "През парорийската пустиня"
Табелата в Калово показваща маршрута „Из дебрите на Странджа“. Другото му име е „През парорийската пустиня“

Взехме координатите му от там, но за съжаление, след дълго лутане, така и не успяхме да открием неговия старт в Калово. На мястото, според GPS-a, където би трябвало да започва маршрутът, имаше дворове на селски къщи. Упътени от местните хора тръгнахме по друга пътека, която за съжаление ставаше все по-обрасла и след 1 км свърши насред нищото. Отказахме се и си тръгнахме от Калово, решени да достигнем параклиса по друг , черен път, чието начало е при отбиването към Калово от главния асфалтов път Бяла Вода – Визица. В началото на пътя може да се паркира автомобил и да се тръгне пеш.

Маршрутът по който се придвижихме до параклиса "Св. Петка"
Маршрутът по който се придвижихме до параклиса „Св. Петка“, спрямо маршрута „През парорийската пустиня“

Характеристика на маршрута

Върви се по черен път, който преминава през гъста гора.


Дължина – 3.5 км в едната посока
Денивелация 160 м
Време за изминаване – около 1 час едната посока.


Почти целият път е широк, удобен и почти никъде не се налага да се гази във висока трева. Предполагаме , че се използва от високопроходими автомобили на Държавно Горско Стопанство Граматиково и заради това е в добро състояние. Само в участъка около самия параклис има кратко преминаване през обширна поляна с ниска трева. На връщане има стръмно изкачване, така, че разумно би било посещавайки местността да носите туристически обувки или закрити маратонки с грайфер.
Ако правите разходката през лятото – възможно е да има цели рояци с нахални мушици и комари, характерни за Странджа. За удобство можете да носите шапка и очила, които донякъде биха могли да ви предпазят. Препоръчително е да се ползва и репелент против кърлежи.
Употребата на GPS или водач е задължителна, тъй като на поляната параклисът е напълно неоткриваем – няма никаква маркировка сочеща местоположението му.

Описание на маршрута

Началото на маршрута е обозначено с голяма информационна табела на която пише „Параклис Света Петка“. Маршрутът преминава през гъста гора състояща се предимно от широколистни дървета и иглолистни дървета на места.

Гъста широколистна гора по маршрута към параклиса "Св. Петка"
Гъста широколистна гора
Високи иглолистни дървета на места

По пътя си видяхме няколко вековни дървета.

Вековни дървета

Параклисът е разположен на една много голяма поляна, обграден от стари дъбове. Когато посетихме мястото имаше гъста мъгла и никакви табели показващи точно къде се намира. За пореден път успяхме да се ориентираме благодарение на електронната карта BGMountains, на която обектите са отбелязани с маркери.

Обширна поляна край Калово на която се намира параклиса Света Петка
Обширната поляна на която са разположени параклисът и вековният дъб

В близост до храма има много старо дърво, заградено с ограда – благун на 400 години.

Дъб благун на 400 години
Дъб благун на 400 години

Параклисът Света Петка

Комбинацията от неговия старинен вид, ограждащите го вековни дървета, есенното време и спусналата се мъгла придаваха загадъчна, магична атмосфера на мястото. Това би могло само да разпали въображението на пътешественика. Докато се любувахме на гледката, буквално „очаквахме“ измежду дърветата да се покаже сянката на някой средновековен монах.

Параклисът Света Петка в местността Парория. Построен на място, за което се предполага, че е бил манатирът на Григорий Синаит
Параклисът Света Петка през есента. Сгушен под вековните дървета

Параклисът бе в чудесен вид – както се вижда на снимката – наскоро е бил реставриран.

Параклисът "Света Петка" отблизо
Параклисът „Света Петка“ отблизо

За съжаление не можахме да влезем вътре – бе заключен. Храмът бил построен през 1869 година, но според изследователи на местността, някъде наоколо имало останки от доста по-ранен манастир, аязмо и основи на кула.

Реклама



Манастирът на Григорий Синаит – основателят на исихазма

Според известният странджански краевед Горо Горов ( 1905 -1999) именно тук е бил манастирът на Григорий Синаит – основателят на християнското учение исихазъм. Живял е в периода 1255 – 1346 г. и е избрал странджанския край за своето учение, който бил много подходящ за идеологията на исихазма. В традициите и духа на аскетизма изисквал тишина и усамотение. Исихастите наричали откъснатите от светската суета безлюдни планини „пустини“.

Местността в която бил разположен манастирът на исихастите се наричала Парория

Горо Горов анализира географските особености на района – планинска местност, дива и безлюдна гора, руини на обслужващи манастирски постройки, пещера на 1 км от параклиса и близостта на Черно море .
Според житието на Синаит, той дошъл на кораб от Византия, който акостирал в Созополското пристанище. Сегашният параклис Света Петка се намира близо до Созопол, на около 40 км разстояние по стар път.
Също така, сред местните наименования на околностите край параклиса се срещат названия, които показват, че тук е имало манастир. Това са „Калугерска поляна“, „Манастирет“ и „Манастирски ниви“. Тези топоними не се срещат по старите карти на местността и навярно са били известни само на жителите на Заберново и Калово.

Пещерата

А т.нар. „Месомилионска“ пещера била важен елемент за монасите, които прекарвали там много дълго време в пост, уединение и молитви към Бог. Според Горо Горов северно от сегашния параклис, по течението на дола „Стоянов гроб“ има пещера, разположена в падина, до която почти не стига слънчева светлина. Тази труднодостъпна пещера би могла да бъде подходяща за исихастите, осигурявайки откъсването им от външния свят и спомагайки тяхното самовглъбяване. Скалата в близост до която се намирала пещерата носи името „Дяволската канара“. Това наименование е останало и в наши дни, но вече като име на пещерата – фигурира в каталог на пещерите в България – http://www.hinko.org/bgcaves/showcave.php?id=2540.

Според местно предание, скалата има връзка с местността „Дяволско хорище“. Намира се на около 1 км източно от „Св. Петка“, близо до параклиса „Св. Костадин“ ( край асфалтовия път за Заберново, виж картата ). Представлява стръмно място засипано с червеникава пръст. Според местното поверие, това образувание е вследствие на лудата игра на дяволите нощем. Горо Горов вижда свързаност в това с житието на един от монасите, в което се описва борбата на отшелника със страстите и бесовете в „парорийската пустиня“.

Животът на монасите

Нелек е бил животът на тези монаси насред дивото – техният манастир бил подлаган периодично на нападения и ограбвания от разбойници. Отвличали добитъка им.

Един от монасите ( Ромил ) е бил същински „майстор на оцеляването“. През зимите той измайсторил способ с който да улавя рибата в близката река, която се е вледенявала. За целта той изрязвал дупка в леда и потапял тялото си в ледените води за да подлъгва рибите.
Повече за всичко това може да се прочете в публикацията „Местонахождението на Парория и Синаитовия манастир“ на Горо Горов, публикувана в „Исторически преглед“ от 1972.

Маршрутът „През парорийската пустиня“

На база тези сходства Горо Горов определя цялата околност край параклиса като търсената „Парория“. Под влияние на неговата теза, районът е обявен за Защитена Природна Местност Парория през 1991 г. Параклисът, обаче, и описаният по-горе път по който дойдохме са извън границите на защитената местност.

За да се навлезе в същинската територия на защитената местност и да се видят тракийските долмени и гори с множество стари дървета трябва оттук да се поеме към село Заберново. Маршрутът се нарича „През паророийската пустиня“ (виж картата по-горе).
Описанието на пътеката, което прочетохме в други пътеводители изглежда много обещаващо, и навярно това ще да е един страхотен приключенски маршрут. Предполагаме, обаче, че е много възможно да е силно обрасъл и трудно проходим, тъй като не е популярен. Вероятно много малко хора преминават по него. Надяваме се в бъдещ момент да го обходим. Неговите координати могат да се вземат от интерактивната карта на ППР Странджа.

Опазване на природата

Тъй като районът наоколо попада в границите на Природен парк Странджа, НАТУРА 2000 и по статут е гора, то при посещение на обекта е наложително придържане към установения ред , чиито правила могат да бъдат прочетени на този линк.

Казано накратко – не изхвърляйте отпадъци, не късайте растения, не безпокойте дивите животни, не палете огън с изключение на обозначените за това места и нека след вас мястото изглежда така, както сте го заварили.


Ако от параклис Света Петка се тръгне към Заберново или Калово, то се навлиза в границите на Защитена Местност Парория където важат допълнителни забрани за опазване на околната среда. Повече за тях може да се научи от този линк.

Точните граници на защитените територии могат да се видят на картата на този линк: https://gis.wwf.bg/mobilz/.  За целта, трябва слой Защитени територии да е активен

Коя е истинската „Парория“ и кой е истинският манастир на Григорий Синаит

Това е загадка, която мъчи умовете на изследователи почти 150 години. Има много хипотези за евентуалното местоположение. Тук представеният район е един от възможните. Горо Горов е познавал добре района, израснал в село Заберново и е познавал местните топоними и предания. За момента все още не е доказано, коя е истинската „Парория“. Самото име Парория в превод от гръцки означава гранична зона и е свързано с границата между България и Византия, която е минавала през Странджа през Средновековието. Сред първите изследователи на мистерията е К. Иречек. В последствие прочувания правят братята Шкорпил, Киселков, Г. Аянов и още много други. В по-ново време анализи правят Божидар Димитров и Атанас Орачев.
Някои от храмове, за които се претендира да си били „Манастирът на Григорий Синаит“ се намират в близост до:

  1. Село Воден, община Болярово. Това е манастирът „Св. Богородица“ от който днес са останали само руини.
  2. Голямо Буково, община Средец.Това е манастирът„Света Богородица Живоприемний източник“. Действащ манастир и в наши дни
  3. Горно и Долно Ябълково, община Средец
  4. Койва, Лозенградско (днешна Турция)

Ще оставим загадките на изследователите. Повече по този въпрос и обзор на всички тези може да се прочете в книгата на Милен Николов, директор на Бургаския музей „Исихазмът, Св.Григорий Синаит и манастирите в Парория“ 2013, „Делфин Прес“.

Кратка историческа справка за Калово

Местността е била населена от дълбока древност, за което свидетелстват тракийските долмени в местността Парория, и северозападно от селото. Според местна легенда, жителите на сегашното село идват от друго място през XVI-XVII век. Условията на предишното им обитание не били добри и те се допитали до пътуващ гръцки търговец къде да се преселят. Той им посочил настоящата местност, която имало добри дадености за развитие на селско стопанство. Името на селото произхожда от гръцката дума „Καλός“ (калос), което в превод значи „добър“.

Най-ранното споменаване на селото е от османски данъчен документ от XVII век. Подобно на Заберново, също е било обезлюдявано на няколко пъти по време на Руско-Турските войни и Илинденско Преображенското въстание. Днешното население на селото е едва около 30 души.

Снимки на старите къщи и църквата Св. Георги в Калово


Стара къща в Калово, Странджа - 1
Стара къща в Калово, Странджа - 2
Стара къща в Калово, Странджа - 3
Стара къща в Калово, Странджа - 4
Църквата "Свети Георги" в Калово
Църквата „Свети Георги“ построена през XVIII – XIX век. В последните години е била изцяло реновирана, както се вижда на снимката
Църквата "Свети Георги" в Калово фотографирана отзад
Църквата „Свети Георги“ фотографирана отзад

Реклама



Продължение на разходката

Ако оттук възнамерявате да пътувате към Бургас ( 60 км), то излизайки на пътя Малко Търново – Бургас можете да обърнете за малко на юг и да посетите село Младежко и екопътеката водеща към извори и пещери и хълмове.От тук до Младежко разстоянието е 29 км.
Ако от тук се продължи към Граматиково ( 19 км) , то по пътя може да се направи посещение на:

  1. Село Заберново (12 км), в чиито околности е известният параклис с тракийски елементи – „Св. Георги“, както и най-старото дърво в Странджа – грамада на почти 1000 години.
  2. Параклис „Св. Троица“ (11 км), с пещера отдолу, който е един от най-известните в Странджа.

След това възможностите за продължение на екскурзията са няколко:


Ако от Граматиково се тръгне в посока Малко Търново на запад, то може да се посетят следните обекти:

  1. Скално светилище и древно тракийско оброчище Индипасха, тръгвайки от Качул (26 км)
  2. Скално светилище и природна забележителност „Камъка“ ( 34 км)
  3. Край Малко Търново ( 44 км) са известните исторически обекти „Мишкова нива“ и „Пропада“ обградени от прелестни гъсти гори

Ако от разклона преди Граматиково поемете на изток в посока Царево (42 км), то пътьом можете да се отбиете при:

  1. Екопътеката „В царството на зелениката“ край с. Кондолово (19 км)
  2. Село Българи ( 26 км) и една от екопътеките в околностите му край резерват Силкосия
  3. Село Кости ( 33 км) и три екопътеки в околностите му
  4. Местност Марина река ( 29 км) между с. Българи и с. Изгрев

ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте описаните дестинации на нашата електронна Google карта, където всички обекти за които сме писали са отбелязани с насочващи маркери. За да сметнете разстоянията до тях използвайте тук приложената пътна карта с калкулатор.

Възможности за настаняване в Малко Търново ( 44 км)


Booking.com

Вашият коментар