Българи: Дядо Вълчо и ЗМ Пирен край резерват Силкосия

Това е приятен маршрут, който може да се вземе с лекота и върви по границата на резерват Силкосия, намиращ се на територията на Природен Парк Странджа. Неговото начало е по пътя между селата Българи и Кости. Движи се сред живописна гора с прелестно многообразие на растителните видове. На места се среща обаятелното и рядко, вечнозелено растение странджанска зеленика. Този вид сам по себе си поражда асоциация с екзотичните растения в тропическите джунгли. В края на маршрута, който прилагаме се достига най-високата точка в местността, откъдето се разкриват хубави гледки към околните зелени възвишения. Там вирее друго рядко и защитено растение – пиренът. По желание на посетителите, оттам може да се продължи към село Кости.

Село Българи, от своя страна, е посещавано от туристи заради старите къщи и красивата църква „Св. св. Константин и Елена“. Засилен интерес към него има на в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни – празника на „Св. св. Константин и Елена“ по стар стил. Хиляди се стичат тогава към селото заради интересния нестинарски обичай.

Църква "Св. св. Константин и Елена" в село Българи, Странджа
Площадът в село Българи, където е старинната църква „Св. св. Константин и Елена“. Тук се провежда нестинарския обичай, край огъня, който се пали в центъра на кръга

Как се стига до връх Дядо Вълчо и ЗМ Пирен край резерват Силкосия в Странджа


Бутонът активира приложението за навигация (или сайта) „Google Maps“ във вашия смартфон с автоматично въведени координати на мястото. Ще ви бъде от полза само за да намерите началото на черния път.

При необходимост от навигация за целия маршрут използвайте приложения GPX файл


Описание на маршрута

Началото на маршрута е при отбивка от асфалтовия път между село Българи и Кости. Тя се намира на 2 км от село Българи и 4 км от Село Кости. В самото начало има обширна поляна, където може да се паркира автомобил. Някои туристи оставят автомобилите си в село Българи и вървят пеш до отбивката, по асфалтовия път. До село Българи може да се стигне и с автобус от Царево, който тръгва сутрин и следобед, с крайна спирка село Кости. За повече информация – http://avtogaratsarevo.eu/

От отбивката до връх „Дядо Вълчо“ върви черен път, който се използва от товарни автомобили на горското стопанство.
Разстояние: 4,4 км в едната посока
Денивелация: 30 м ; Време за вземане пеш 40-50 минути в едната посока. Препоръчително е човек да бъде обут с туристически обувки или закрити маратонки с грайфер, както и да се предвиди спрей против кърлежи.
Пътят е широк и удобен и може да се вземе и с високопроходим автомобил.

Черният път по периферията на резерват Силкосия водещ към Дядо Вълчо
Черният път през гората по който се отива към Дядо Вълчо

Най-подходящ за разходката е месец май, когато е цъфтежа на странджанската зеленика. При разходка през лятото – възможно е да има цели рояци от досадни дребни мушици, характерни за Странджа. Добре е през този сезон да се носи шапка и очила, които да ги ограничават.

Резерват Силкосия

Пътят се движи по периферията на резерват Силкосия – първият резерват в България, обявен още през 30-те години на XX век. В него са установени повече от 260 вида висши растения, както и много животински видове.
В резервата важи строг режим и е забранена всякаква човешка дейност , с изключение преминаване само по определената от МОСВ кратка туристическа пътека. Нейното начало е на около 200 м вдясно от старта на приложения по-горе маршрут.
За съжаление към момента на нашето посещение през май 2019 пътеката пресичаща Силкосия бе напълно непроходима – изцяло обрасла във високи храсти, поради липса на поддръжка. Така и не успяхме да се придвижим по нея.

При евентуален интерес към пътеката в настоящ момент, и желание да се премине, може да се види на тази карта:

На тази карта, пътеката е отбелязана с жълт цвят


Източник на картата – сайтът на МОСВ – План за управление на резерват Силкосия

При посещение на пътеката в резерват Силкосия е необходимо придържане към режима на дейности.

Накратко: забранено изхвърляне на отпадъци, палене на огън, бивакуване, късане на растения, отклоняване от пътеката, безпокойство на дивите животни. Повече информация относно останалите правила в резервата  може да се прочете оттук или от Плана за неговото управление.

Продължение на разходката към връх Дядо Вълчо


На практика – единственият начин да се добие представа за природните дадености на резерват Силкосия е разходката по пътеките по неговата периферия. Именно тук описаният, е един от възможните маршрути, а другият започва от село Кости и води до водопад Райков вир – за него вече разказахме в предишна наша публикация.

Храсти със странджанска зеленика в резерват Силкосия
Вдясно от пътя се намира резерват Силкосия. Част от неговите богатства са множеството храсти със странджанска зеленика, които се наблюдават вървейки по маршрута

Реклама



Растения

Тук попаднахме на множество представители на странджанска зеленика – вид рододендрон, който вирее тук , естествено, от милиони години. Някога ( през терциерния период преди 65 милиона години) е населявал цяла Европа, но сега вирее единствено в Странджа и Кавказ.

 Странджанска зеленика край резерват Силкосия
Странджанска зеленика – вид рододендрон, чието латинско наименование rhododendorn ponticum в буквален превод означава черноморски рододендрон. Защитен вид, забранен за късане.
И още екземпляри на странджанската зеленика по границата на Силкосия
И още екземпляри на странджанската зеленика
Разцъвтяваща  странджанска зеленика
Разцъвтяваща зеленика през май

Останалите видове, които видяхме тук разцъфнали са източен лопух, цветето тамянка, както и пирен в края на маршрута при връх Дядо Вълчо.

Тамянка -  Cistus-salvifolius-L. Също е рядък и защитен вид
Тамянка – Cistus-salvifolius-L. Също е рядък и защитен вид
Източен лопох  (Trachystemon orientale) - разцъфнал през май месец
Източен лопох (Trachystemon orientale) – разцъфнал през май месец. Това е растението с големите листа, с което са настлани тукашните гори и което допринася за екзотичния облик на Странджа. Широко разпространен е в Странджа, но в останалата част на България се среща рядко, поради което видът е защитен от закона, забранен за късане

Реклама



Дядо Вълчо и Защитена Местност Пирен


Оттук се разкрива хубава гледка на юг към околните баири. Част от района наоколо е обявен за защитена местност с цел запазване местообитанието на рядкото растение пирен (erica arborea). Той e включен в Червената книга на България като рядък и забранен за късане. Среща се единствено в Странджа на територията на България.

Панорамна гледка от връх Дядо Вълчо към хълмовете наоколо.
Панорамна гледка от връх Дядо Вълчо към хълмовете наоколо.
Пирен  (erica arborea). Рядък, защитен вид, забранен за късане
Пирен (erica arborea). Рядък, защитен вид, забранен за късане

Има вечнозелени игловидни листа и вирее по сухи и каменливи почви. Реликтен вид е от терциерния период ( преди 65 милиона години).

По желание на туристите, оттук може да се продължи по черния път към село Кости, има само спускане надолу. Дължината на прехода е около 7 км.
Ние лично не сме го преминавали, но на заинтересованите бихме препоръчали да разгледат картата на BGmountains, където са отбелязани пътеките. За да се използва на полеви условия със смартфон – вижте това описание за работа с приложението Oruxmaps.

Реклама



Опазване на местността

Тъй като районът наоколо попада в границите на Природен парк Странджа, Натура 2000 и по-голямата част от маршрута е гора, то при посещение в местността е наложително придържане към установения ред , чиито правила могат да бъдат прочетени на този линк.
На територията на Защитена Местност Пирен важат още по-строги правила, с които се цели опазване средата в която вирее рядкото растение. Точните граници на защитените територии могат да се видят на картата на този линк: https://gis.wwf.bg/mobilz/#/27.77164/42.09263/14. За целта, трябва слой Защитени територии да е активен.

Казано накратко – не изхвърляйте отпадъци, не късайте растения, не безпокойте дивите животни, не палете огън и нека след вас мястото изглежда така, както сте го заварили.

Закритият мост

Разходката по този маршрут може да се съчетае с пикник сред гората при интересен заслон, който е нещо като местна забележителност. Той е съграден върху мост над малка река. Намира се в близост до стартовата точка на маршрута при една отбивка вляво дълга около 150 м ( виж GPX трака по горе).

Заслон за туристи разположен върху мост по пътеката към връх Дядо Вълчо
Заслон за туристи разположен върху мост по пътеката към връх Дядо Вълчо

Продължение на разходката

Най-наблизо е село Българи (2 км). Там могат да се разгледат църквата, нестинарския конак и старите къщи. Северно от селото е началото на още един интересен маршрут. Той отвежда към Трионски дол и резерват Тисовица.

В околностите на село Кости ( 6 км ) има още три екопътеки:

  1. Екопътека към параклис Св. Илия и 14-те братя лъжници. На посочения линк ще намерите и кратка информация за село Кости, снимки на старите къщи.
  2. Екопътека към водопад Казанчето, по поречието на река Велека.
  3. Екопътека към водопад Райков вир.
  4. Текстово описание на още маршрути край Кости може да се прочете от програмата на „Фестивала на зелениката“, който през 2019 се проведе именно тук.

Ако оттук пътувате на изток към Царево (19 км) можете също така да посетите местността Марина река (5 км)  , както и плажовете и  екопътеките в близките  Варвара (26 км), Ахтопол (32 км) , Синеморец (37 км) и Приморско (34 км на север).

Ако оттук поемете на запад към Малко Търново (47 км) можете по пътя да се отбиете в селата Кондолово (9 км) и Граматиково (18 км) за още екопътеки и забележителности.

Кое къде е


ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена

За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

Реклама


Вашият коментар