Ахтопол – романтика, море, история и природа

Ахтопол е най-южният град по българското Черноморие, разположен в полите на Странджа планина. Подходящ е за тиха и спокойна почивка на море в съчетание с разглеждане на исторически и природни забележителности. Разходките по крайморската алея с рибарския кей, фара и високите скалисти брегове, несъмнено оставят съкровени спомени у всеки посетил града, провокиращи желание за завръщане.

Какво да видим в Ахтопол – карта, забележителности и плаж


Тук приложената карта би могла да бъде добро помагало за навигация в града. Всички забележителности, които са описани по-надолу, са отбелязани на картата, като местоположение. Към всяка забележителност има бутонче за навигация.

Бутончетата са наречени „ОТВЕДИ МЕ“. Кликването върху тях довежда до автоматично зареждане на координатите на обекта, във вашия смартфон. Активира се приложението за навигация (или сайта) „Google Maps“.


Ахтопол отстои на 77 км южно от Бургас и 14 км южно от Царево.

Има редовни автобуси до тях, а през лятото – и автобус до столицата. Като курортен град с основен отрасъл туризъм, Ахтопол предлага  множество места за настаняване – хотели, къщи за гости, апартаменти под наем, бунгала, квартири и др. Многобройни са и заведенията за хранене – ресторанти, бистра, капанчета и барове.

Плажът на Ахтопол

Дълъг е 1,8 км с широчина около 25 м. Разположен е в очарователен залив със зелени склонове, наречен Лардиго. Това наименование е останало от гърците живели преди столетие тук ( от ларос – чайка). Охраняем е и разполага със зони с чадъри и шезлонги, както и свободна зона, където всеки може да разположи хавлията си. Достига до къмпинг „Делфин“ на север, където се предлагат бунгала за настаняване. Допълнителен чар на плажа придават скалите наподобяващи рифове в южния му край, които в съчетание с бистрите води го правят притегателен за гмуркачи.

Плажът на Ахтопол от юг на север
Плажът на Ахтопол от юг на север

Реклама



Плажът на Ахтопол
Южната част на плажа на Ахтопол
Друг изглед към южната част на плажа. Вляво са скалите посещавани от гмуркачи.
Поглед от плажа на Ахтопол към връх Голяма Папия
Поглед от плажа към морето. Вдясно са скалите, а вляво – странджанският връх Голяма Папия, който е бил действащ вулкан в миналото.
Северната част на ахтополския плаж, от където започва къмпинг „Делфин“. Тук плажната ивица е най-широка, както се вижда на фотографията.
Северен плаж на Ахтопол, където е "Наково кладенче"
Още един изглед към северната част. Малката река на преден план е „Наково дере“, Част от нея – от плажа до шосето е обявена за природна забележителност – убежище на водни костенурки и е наречена „Наково кладенче“

Реклама



Плаж при къмпинг „Делфин“

Неговото начало е в северния край на плаж Лардиго. Представлява дълга 350 м ивица обградена от стръмни зелени склонове. Плажът се дели на охраняема и неохраняема част. Посещава се предимно от гостите на къмпинг „Делфин“, където се предлагат бунгала, каравани и палатки. За „Делфин“ може да се каже, че напълно съответства на понятието „къмпинг“, тъй като на неговата територия няма масивни бетонови постройки.

Ахтопол, плаж при къмпинг "Делфин" - неохраняема зона
Плаж при къмпинг „Делфин“ – неохраняема зона
Ахтопол, плаж при къмпинг "Делфин" - охраняема зона
Северният край на плажа, където се предлагат чадъри и шезлонги под наем

Реклама



Природна забележителност „Наково кладенче“

Представлява малък участък от реката „Наково дере“ с площ 1 ха – от шосето до плажа. Обявена за природна забележителност и защитена местност още през 1980 година, тъй като е местообитание на каспийска и обикновена блатна костенурка.

Изглед към "Наково кладенче" край Ахтопол
Изглед към морето и реката „Наково дере“
Поглед назад към горичката край "Наково кладенче"
Поглед назад към горичката край „Наково кладенче“

Рибарско пристанище и фар на Ахтопол

Рибарското пристанище на ахтополци

Рибарското пристанище на ахтополци
Кеят в Ахтопол отблизо
Кеят отблизо
Скарите за рибарските лодки

Скарите за рибарските лодки
Фарът на Ахтопол
Фарът на Ахтопол
Разходка по крайбрежната алея на север от рибарското пристанище в Ахтопол
Разходка по крайбрежната алея на север от рибарското пристанище
Ахтополска крайбрежна алея
Продължение на разходката по крайбрежната алея. Високите скалисти брегове на Ахтопол са в резултат на вулканична дейност на угасналия вулкан Голяма Папия преди 80 милиона години. В настоящето това е връх край село Бродилово.

Реклама



Гръцкото училище

Забелязва се отдалече като самотна сграда построена върху вдадени навътре в морето стръмни брегове. Построено в началото на XX в. с пари осигурени от гръцки изселници в Америка. Проектирано е от гръцки архитекти. Облицовано е с червени тухли, доставени с гемии от Марсилия (Италия).

В наши дни е реконструирано и обявено за паметник на културата. Използва се като лятна база за студенти от Национална художествена академия, които творят тук.

Самотната сграда на ахтополското "Гръцко училище"
Самотната сграда на ахтополското „Гръцко училище“
Гръцкото училище в Ахтопол
Гръцкото училище отблизо. На преден план са дървени скулптури – дело на студентите от Националната Художествена Академия
Една от множеството изрисувани сгради от фестивала на стенописите провел се в Ахтопол през 2017 г. В него взеха участие много чуждестранни художници.

Крепостната стена

Построена през VI в. сл. Хр. и се използвала до към XV в. В миналото е опасвала целия град, но в наши дни, това което е останало от нея е е почти изравнено със земята. Остатъци от нея могат да се видят на много места по крайбрежната алея, като се започне от рибарския кей.

Останки от крепостната стена в Ахтопол
Останки от крепостната стена близо до рибарското пристанище
Издигащи се от земята крепостни руини в други части на Ахтопол
Издигащи се от земята крепостни руини в други части на града

Реклама



Църквата „Св. Възнесение Господне“

Църквата е еднокорабна, едноапсидна с височина около 2,30 м. На външен вид наподобява най-обикновена къща, като причината за това най-вероятно е епохата на ранното Османско владичество, когато християните не са имали право да градят високи църкви.
Подобни на нея са църквите „Св. Успение Богородично“ в Созопол, както и „Св. Димитър“ в село Бръшлян. В зависимост от времената и икономическата обстановка – нередки са случаите, когато това правило е било нарушавано и на християните се е давало право да градят по-високи храмове. Няма точна датировка на градежа , запазен е само един гръцки надпис в апсидата, в който се споменава 1796 г, но съдейки по архитектурата й, учени предполагат, че градежът е направен няколко века по-рано.

Интересното при нея е осветлението, което се осигурява от няколко малки прозорчета по стените. По големите прозорци са вградени в покрива – т. нар. „горно осветление“. В комбинация с дебелите 90 см стени, така се е постигала по-голяма сигурност на сградата, когато в дни на опасности и нападения, местните хора са се крили вътре.

Входът към църквата близо до Гръцкото училище
Входът към църквата близо до Гръцкото училище
Църквата "Св. Възнесение Господне" - една от малкото оцелели сгради след пожара в Ахтопол през 1918 г.
Църквата „Св. Възнесение Господне“ – една от малкото оцелели сгради след пожара в Ахтопол през 1918 г.

Църквата „Успение Богородично“

Новопостроен храм, завършен през 2011 г. за религиозните нужди на ахтополци, поради липсата на друга църква освен гореописаната „Св. Възнесение Господне“. Носи същото име което е имала в миналото голяма църква, разположена на най-високото място на полуострова. За съжаление тя е изгоряла напълно вследствие на пожар през 1918 г.

Новопостроеният храм в Ахтопол "Успение Богородично"
Новопостроеният храм „Успение Богородично“

Музей на котвата

Намира се в близост до рибарския пристан на Ахтопол и е разположен в сградата на хотел. В двора са изложени множество котви от най-различни епохи и огнестрелно оръдие разкрити на дъното на Ахтополска акватория. В изложбената зала могат да се видят стари карти, монети, керамика и др. През 2020 г. работното време е от 18.00 до 22.00 часа

Музеят на котвата в Ахтопол
Музеят на котвата в Ахтопол, разположен в сградата на хотел. В близост е до рибарския кей, по крайбрежната улица в южна посока
Каменна котва от Античността в Музеят на Котвата в гр. Ахтопол
Каменна котва от Античността
Огнестрелно оръдие в Музеят на Котвата гр. Ахтопол
Огнестрелно оръдие

Реклама



Информационен посетителски център „Приморска Странджа“

В този малък природонаучен музей може да се научи много за природата на Странджа – така наречените западно понтийски гори, както и за екзотичната колхидска флора, характерна само за тази планина. Уникалните видове, които съставляват вечнозеления подлес не се срещат никъде другаде в България. Прожектират се филми, има и интерактивни игри. Музеят се обслужва от служители към Дирекцията на Природен Парк Странджа.

Тъй като на мястото не винаги има човек, препоръчително е да се позвъни един ден преди посещението. Лице за контакт – инж. Иван Камбуров – 0886398488.

При желание за запознаване по-отблизо с природата на Странджа могат да бъдат посетени с автомобил близките села Бродилово (22 км), Българи (30 км) и Кости (37 км). Към тези села има и микробуси, които тръгват от Царево. При евентуално наличие на автомобил, може да се посети местността Марина река (25 км), за която се счита, че разнообразието е най-голямо.

Исторически бележки за Ахтопол

Античност

Разкритите монети и керамика на сушата, както и извадените от морето оловни и каменни котви свидетелстват за активен живот в района в V – I в. пр. Хр. Тук са живели траки от племената асти, скирмиани или тини, но кое точно – за момента не е установено. Анализирайки пътеписа на Ариан за крайбрежния път ( от 131 г сл. Хр. ) учени предполагат, че едно от селищата упоменати в него е било разположено тук – на Ахтополския бряг. Носело е името Авлеутейхос, което в превод от гръцки означава крепостта на Авлей. Името Авлей е тракийско, което е показателно, че до този период селището все още не е било заселено с гърци – колонизатори, за разлика от Аполония (днешен Созопол), Анхиало (днешно Поморие) и Месамбрия (днешен Несебър).

След настаняването на римляните по тези земи през I – ви век след Христа настъпва разцвет за града. Множеството суровини добивани от Странджа планина били изключително необходими както за римските войски, така и за новите строители, които е трябвало да урбанизират новозавоюваните територии. Оттук се изнасяли дървен материал и метали (добивани в рудниците), като ресурси за строителството, и хранителни стоки –  риба и животни.

Средновековие

Когато настъпва няколко вековния период на Великото преселение на народите (IV – VII век),  цяла  Югоизточна  Европа  страда от нападенията варварските племена готи, хуни и славяни. В стремежа си да опази Ахтопол, император Анастасий построява крепостната стена (VI век), която е опасвала целия полуостров и чиито остатъци виждаме днес. Към добре защитеният град са започнали да се стичат нови заселници и оттогава насам Ахтопол придобива славата си на многолюден град с голямо пристанище и епископия на Константинополската патриаршия. Предполага се, че по това време придобива името Агатопол. За тълкуването на името има различни предположения, тъй като думата αγαθα може да означава богатство, щастие и дори стока (на съвременен гръцки). И така Агатопол може да значи Градът на щастието, Градът на богатството или Градът на стоките. Възможно е по това време градът да е бил заселен с гърци, чиито потомци са останали да живеят тук до 1913 г.

След създaването на Българската държава (681 г.) градът попада в граничната зона с Византия, която често променяла очертанията си през вековете. По този начин градът променял своя статут и преминавал ту в български, ту във византийски ръце.

Османско владичество

По времето на Османското нашествие и постепенното поглъщане на Второто Българско царство, Агатопол е на територията на Византия. Попада под Османско владичество през 1453 г, когато същото спохожда и цяла Византия.

През следващите векове той имал важна роля, като пристанищен град от където се изнасяли суровини за столицата на Османската империя – Цариград (бившия Константинопол). Съгласно административното делене, той е център на околия Агатопол, която пък е подчинена на окръг Анхиало (Поморие). Околия Агатопол е наброявала 12 странджански села, сред които Синеморец, Бродилово и Кости, за които разказахме в предишни наши публикации. Градът е бил с преобладващо гръцко население.

Агатопол е бил седалище на митрополит през XVII в. и е имало голяма митрополитска църква „Успение Богородично“, която е изгоряла напълно при пожара  през 1918 г.

След Освобождението

Въпреки, че е освбоден от Османско владичество през 1878 г, съгласно клаузите на Берлинския договор той е върнат на Османската империя. Окончателно е присъединен към Българската държава 35 години по-късно – през 1913 г. след Балканската война. В резултат на изострените отношения между българи и гърци, след междусъюзническата война (или т. нар. Втора Балканска война) гръцкото население на Ахтопол го напуска. Подобно на всички други градове по Южното Черноморие (Поморие, Несебър, Созопол, Приморско Царево и др.) , градът е заселен с български бежанци от Източна Тракия. По това време обликът на Ахтопол много е наподобявал Несебър и Созопол с множество дървени къщи. За съжаление, подобно на Поморие, голям пожар пламнал през 1918 година изпепелява почти всичко. Оцелели са църквата „Св. Възнесение Господне“  и една единствена къща, намираща се по крайбрежната алея. Към настоящ момент къщата е реставрирана с което частично е изгубила предишния си старинен облик.

Реставрираната стара дървена къща близо до фара на Ахтопол
Реставрираната стара дървена къща близо до фара на Ахтопол

Продължение на разходката

  1. При по-дълъг престой в Ахтопол, може да се направи разходка по крайморската екопътека водеща към Синеморец по вулканичен бряг. Пътеката достига до едно от най-красивите кътчета по Черноморието – устието на река Велека. Самият Синеморец, пък, предлага цяла феерия от възможности за еко разходки, екзотични плажове и разходка с лодка по река с диви брегове. 6 км южно от Синеморец се намира известният плаж Силистар, който е с прекрасни природни дадености.
  2. Още един интересен маршрут край Ахтопол, но преминаващ през гори е екопътеката водеща към странджанското село Бродилово. Маршрутът върви по склоновете на Странджа. 
  3. За още хубави морски пейзажи и исторически забележителности могат да бъдат посетени и близко намиращите се Царево (15 км),  Варвара (5 км), или Приморско (29 км).

При желание за запознаване по-отблизо със странджанската култура – архитектура и традиции, както и с природата на Странджа могат да бъдат посетени с автомобил близките села Бродилово (22 км), Българи (30 км) и Кости (37 км). Към тези села има и микробуси, които тръгват от Царево.

Кое къде е


ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте описаните дестинации на нашата

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

Реклама


 

Вашият коментар