Българи: Параклис Св. Богородица, Трионски дол, резерват Тисовица и крепостта Ургури

Тук ще разкажем за нашето посещение на един интересен, приключенски маршрут в Странджа планина. Той започва от село Българи, преминава край параклис Св. Богородица и се спуска в Трионски дол. Още в самото му начало може да се види изящното растение странджанска зеленика – див рододендрон, който вирее в Странджа от милиони години. По-нататък, маршрутът се движи се по поречието на река Трионска, насред гъста сенчеста гора. Има две отклонения, по които може да се стигне до други забележителности – резерват Тисовица и руните на крепостта Ургури.

Туристите, които харесват дълги преходи, могат да продължат към водопад Скока, природна забележителност „Попови Скали“ и да достигнат село Велика (близо до курорта Лозенец).

Характеристика на маршрута

Началото на маршрута е при отбивка от асфалтовия път между село Българи и село Кондолово. Тя се намира на 800 м от Българи и 6 км от Кондолово. В самото начало има обширна поляна, където може да се паркира автомобил. Самите ние, за повече сигурност оставихме автомобила в село Българи и вървяхме пеш до отбивката, по асфалтовия път. До село Българи може да се стигне и с автобус от Царево, който тръгва сутрин и следобед, с крайна спирка село Кости. За повече информация – http://avtogaratsarevo.eu/

От отбивката, до Трионски дол върви черен път, който се използва от товарни автомобили на горското стопанство. Накратко характеристиките на маршрута (при тръгване от село Българи) са следните:

  • Разстояние само до параклис Св. Богородица – 2,7 км в едната посока и денивелация 40 м. Това е вариант за кратка и спокойна разходка, при която може да се види странджанска зеленика
  • Цялото разстояние до Трионски дол – 7 км в едната посока и 200 м денивелация
  • Отклонение и преминаване по една от пътеките в резерват Тисовица – още 2,6 км в едната посока и 140 м денивелация
  • Отклонение за посещаване руните на крепостта Ургури – още 1,6 км в едната посока и 160 м денивелация

Посещението на тези обекти може да се раздели на няколко разходки в различни дни – всеки сам трябва да прецени възможностите си. Самите ние взехме всичко наведнъж и така изминахме близо 24 км (отиване и връщане) в рамките на 7 часа непрестанно вървене.

Препоръки

Препоръчително е човек да бъде обут с туристически обувки или закрити маратонки с грайфер, както и да се предвиди спрей против кърлежи. Най-подходящ за разходката е месец май, когато е цъфтежа на странджанската зеленика. При разходка през лятото – възможно е да има цели рояци от досадни дребни мушици, характерни за Странджа. Добре е през този сезон да се носи шапка и големи тъмни очила, които донякъде биха могли да ви предпазят.

Най-напред разказваме за параклис Св. Богородица и Трионски дол, а по-надолу ще намерите информация за двете отклонения – резерват Тисовица и руините на крепостта Ургури.

Как се стига до параклис Св. Богоридица и Трионски дол, край село Българи – карта, маршрут и GPX файл


Бутонът активира приложението за навигация (или сайта) „Google Maps“ във вашия смартфон, с автоматично въведени координати на мястото. Ще ви бъде от полза само за да намерите старта на маршрута. За достигане на параклис Св. Богородица това може да е достатъчно.

За навигация по цялата пътека, до Трионски дол, използвайте приложения GPX файл

Началото на пътеката, на 800 м от село Българи. Нарича се "При наследниците на войводата Кондолов".
Началото на пътеката, на 800 м от село Българи. Приложеният по-горе бутон за навигация („ОТВЕДИ МЕ ДО НАЧАЛОТО НА ПЪТЕКАТА“) ще ви отведе именно до тук
Информационно табло в началото на екопътеката към Трионски дол
Информационно табло в началото на екопътеката

Маршрутът започва с плавно спускане по широк път през гора. Пътят е много удобен, настлан с чакъл и се използва от автомобили на горско стопанство.

Пътят в началото – широк и удобен, настлан с чакъл. В началото гората е по-рядка и добре осветена от слънцето.
Постепенно гората се сгъстява

Реклама



След преминаване на 1-вия километър, на места, вляво и вдясно край пътя се среща растението странджанска зеленика. Храстите тук са малко – находището не е толкова богато, както е например при Кондолово, или при Марина река. За сметка на това, попаднахме на един разкошен, пищен храст, богат на цветове в началото на месец май. Зелениката е рядък вид, защитен от закона и в България се среща единствено в Странджа.

Късането й е забранено!

Странджанска зеленика (Rhododendron ponticum)
Странджанска зеленика (Rhododendron ponticum) заснета в началото на месец май
Странджанска зеленика (Rhododendron ponticum)
Странджанска зеленика отблизо
Странджанска зеленика (Rhododendron ponticum)
Още екземпляри на прекрасния рододендрон

Реклама



Параклис Св. Богородица

След 1,9 км достигнахме параклис Св. Богородица. Има вековно дърво, дъб благун на 550 години. Налични са маси и пейки за пикници. Жителите на село Българи се събират тук се събират тук за да изразят почитта си към светата майка. Това се прави през август, около християнския празник Успение Богородично по стар стил (28 август). За тях това е голям празник и се освещава курбан за здраве и благоденствие. Същият обичай имат и жителите на близките села Кости и Бродилово. Те също си имат параклиси посветени на Св. Богородица, които са в гъсти гори – обитание на странджанската зеленика.

Вековен дъб благун в близост до параклиса Св. Богородица, село Българи
Вековен дъб благун в близост до параклиса
Параклис Св. Богородица край село Българи - един от най-големите в Странджа
Параклис Св. Богородица край село Българи – един от най-големите в Странджа

Тукашният параклис е един от най-големите в Странджа и е изграден съгласно стара и позабравена традиция в района – да се правят две врати на параклисите. За нея разказахме повече в тази наша публикация, посветена на параклиса Св. Костадин край Заберново.

Маси и пейки за пикник и отмора. През лятото тук се прави събор

Навлизане в Трионски дол

Съвсем скоро след подминаване на параклиса се достига ограда с предупредителна табела за лов. Оттук нататък пътят преминава през ловни полета на Държавно Ловно Стопанство Граматиково.

Внимание: Възможно е оттук нататък да се упражнява групов лов от 01.10 до 28.02 и индивидуален лов целогодишно – виж най-долу. Забранено е преминаването с МПС.

Екопътека към Трионски дол в Странджа, село Българи
Оградата и информационното табло за възможен лов, след подминаване на параклиса Св. Богородица
Пътят оттук насетне
Източен лопух (Trachystemon orientalis)
Масив с екзотичното растение източен лопух (Trachystemon orientalis). Това е растението с големите листа, с което са настлани тукашните гори и което допринася за екзотичния облик на Странджа. Широко разпространен е в Странджа, но в останалата част на България се среща рядко, поради което видът е защитен от закона, забранен за късане
Източен лопух (Trachystemon orientalis) разцъфнал през май
Източен лопух разцъфнал през месец май

Реклама



Скоро след това се налага да се премине през река Трионска. Нивото й е ниско, така, че това не би представлявало трудност. Има и нахвърляни камъни, по които може да се премине, без да се гази.

Прекосяване на Трионска река
Прекосяване на Трионска река. Тук нивото й е съвсем плитко
Трионска река, село Българи, Странджа
Изглед встрани към реката
Излизане от сенчестата гора на широката поляна

Следва излизане от сенчестата гора и се достига до голяма открита поляна. Преминава се покрай малки, ловни постройки и вишка за лов. При достигането на този разклон, се продължава направо за Трионски дол и крепостта Ургури. При отбиване вляво – отива се към резерват Тисовица, за което има информация по-надолу.

Разклонът на поляната. За продължение към Трионски дол, крепостта Ургури и евентуално село Велика – продължава се надясно. За резерват Тисовица – свива се наляво

Реклама



По поречието на Трионска река

Оттук нататък пътят се движи успоредно, над реката, по склона, който се пада вляво. Навлиза се в защитена местност Странджански дъбрави. Някъде наоколо, по склоновете на Трионска река има едно тисово дърво, за което ни разказаха местни хора. Не успяхме да го открием. Съгласно информационните табла тук се срещат и други терциерни видове, подобно на странджанската зеленика – колхидски джел и странджанско бясно дърво.

Изглед от високо към Трионска река
Информационно табло за дървото тис.

Защитена местност Странджански дъбрави

Странджански дъбрави се явява буферна зона на резерват Тисовица. Постепенно пътят слиза надолу и се движи по брега на Трионска река. Реката е наречена така заради дърводобива в миналото. Използвали са я за бичене на дървета.

Високите дървета тук осигуряват гъста сянка – преминава слаба слънчева светлина. А реката осигурява висока влажност на въздуха. Това е благоприятно за увивните растения – лианите.

Едно от интересните дървета в Трионски дол
Лиана гърбач обвита около вековното дърво

Тук прегазихме Трионска река за да достигнем руините на крепостта Ургури. Те се намират от другата страна на реката, на хълм Градището. За това посещение, разказваме малко по-надолу.

Как се стига до една от пътеките в резерват Тисовица – карта, маршрут и GPX файл


При достигане на разклона, където има вишка за ловци, трябва да се продължи в западна посока и да се премине край вишката. Употребата на GPS-приемник е силно препоръчителна, тъй като няма никаква маркировка до достигане на резервата.

Преминаване покрай вишката

След около 800 м има друг разклон. Там трябва да се хване отклонението вдясно (север).

На това място следва завой вдясно.

След кратко изкачване се достига резерват Тисовица. Има положени информационни табла и карта на пътеките в резервата.

Информационни табла в началото на разрешената за туризъм екопътека

Опазване на резерват Тисовица

Съгласно установения ред, в резерват Тисовица е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на преминаване по двете разрешени за туризъм пътеки.

Накратко режимът на дейности е следният: забранено изхвърляне на отпадъци, палене на огън, бивакуване, късане на растения, преминаване по немаркирани пътеки, безпокойство на дивите животни. Повече информация относно останалите правила в резервата  може да се прочете оттук.

Резерват Тисовица - карта
Карта на резерват Тисовица и правилата, които трябва да се спазват

Преминаване по една от пътеките в резерват Тисовица


Резерват Тисовица - карта
Пътеката по която се придвижихме е от южния край на резервата.

Ние се придвижихме по пътеката, която започва оттук. Нейното начало е трудно различимо – започва вдясно преди трите информационни табла. Първоначално се объркахме и тръгнахме по пътя вляво, който е много удобен, но върви по периферията на резервата. Скоро разбрахме грешката си, благодарение на GPS приемника и се върнахме обратно.

Резерват Тисовица - екопътека за туристи
За преминаване по пътеката се завива вдясно преди положените информационни табла

В самото начало имаше висока, избуяла трева, поради това, че пътеката е изложена на пряко слънце и по нея се преминава рядко (имайки предвид трудностите с намирането на резервата).

Още след първите 50 метра, обаче, пътеката вече върви през гъста сенчеста гора с високи букове. Обилната сянка, която хвърлят е предпазила пътеката от избуяване на трева. Слънчевата светлина едва се процежда. Следват се знаците с бяло синя маркировка. На места има информационни табели с видовете, които се срещат тук. Макар и малко, на места видяхме масиви със странджанска зеленика.

Резерват Тисовица - екопътека за туристи
Екопътеката през резерват Тисовица
Резерват Тисовица - екопътека за туристи
Трябва да се следват таблата с бяло-синя маркировка

Заради гъстата сянка и високите букови дървета, пейзажът тук много наподобява места като Мързевски дол (Кондолово), Богородишки дол (Кости) и Марина река. Усещането е, като, че ли човек е на някакъв друг континент – там, където са тропическите дъждовни гори, например.

Странджанска зеленика в резерват Тисовица
Един от масивите със странджанска зеленика, на който попаднахме

За съжаление, така и не успяхме да видим екземпляри на тисово дърво, което бе една от основните ни цели предприемайки този поход. Както научихме по-късно, от нашия разговор с пазача – в целия резерват Тисовица има само едно, единствено тисово дърво. Няма разрешена и маркирана пътека за туристи, която да достига до него.

Реклама



Как се стига до руините на крепостта Ургури край Трионски дол – карта, маршрут и GPX файл


Описание на маршрута


От Трионски дол, както описахме по-горе прекосихме реката на посоченото място. Нивото й през месец май беше ниско. За тези от вас, които умеят да балансират по-добре – може да се премине и стъпвайки по нахвърляните камъни.

Информационно табло за крепостта Ургури на хълм Градището, село Българи, Странджа планина
Информационно табло за крепостта Ургури. Съвсем скоро след неговото подминаване следва десен завой и прекосяване на реката
На това място прекосихме Трионска река

Следва вървене по широк, черен път, който на места е леко обрасъл. Личи си, че по него се придвижват офроуд автомобили, но навярно това се случва по-рядко.

Пътят от другата страна на реката. В началото е що годе в приемливо състояние.

След около един километър следва завой вляво и изкачване към хълм „Градището“. Това бе и най-неприятната част от целия маршрут, тъй като пътеката бе напълно обрасла с трева и изобщо не си личеше път. Ориентирахме се изцяло чрез GPS приемника за да намерим руините. Никъде нямаше маркировка, или информационни табла, които да указват посоката.

Руини на крепостта Ургури, разположена на хълм Градището, село Българи, Странджа планина
Купчината камъни, която е останала от някогашната крепост Ургури.

Руините на крепостта Ургури

Крепостта е била построена през V-VI век. Това е времето на византийския император Анастасий и тогава тези земи са били под византийска власт. През този период са построени и много други крепостни стени по Черноморието – АполонияМесамбрияАхтополКастричЧерноморец и др. Крепостите били начин да се възпрепятстват нашествията на славяни, готи, авари по това време – период на Великото Преселение на народите. Впоследствие, след идването на прабългарите и обявяването на Българската държава, тази крепост била гранична зона с Византия. Предполага се, че селището е придобило името „Ургари“ по името на прабългарското племе, което охранявало крепостта.

За съжаление в наши дни са останали само купчина камъни. Поне това е, което успяхме да намерим – всичко бе обрасло във висока трева. Възможно е някъде из тревите да има и останки в по-добро състояние от купчината камъни, която видяхме, но това е свързано с едно солидно обхождане и претърсване на целия периметър.

Вземайки в предвид трудностите за намирането на мястото и състоянието на обекта – нямаше особено голям смисъл в отбиването за тези руини. Ургури би могла да бъде оценена само от хора със задълбочен интерес в сферата на археологията.

Алтернативен път за достигане на Ургури

За тези от вас, за които руините представляват ценност – има и друг път по който могат да бъдат достигнати, като се избегне прегазването на Трионска река. Пътят се пада от другата страна на реката. Присъства на картата BGMountains и може да бъде разгледан оттук. BGMountains може да се инсталира на смартфона и да се използва за навигация на терена чрез приложението Oruxmaps. Повече информация как се прави – оттук.

Реклама



Продължение към село Велика

Склонните към по-дълги преходи туристи биха могли, след отбивката към Ургури, да продължат към село Велика (на 4 км от Лозенец). Разстоянието, от Трионски дол до село Велика е близо 10 км. Минава се покрай водопад „Скока“ (4,5 км) и Природна забележителност “Попови скали“ (7,5 км). Излиза се от Природен Парк Странджа. Предполагаме, че пътят е широк и удобен, настлан с чакъл, (подобно на началото на тук описания маршрут). Навярно би могъл да се вземе и с велосипед.

Маршрутът присъства както на BGMountains (виж тук), така и на Интерактивната карта на ППР Странджа (виж тук). На интерактивната карта, маршрутът носи името „При наследниците на войводата Кондолов“. Кратко описание може да се прочете на официалния сайт на ППР Странджа – кликва се на секция Туризъм и бутон „От къде да минем“.

Тези две карти могат да се инсталират на смартфона и да се ползват за навигация на терена чрез приложението Oruxmapsвиж тук.

Опазване на природата


Тъй като районът попада в границите на Природен парк Странджа, Натура 2000 и Защитена Местност Странджански дъбрави, то при посещение е наложително придържане към установения ред и спазване режима на дейности. За Природен Парк Странджа могат да бъдат прочетени на този линк. Правилата за Защитена Местност Странджански дъбрави могат да се прочетат тук.

Казано накратко – не изхвърляйте отпадъци, не късайте растения, не безпокойте дивите животни, не палете огън с изключение на обозначените за това места и нека след вас мястото изглежда така, както сте го заварили.

В резерват Тисовица има още по строг режим на дейности – напълно е забранено паленето на огън и отклоняване извън определените две пътеки за туризъм. Повече информация – в описанието по-горе за резервата, или оттук.

Внимание – възможно е да се провежда лов в района след параклис Св. Богородица!


След подминаване на параклис Св. Богородица има информационно табло, което предупреждава за възможен лов. При евентуално посещение на обекта в активния ловен сезон – 01 октомври до 28 февруари е възможно да попаднете на ловни дружинки или да чувате изстрели в този район – извършва се групов лов. Макар и много рядко, в местността може да се извършва и индивидуален лов, като това е възможно да се случи във всеки един ден от годината – няма точно определен период.

Няма законова забрана за преминаване на туристи, но с оглед – избягване на излишни тревоги и ваша собствена безопасност е препоръчително:

  • или да се избягва посещение в периода 01.10 – 28.02.
  • или през този период да се позвъни на ДЛС Граматиково за съгласуване. Техни контакти – тук.

Продължение на разходката

При завръщане в село Българи могат да се разгледат църквата, нестинарския конак и старите къщи. Край селото може също така да посетите:

  1. Екопътека към връх Дядо Вълчо и Защитена Местност Пирен по периферията на резерват Силкосия
  2. Село Кости (7 км) и три екопътеки в неговите околности

Ако оттук пътувате на изток към Царево (17 км) можете също така да посетите местността Марина река (4 км)  , както и плажовете и  екопътеките в близките  Варвара (25 км), Ахтопол (31 км) , Синеморец (36 км) и Приморско (33 км на север).

Ако оттук поемете на запад към Малко Търново (46 км) можете по пътя да се отбиете в селата Кондолово (6 км) и Граматиково (16 км) за още екопътеки и забележителности.

Кое къде е


ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена

За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

Оферти за настаняване наблизо – в гр. Царево (18 км)


Booking.com

Вашият коментар