Синеморец – райско кътче за почивка на море и приключения

Разположено на Черно Море и до устието на река Велека, курортното селище Синеморец притежава неповторими дадености за отдих на море в съчетание с приключенски разходки. Плажовете на Синеморец са едни от най-красивите по цялото Черноморие, два от които са напълно диви и подходящи за търсещите спокойствие и уединение сред природата. 8 километровият участък от устието на река Велека до Царското кладенче е плавателен, което предоставя възможности и за разходка с моторна лодка и каяк, за наблюдение на рядката жълта водна лилия.

Синеморец отстои на 4 км южно от Ахтопол и 83 km южно от Бургас. Отдалечено е само на 12 км от село Резово, където е българо-турската граница. Въпреки, че по статут Синеморец е село – тук има богат избор като места за настаняване – хотели, къщи за гости, семейни хотели, апартаменти под наем, квартири и бунгала. Легловата база е над 5000 места. Многобройни са и местата за хранене – ресторанти, заведения за бързо хранене, механи, бистра, пицарии и плажни капанчета.

Синеморец – карта, забележителности и плажове

Плажовете на Синеморец

 1.Северен плаж при устието на река Велека

Това е най-големият плаж в Синеморец с дължина 700 м , а широчината му достига 90 м. Пада се в северната част на селото. Чарът на плажа е в неповторимата комбинация от вливащата се река Велека и зелените й брегове, пясъчната коса и вдадените в морето скали в северната му част. В самото му начало има чадъри, шезлонги, плажно капанче и спасител.

Северният плаж на Синеморец, край река Велека, при "Косата"
Северният плаж на Синеморец, намиращ се на пясъчната ивица разделяща река Велека вляво и морето вдясно

Мястото от което се разкрива най-хубавата гледка към плажа е от северната му страна, където може да се отиде по тази екопътека.

В южната част на плажа, непосредствено до плажното заведение е разположено известното скално образувание „Сфинксът“, който е притегателно място за снимки. За да се види от подходящ ъгъл трябва да се застане срещу скалата и да се гледа напречно на плажната ивица. Някои хора вярварт, че Сфинскът е издялан от човешка ръка и е свидетелство за връзки межу тракийската и египетски култури. Смятат , че обектът е свързан с мистичната пещера – гробница на египетската богиня Бастет край Малко Търново.

Северен плаж на Синеморец, където се намира "Сфинксът"
Друг изглед към северния плаж. Вляво се виждат скалите съставляващи скалния феномен „Сфинксът“, наричан още и „Полегналият индианец“
Сфинскът в Синеморец
Сфинксът гледан долу от пясъчната ивица

А там където река Велека се влива в Черно море е най-прекрасното място за плуване с маска и шнорхел. При спокойно море, видимостта във водите достига до 10 м, което лично ние, не сме видели никъде другаде при плажовете на Черноморието и е сравнимо с гмуркане в Средиземно море!

Плажът никога не е претъпкан, но едно от нещата, които причиняват лек дискомфорт на някои туристи е свързан с пясъка. Той е съставен изцяло от дребни речни камъчета, а не фино стрита черупка на мида, както повечето плажове по Черноморието.

Плаж Северен на Синеморец
Пясъкът на Северният плаж – изцяло съставен от ситни малки камъчета.

2. Плаж Бутамята

Попада в южната част на Синеморец

Дължината му е 400 м, а широчината е 110 м. Охраняем е с чадъри и шезлонги, както и с две плажни капанчета. За развлечение на туристите се предлагат водни атракции  – джетове, банани и др. По-претъпакан и шумен е спрямо Северния плаж. Тук се влива малка река, наречена Бутамята, откъдето е дошло името на плажа.

Първоначално реката се е казвала „потамос“, което в превод от гръцки означава река. Постепенно се е промениело на побългареното  „Потамята“, и впоследствие се е стигнало до Бутамята.

Бутамята - плаж от южната страна на Синеморец
Южният плаж на Синеморец – Бутамята

При гмуркане на маска и шнорхел на този плаж също отчетохме доста бистри води.

Гъстите гори около плажа попадат в защитена местност Силистар, която се разпростира на юг до едноименния плаж.

3. Дивите плажове Липите и Листи

От плаж Бутамята на юг, по екопътека се отива до два други плажа, които са напълно диви:  Липите и Листи, за които ще намерите повече информация от линковете. По пътя към тях се наблюдават интересни скали вдадени в морето и тюленова пещера. До Липите се стига за около 20 минути пеш от Бутамята, а до плаж Листи – за 1 час.

Дивият плаж Липите на юг от Бутамята, Синеморец
Дивият плаж Липите

 Рибарското пристанище и скалите „Корабите“

 Попадат в малкия залив „Св. Яни“. В миналото се назовава също и „Чекека“ (от турски – „издърпан“, каквито са и рибарските лодки  – „издърпани“ на брега върху дървените скари).

Рибарското пристанище на Синеморец.
Рибарското пристанище на Синеморец. В горният ляв ъгъл на снимката се виждат известните скали „Корабите“
Поглед към лазурносиния хоризонт от Синеморец
Поглед към лазурносиния хоризонт и преминаващата малка ветроходна лодка от стръмните брегове край пристанището

В южната част на залива са две извисяващи се над морето скали, популярни под името „Корабите“, наречени така заради формата си. Те са често посещавано място за снимки от професионални фотографи и любители. За точното им местоположение – вижте картата по-горе.

Корабите, до рибарското пристанище в Синеморец
Корабите, до рибарското пристанище в Синеморец
Корабите в Синеморец
Корабите от друга гледна точка, заснети през зимата

Исторически бележки за Синеморец

Античност

Oткритите при подводни проучвания керамични фрагменти, в залива на „Бутамята“ дават основания да се смята, че тук е имало селище още през V – IV в. пр. Хр. Сред находките има и котви, както и части от оловната обшивка на древен кораб.

В северозападната част на Синеморец, над северния плаж, но отгоре на поляната са проведени разкопки през 2006 г. Разкрити са тракийска надгробна могила и укрепен владетелски дом.

Тракийската могила и златното съкровище

Могилата е отнесена към III в. пр. Хр и се предполага, че в нея е била погребана  състоятелна тракийска аристократка – навярно жрица. Разкрито е голямо златно съкровище – повече от 160 златни предмета и накити. Някои от предметите са обгорени по ръбовете, което дава основание да се смята, че тракийката е била кремирана. Заради великолепната си изработка то се нарежда като един от образците на античното ювелирно изкуство и се съхранява в НИМ София. В музея на гр. Царево е изложено негово копие. Ако желаете да разнообразите почивката си можете да отскочите до Царево отстоящо на 20 км, в чиито музей може да се видят и други находки от околността.

Владетелския дом и сребърното съкровище

Около владетелския дом са открити фрагменти от гръцки амфори както и монети на тракийския цар Котис I (383-360 г. пр. Хр.). През 2012 г. тук е разкрито голямо сребърно съкровище състоящо се 199 монети с номинал 4 драхми – наричани също и тетрадрахми. Те са отсечени в Черноморските полиси Месамбрия (Несебър) и Одесос ( Варна ), Егейския полис Кизик (в дн. Турция), Витинското царство (основано от траки в Мала Азия, където днес е Истанбул) и царството на тракийския владетел Мостис (130-90 г. пр. Хр.)

Средновековие

Тъй като сред откритите керамични съдове има такива и от късната антчиност и средновековие, навярно неговото съществуване е продължило и в следващите векове. Било назовано с гръцкото „Галазьо“ (Γαλαζιο) , което в превод значи небесносин.

От 1498 г. е най-старият писмен извор за селото – документ за търговия със сол. където то е споменато като Каланджа. В превод от турски това значи цветето Дебелец. Такива видяхме, грижливо посадени в саксия, навярно препратка към старото име, по пътеката към плаж „Липите“.

Дебелец
Цветето Дебелец в саксия, на която попаднахме малко преди плажа Липите

През този период в селото са живеели 19 семейства.

По-късно, през XVII в. Каланджа присъства в данъчния регистър на окръг Анхиало (Поморие). В него влиза и околия Агатопол (Ахтопол), комуто Каланджа е пряко подчинено. През XVIII в, по думите на преминал оттук австрийски офицер, селото е наброявало 17 къщи. Смята се, че селището не се е разраснало значително за толкова дълъг период, поради честото изселване на жителите му към Странджа планина и навярно заселването на някои от тях там. Причина за това били честите пиратски нападения на кавказките пирати лази.

Основен поминък за Каланджа бил добива на дървен материал и дървени въглища, които били търсени в Цариград.

Нова история

До преди Балканската война (1912 – 1913)  за селището се смята, че  било населено основно с гърци. В подкрепа на тази теза се изтъква, че в близкото минало тук е имало множество т. нар. гръцки къщи. Характерното за тези постройки е, че са двукати, просторни и без прозорци. Такива е имало и в селата Кости и Бродилово за които също се смята, че са били гръцки.

Подобно на всички гръцки селища по Черноморието ( Анхиало, Созопол, Василико, Ахтопол, Кости), гърците се изселват през 1914 г. и на тяхно място идват бежанци от Източна Тракия. Оттогава насетне поминъците за селото са въглищарство, дърводобив и земеделие. Въпреки, че водите около селото са богати на риба, риболовът не бил приоритетен отрасъл, тъй като не е имало възможност за направа на голямо рибарско пристанище, имайки предвид стръмните брегове.

До 1934 г. все още се е наричало Каланджа, а след това за кратко било прекръстено на Дебелец. В периода 1934-1966 се наричало Синьоморец, а от 1966 до сега – Синеморец.

През социализма в България (1944-1989) селото попада в гранична зона и достъпът до него е ограничен, а туризмът – невъзможен.

След промените, в началото на 90-те години и отварянето на граничните зони, интересът към Синеморец нараства все повече за всички харесващи природните красоти и желаещите да се отърсят от шума в големите курорти. 

Ако планирате по дълъг престой в Синеморец, можете да разнообразите почивката си с още приключения:

  1. Вижте най-хубавия изглед към устието на река Велека,   
  2. Разходете се с моторна лодка или каяк по река Велека  
  3. Разходете се по брега на река Велека и наблюдавайте жълта водна лилия и други интересни растения в „джунглата“.
  4. Посетете дивия плаж Липите  
  5. Разходете се по крайбрежната екопътека към друг див плаж Листи, а по нейното продължение можете да достигнете и Силистар
  6. Идете до АхтополВарвара или Царево.

Booking.com
Правейки резервация чрез приложените в сайта линкове, Вие спомагате за разширяването му и допълването с още материали

Вашият коментар