Българи – информация и забележителности в нестинарското село
Село Българи, се намира в пределите на община Царево и Природен Парк Странджа. Съблазнява туристи с прелестните гори в околностите си, запазените стари къщи и интересна, старинна църква. Хиляди посетители идват тук в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни, когато е празника на Св. св. Константин и Елена. Тогава е една от датите в които се изпълнява своеобразния нестинарски обичай. С него, местните хора изразяват почитта си към двамата светци. Има хипотеза, че той се явява християнски наследник на древни шамански ритуали.
Близостта на Българи до черноморския курорт Царево прави селото подходящо, като туристическа дестинация за разнообразяване почивката на море на летовниците.
Село Българи може би е селото, от където може да се направи най-краткият преход за да се види странджанска зеленика. Най-близкото находище на екзотичното разстение се намира на близо 700 м от площада на селото (виж по-надолу).
В околностите на селото има добри възможности за туристически преходи и запознаване с уникалната флора на Странджа. В близост до Българи има два резервата и защитени местности. Това са резерват Силкосия, Защитена местност Пирен, резерват Тисовица, ЗM Странджански Дъбрави и ЗМ Марина река.
Те са убежище на прекрасното растение странджанска зеленика – див рододендрон който вирее в Странджа от милиони години. Освен зеленика, защитените територии приютяват и други редки и защитени видове.
Село Българи в Странджа планина – карта
Бутонът активира приложението за навигация „Google Maps“ във вашия смартфон с автоматично въведени координати на мястото
Селото отстои на 80 км южно от Бургас, 18 км от Царево. Има микробуси два пъти на ден, които тръгват от Царево. Разписанието може да се види тук – това е линията Царево – Кости. Село Кости е само на 7 км от Българи. В неговите околности също има красива природа.
Населението на Българи е едва 60 души, няма постоянно работещи заведения или магазини за хранителни стоки. Има само няколко къщи за настаняване на туристи. Гр. Царево е най-близката дестинация с голям избор, като места за настаняване.
Забележителности в село Българи
Църквата Св. Константин и Елена
Построена през втората половина на XIX век и към днешна дата – паметник на културата. Намира се на площада в селото и точно пред нея се извършва нестинарския обряд на празника 3-ти срещу 4-ти юни.
Реклама
Нестинарският конак
Това е малка постройка, в близост до църквата и площада. Има ключова роля в нестинарския обряд. Вярва се, че на определената дата, той е дом на Св. Константин, който идва тук на празника си (Св. Костадин, както го наричат тук). Иконите се „къпят“ и „обличат“, а след това престояват там за да си „починат“. В двора се коли жертвеното животно. Това е и мястото, където нестинарите получават т.нар. „прихващане“- състояние на транс преди започване на огнения танц. Имат кратки пророчески видения за бъдещето – на себе си, своите близки и селото. Самите нестинари не са произволно избрани хора. Те са наследници на стари нестинарски родове и техните предци са играли на жаравата преди векове.
Пречистващата сила на огъня
Местните хора вярват, че танцът представлява форма на висше общуване с Бог. Огънят има пречистваща сила и осигурява необходимата духовна чистота на нестинаря, за да бъде допуснат, да „говори“ с Бог.
Свещеният нестинарски тъпан също се съхранява в конака. Тъпанът е важен елемент от самия обряд – вечерта, той задава ритъма на ритуала и нестинарите танцуват в огъня под неговите звуци. Това е и още една черта, която доближава нестинарството до шаманизма.
Реклама
Древни тракийски корени на нестинарския обряд
Има хипотеза, че този ритуал е наследник на древни тракийски ритуали с които се изразява почитта към Великата Богиня майка и нейният син – Богът Слънце. Светците Елена и Константин са майка и син, и те се явяват християнският отговор на този древен култ. За траките, Богът Слънце е бил Дионис – върховно божество с множество други функции.
Главният нестинар се идентифицира с някогашния тракийски жрец, или шаман. Останалите нестинари са идентични с някогашните „посветени“ – помощниците на жреца. Танцът е средство да се измоли здраве, добра реколта, добър добив (на руда) да се разбере каква е волята на боговете. Той е и начин да се надникне в бъдещето, и да се правят пророчества. Огънят, за древните, се е възприемал, като вечерна форма на слънцето и огненият танц представлявал посрещане на лятното слънцестоене.
През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“. Към настоящ момент село Българи е обявено за фоклорен резерват.
Нестинарски обряд в местността Голямата Аязма
От 2005-та година насам в района бе възстановен един стар и забравен нестинарски обряд. Това е събирането на всички нестинари от нестинарските села, в свещената за тях местност Голяма Аязма във Влахов дол. Това се прави всяка последната неделя на месец май, предшестваща празника „Св. Константин и Елена“. От всяко от нестинарските села – Българи, Кондолово, Граматиково, Сливарово и Кости тръгва нестинарско шествие . През последните години, поради малкото останали нестинари, към шествието се присъединява и нестинар от малко по-отдалеченото село Бродилово.
В местността, всяко село си има олтар – „одърче“. Според местно предание, именно тук се е зародил огненият ритуал в знак на почит към двамата светци. Оттам са се разселили всички нестинари по околните села. Ето защо местните хора наричат това свято място „Родината“.
Периодично към шествието на Кости се присъединяват и гостуващите гръцки нестинари – наследници на някогашните гърци живели в селото.
Стари дървени къщи
Тук представяме някои от старите къщи в село Българи, които ни впечатлиха най-много. Представят странджанската архитектура от XIX век.
Реклама
Странджанска зеленика
Този великолепен, див рододендрон се е превърнал в символ на Странджа планина. Най-лесното място, където може да се види е на около 700 м от площада на селото по пътя към гробищата ( югозападна посока). Върви се по-широк черен селски път и малко след подминаване на гробищата се срещат масиви вляво и вдясно.
Други места около село Българи, където може да се наблюдава, са при резерват Силкосия, Защитена местност Пирен, резерват Тисовица, ЗM Странджански Дъбрави и ЗМ Марина река. За да се види разцъфнала, както е на приложената снимка, трябва да се дойде в началото на месец май. През останалата част на годината остават само вечнозелените листа. Растението е защитено от закона.
Исторически бележки за село Българи
Ранно селище
Местността е била заселена още по времето на траките. Един от основните отрасли, с който са се занимавали е бил добива на руди. Останки от техния живот са няколко могили и късноантичната крепост Ургури, построена през V-VI век. Това е времето на византийския император Анастасий и тези земи са били под византийска власт.
През този период са построени и много други крепостни стени по Черноморието – Аполония, Месамбрия, Ахтопол, Кастрич, Черноморец и др. Крепостите били начин да се възпрепятстват нашествията на славяни, готи, авари по време на Великото Преселение на народите. Впоследствие, след идването на прабългарите и обявяването на Българската държава, тази крепост била гранична зона с Византия. Предполага се, че селището придобило името „Ургари“ по името на прабългарското племе, което охранявало крепостта.
Турско робство и Освобождение
Селото е споменато за пръв път в Османски документ от 1454 година. Предполага се, че е било създадено на сегашното си положение няколко века по-рано. Впоследствие, подобно на селата Кости, Бродилово, Синеморец влиза в пределите на околия Ахтопол, област Анхиало (Поморие). Въпреки силното влияние на Ахтополската епархия, която била огнище на гърцизма, местните хора са съумели да не забравят езика, рода и произхода си до самото Освобождение през 1913 година. Българи е било едно от убежищата на българщината в Странджанския край. Селата Кости, Бродилово и Синеморец, например, са били населени с ахтополски гърци (или погърчени българи). Чак през 1913 г. село Българи влиза в пределите на България, след Балканската война. До 1934 година селото се наричало Вулгари, което е гръцкият вариант на Българи. От 1934 г. до сега носи името Българи.
Преди това, на няколко пъти значителен брой българци са го напускали и заселвали на други места. Това се е случило по време на Руско-Турската война (1829 – 1830) и по време на Освободителната война (1878 г.)
Продължение на разходката
Край село Българи можете също така да видите:
- Кратка екопътека през резерват Силкосия
- Екопътека към връх Дядо Вълчо и Защитена Местност Пирен по периферията на резерват Силкосия
- Екопътека към Трионски дол, покрай резерват Тисовица и Защитена Местност Странджански Дъбрави
- Село Кости (7 км) и три екопътеки в неговите околности
Ако оттук пътувате на изток към Царево (18 км) можете да посетите местността Марина река (5 км). От Царево може да се отиде до село Бродилово, както и плажовете и екопътеките в близките Варвара (25 км), Ахтопол (30 км) , Синеморец (36 км) или Приморско (33 км на север).
Ако оттук поемете на запад към Малко Търново (40 км) можете по пътя да се отбиете в селата Кондолово (7км) и Граматиково (17 км) за още екопътеки и забележителности
Кое къде е
ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена
За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна
За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни
Реклама
Вашият коментар