Синеморец – райско кътче за почивка на море и приключения
Разположено на Черно Море и до устието на река Велека, курортното селище Синеморец притежава неповторими дадености за отдих на море в съчетание с приключенски разходки. Плажовете на Синеморец са едни от най-красивите по цялото Черноморие, два от които са напълно диви и подходящи за търсещите спокойствие и уединение сред природата. 8 километровият участък от устието на река Велека до Царското кладенче е плавателен, което предоставя възможности и за разходка с моторна лодка и каяк, за наблюдение на рядката жълта водна лилия.
Разположение и възможности за отсядане в Синеморец
Синеморец отстои на 4 км южно от Ахтопол и 83 км южно от Бургас. Отдалечено е само на 12 км от село Резово, където е българо-турската граница. Разположено е на територията на Природен Парк Странджа. Въпреки, че по статут Синеморец е село – тук има богат избор като места за настаняване – хотели, къщи за гости, апартаменти под наем, семейни хотели, квартири и бунгала. Легловата база е над 5000 места. Многобройни са и местата за хранене – ресторанти, заведения за бързо хранене, механи, бистра, пицарии и плажни капанчета.
Какво да видим в Синеморец – карта, забележителности и плажове
Тук приложената карта би могла да бъде добро помагало за навигация в Синеморец. Всички забележителности, които са описани по-надолу, са отбелязани на картата, като местоположение. Към всяка забележителност има бутонче за навигация.
Плажовете на Синеморец
1.Северен плаж при устието на река Велека
Това е най-големият плаж в Синеморец с дължина 700 м , а широчината му достига 90 м. Пада се в северната част на селото. Чарът на плажа е в неповторимата комбинация от вливащата се река Велека и зелените й брегове, пясъчната коса и вдадените в морето скали в северната му част. В самото му начало има чадъри, шезлонги, плажно капанче и спасител.
Мястото от което се разкрива най-хубавата гледка към плажа е от северната му страна, където може да се отиде по тази екопътека.
В южната част на плажа, непосредствено до плажното заведение е разположено известното скално образувание „Сфинксът“, който е притегателно място за снимки. За да се види от подходящ ъгъл трябва да се застане срещу скалата и да се гледа напречно на плажната ивица. Някои хора вярварт, че Сфинскът е издялан от човешка ръка и е свидетелство за връзки межу тракийската и египетски култури. Смятат , че обектът е свързан с мистичната пещера – гробница на египетската богиня Бастет край Малко Търново.
Реклама
Устието на река Велека
А там където река Велека се влива в Черно море е най-прекрасното място за плуване с маска и шнорхел. При спокойно море, видимостта във водите достига до 10 м, което лично ние, не сме видели никъде другаде при плажовете на Черноморието и е сравнимо с гмуркане в Средиземно море!
Плажът никога не е претъпкан, но едно от нещата, които причиняват лек дискомфорт на някои туристи е свързан с пясъка. Той е съставен изцяло от дребни речни камъчета, а не фино стрита черупка на мида, както повечето плажове по Черноморието.
Реклама
2. Плаж Бутамята
Попада в южната част на Синеморец
Дължината му е 400 м, а широчината е 110 м. Охраняем е с чадъри и шезлонги, както и с две плажни капанчета. За развлечение на туристите се предлагат водни атракции – джетове, банани и др. По-претъпакан и шумен е спрямо Северния плаж. Тук се влива малка река, наречена Бутамята, откъдето е дошло името на плажа.
Първоначално реката се е казвала „потамос“, което в превод от гръцки означава река. Постепенно се е промениело на побългареното „Потамята“, и впоследствие се е стигнало до Бутамята.
При гмуркане на маска и шнорхел на този плаж също отчетохме доста бистри води.
Гъстите гори около плажа попадат в защитена местност Силистар, която се разпростира на юг до едноименния плаж.
3. Дивите плажове Липите и Листи до Синеморец
От плаж Бутамята на юг, по екопътека се отива до два други плажа, които са напълно диви: Липите и Листи, за които ще намерите повече информация от линковете. По пътя към тях се наблюдават интересни скали вдадени в морето и тюленова пещера. До Липите се стига за около 20 минути пеш от Бутамята, а до плаж Листи – за 1 час.
Реклама
Рибарското пристанище и скалите „Корабите“
Попадат в малкия залив „Св. Яни“. В миналото се назовава също и „Чекека“ (от турски – „издърпан“, каквито са и рибарските лодки – „издърпани“ на брега върху дървените скари).
В южната част на залива са две извисяващи се над морето скали, популярни под името „Корабите“, наречени така заради формата си. Те са често посещавано място за снимки от професионални фотографи и любители. За точното им местоположение – вижте картата по-горе.
Реклама
Река Велека
Още нещо вълнуващо, което може да се осъществи в Синеморец е разходката с лодка или каяк по река Велека. Това начинание може да бъде наречно истинско „зелено“ приключение край обилно отрупаните с растителност, диви брегове на реката. По време на разходката могат да се видят множество жълти водни лилии и водни костенурки. Стартът на екскурзиона е в близост до устието на река Велека. Достига се местността „Царското кладенче“ на 8 км по-нагоре. Повече информация – от този линк.
Реклама
Църквата „Св. Георги“
Исторически бележки за Синеморец
Античност
Oткритите при подводни проучвания керамични фрагменти, в залива на „Бутамята“ дават основания да се смята, че тук е имало селище още през V – IV в. пр. Хр. Сред находките има и котви, както и части от оловната обшивка на древен кораб.
В северозападната част на Синеморец, над северния плаж, но отгоре на поляната са проведени разкопки през 2006 г. Разкрити са тракийска надгробна могила и укрепен владетелски дом.
Тракийската могила и златното съкровище
Могилата е отнесена към III в. пр. Хр и се предполага, че в нея е била погребана състоятелна тракийска аристократка – навярно жрица. Разкрито е голямо златно съкровище – повече от 160 златни предмета и накити. Някои от предметите са обгорени по ръбовете, което дава основание да се смята, че тракийката е била кремирана. Заради великолепната си изработка то се нарежда като един от образците на античното ювелирно изкуство и се съхранява в НИМ София. В музея на гр. Царево е изложено негово копие. Ако желаете да разнообразите почивката си можете да отскочите до Царево отстоящо на 20 км, в чиито музей може да се видят и други находки от околността.
Владетелския дом и сребърното съкровище
Около владетелския дом са открити фрагменти от гръцки амфори както и монети на тракийския цар Котис I (383-360 г. пр. Хр.). През 2012 г. тук е разкрито голямо сребърно съкровище състоящо се 199 монети с номинал 4 драхми – наричани също и тетрадрахми. Те са отсечени в Черноморските полиси Месамбрия (Несебър) и Одесос ( Варна ), Егейския полис Кизик (в дн. Турция), Витинското царство (основано от траки в Мала Азия, където днес е Истанбул) и царството на тракийския владетел Мостис (130-90 г. пр. Хр.)
Средновековие
Тъй като сред откритите керамични съдове има такива и от късната антчиност и средновековие, навярно неговото съществуване е продължило и в следващите векове. Било назовано с гръцкото „Галазьо“ (Γαλαζιο) , което в превод значи небесносин.
От 1498 г. е най-старият писмен извор за селото – документ за търговия със сол. където то е споменато като Каланджа. В превод от турски това значи цветето Дебелец. Такива видяхме, грижливо посадени в саксия, навярно препратка към старото име, по пътеката към плаж „Липите“.
През този период в селото са живеели 19 семейства.
По-късно, през XVII в. Каланджа присъства в данъчния регистър на окръг Анхиало (Поморие). В него влиза и околия Агатопол (Ахтопол), комуто Каланджа е пряко подчинено. През XVIII в, по думите на преминал оттук австрийски офицер, селото е наброявало 17 къщи. Смята се, че селището не се е разраснало значително за толкова дълъг период, поради честото изселване на жителите му към Странджа планина и навярно заселването на някои от тях там. Причина за това били честите пиратски нападения на кавказките пирати лази.
Основен поминък за Каланджа бил добива на дървен материал и дървени въглища, които били търсени в Цариград.
Нова история
До преди Балканската война (1912 – 1913) за селището се смята, че било населено основно с гърци. В подкрепа на тази теза се изтъква, че в близкото минало тук е имало множество т. нар. гръцки къщи. Характерното за тези постройки е, че са двукати, просторни и без прозорци. Такива е имало и в селата Кости и Бродилово за които също се смята, че са били гръцки. За съжаление при нашите посещения в тези села открихме една единствена оцеляла такава, но в лошо състояние – в село Кости.
Подобно на всички гръцки селища по Черноморието ( Анхиало, Созопол, Василико, Ахтопол, Кости), гърците се изселват през 1914 г. и на тяхно място идват бежанци от Източна Тракия. Оттогава насетне поминъците за селото са въглищарство, дърводобив и земеделие. Въпреки, че водите около селото са богати на риба, риболовът не бил приоритетен отрасъл, тъй като не е имало възможност за направа на голямо рибарско пристанище, имайки предвид стръмните брегове.
До 1934 г. все още се е наричало Каланджа, а след това за кратко било прекръстено на Дебелец. В периода 1934-1966 се наричало Синьоморец, а от 1966 до сега – Синеморец.
През социализма в България (1944-1989) селото попада в гранична зона и достъпът до него е ограничен, а туризмът – невъзможен.
След промените, в началото на 90-те години и отварянето на граничните зони, интересът към Синеморец нараства все повече за всички харесващи природните красоти и желаещите да се отърсят от шума в големите курорти.
Продължение на разходката
Ако планирате по дълъг престой в Синеморец, можете да разнообразите почивката си с още приключения:
- Вижте най-хубавия изглед към устието на река Велека.От устието на река Велека, започва екопътека в северна посока, която върви край интересни вулканични образувания и достига до Ахтопол.
- Разходете се с моторна лодка или каяк по река Велека
- Разходете се по брега на река Велека и наблюдавайте жълта водна лилия и други интересни растения в „джунглата“.
- Посетете дивия плаж Липите
- Разходете се по крайбрежната екопътека към друг див плаж Листи, а по нейното продължение можете да достигнете и Силистар
- Посетете плажа Силистар по лесния начин – с автомобил (6 км на юг). Плажът притежава прекрасни природни дадености.
- Приказният залив Кастрич (8 км) в посока юг, който е едно спокойно място с хубава природа.
- Село Резово (11 км на юг) където е границата на България и Турция. Там също има интересен клифов бряг, малък плаж, както и стари странджански къщи.
- Идете до Ахтопол (6 км), Варвара (11 км) или Царево.
- От Царево (20 км) може да се навлезе с автомобил (автобус) във вътрешността на Природен Парк Странджа, за разчупване стандартната почивка на море. Може да се види старинната архитектура в близките странджански села Бродилово (28 км), Българи (36 км) и Кости (43 км), както и да се направят кратки разходки сред природата за запознаване с необикновената, екзотична флора на парка.
Кое къде е
ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте описаните дестинации на нашата
За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни
Вашият коментар