От светилището Бегликташ до залива Св. Параскева

Пътеката започва от светилището Бегликташ (как се стига до него можете да видите в предходната статия) минава през живописен горски път и достига до залива Св. Параскева, който е служил като скривалище на пирати в средновековието.

Това е най-живописната екопътека в резерват Ропотамо, в близост до Приморско. Ще ви даде възможност както да видите обекти с археологическо значение, така и да се насладите на красива горска природа, море и скални образувания.

Бегликташ - древно тракийско мегалитно светилище на траките край Приморско
Бегликташ – светилище на траките край Приморско
Ропотамо-бегликташ-начало-екопътека-Св.Параскева
Табела указваща началото на екопътеката от Бегликташ

Как се стига до залива Св. Параскева от Бегликташ в резерват Ропотамо – карта, маршрут и GPX файл
Свали GPX файл

По пътя минаващ през дъбово букова гора ще имате възможност да видите на много места купчини съставена от овални сиенитни блокове,  подобни на тези от Бегликташ. Още едно доказателство, че скалите от Бегликташ не са изцяло дело на човека, а само дооформени и разположени според неговите духовни потребности.

Приморско резерват Ропотамо-скала-разцепена-ерозия2

Ропотамо-скала-разцепена-ерозияПътят е добре поддържан, достатъчно широк, с леко изкачаване в продължение на доста време, след което има слизане. Дължината на пътeката, ако не се смята отбивката за наблюдение на скалните образувания, е около 2,5 км и обща денивелация 140 м.  Самата отбивка е около 350 м, като на места се стеснява доста до труднозабележима пътечка в тревата, която  дори малко се губи, но тъй като този участък е малък , няма опасност да се изгубите. Това отклонение не е препоръчително за малки деца или трудноподвижни хора. Ако  посещавате това място лятото или късна пролет, има опасност от кърлежи, затова вземете необходимите мерки.

Когато достигнете морето, отляво пред вас ще се разкрие внушителна гледка, караща всеки , който е посетил това място да възликне. Цял  залив съставен от огромни заоблени скали, подобни на тези от Бегликташ. Най-издадената точка носи същото име – Нос Бегликташ.

Живописен  маршрут  до нос Бегликташ в околността на резерват Ропотамо

Ропотамо-Нос Бегликташ-скални образувания2-2
Скални образувания до Нос Бегликташ

Приморско резерват Ропотамо-нос-Бегликташ-скални-образувания-1

Не е препоръчително да се катерите по скалите, тъй, като заради големите им размери е много трудно преминаването от една скала на друга.

Приморско резерват Ропотамо-нос-Бегликташ-скални-образувания-3
Човекът на тази снимка служи за добиване представа за мащаба.

Ако обърнете глава надясно ще видите залива Зигра и част от Маслен нос.

Ропотамо-Зигра-залив-пътека-разходка-скални -образувания
Залив Зигра

Обграден от високи и непристъпни скали, в миналото заливът Зигра е създавал впечатление у преминаващите кораби за пусто и спокойно място.  Самото име на залива произлиза от гръцката дума σιγα – спокойно, бавно. В действителност, обаче, заливът често служел на пиратите от залива Параскева, които оттук са издебвали нищо неподозиращите си жертви.

След като се върнете по същата пътека на главния път, след кратко вървене ще се натъкнете на зидан старинен кладенец. Нямаме информация на каква възраст е, нито дали е изследван досега от специалисти, но това е още нещо, с което да украсите разходката си.

Ропотамо-Св.Парскева-старина-зидана-шахта-кладенец
Старинен кладенец по пътя

Ропотамо-Св.Параскева-старинен-кладенец

Оттук насетне вече пътят е много лесен, тъй като  следва само спускане до достигане на залива Св. Параскева.

Приморско – залив Света Параскева в резерват Ропотамо

Самият залив представлява много дълъг фиорд с дължина около 700 м. До където се простира погледа напред няма да видите следа от хора или съграждения (с изключение, понякога на някоя самотна рибарска лодка). Мястото е едно прекрасно съчетание от гъста гора, пясъчна ивица, море и устие на вливаща се малка река. Единственото, което разваля дивия облик на пейзажа са пластмасовите боклуци изхвърлени от морските течения на плажната ивица.

Ропотамо-Св.-параскева-залив-пътека-разходка-гора
Залив Света Параскева в резерват Ропотамо
Маршрут-Залив-Св.-Параскева-фиорд
Дясната страна на залива

През различните епохи, заливът е имал разични функции. От древността до средновековието е бил част от комплекс пристанища, обхващащ всички заливи от Маслен нос до устието на река Ропотамо. След това, мястото опустява и е служило като пиратско скривалище. За наименованието на залива има няколко версии. Според едни, името произхожда от гръцката дума „Παρα-σκευή“ -подготовка, въоръжаване, свързано с подготовката на пиратите, които са потегляли оттук за своите нападения. Един от известните пирати, използвали това място бил Вълчан войвода, който според преданието, скрит в залива е издебнал и обрал турска гемия пренасяща злато за хазната в началото  на XIX век. След това скрил съкровището в района на древната крепост Ранули.

Според други анализатори (археолози при Бургаския музей, водили разкопки в местността) името идва от разположената тук църква, носеща името Св. Параскева и връзката с тракийското светилище Бегликташ. В ритуалите по посрещането на лятното слънцестоене и раждането на новия живот – хероя, като идеология, изпълнявани при светилището, могат да се намерят сходства с добродетелите, които изповядвала светицата Св. Параскева, като покровителка на родилките. В наименоването на църквата с това име, те виждат продължение на традициите завещани от траките, но вече смесени с християнските ценности.

Руините на средновековната църква Света Параскева

До пясъчната ивица могат да се видят  руините от църквата Св. Параскева. За нейното създаване се носят много предания, едно от които е, че е построена през 925 година от цар Симеон Велики, който идвал в района на лов.  Вследствие археологическите проучвания става ясно, че църквата е била еднокорабна с форма на кръст и купол, а на база откритите предмети и гробове се съди, че е съществувала в периода X-XVII век, като краят настъпва вследствие пожар причинен от турците. Около нея са открити и останки от други постройки, както и аязмо, което води към извода, че на мястото вероятно  е имало манастир с покровител Св. Параскева.

Параклис-Св.-Параскева-останки
Руините на църквата Св. Параскева

За останалите пътеки и забележителности в резерват Ропотамо – оттук .

2 thoughts on “От светилището Бегликташ до залива Св. Параскева

  1. Радо 15.09.2016 at 9:01

    Много добър маршрут, най-впечатлени останахме от облите скали на носа.
    Жалко, че от църквата не е останала почти нищо, до преди 30 години е била почти цяла, само без купола. Ние направихме кръгова обиколка, на връщане от залива, минахме по другия път към асфалта,и оттам надолу към отбивката за Бегликташ

  2. Калина 15.09.2016 at 21:01

    Много живописна пътека през гората – особено приятна е разходката през ранна есен. Впечатлиха ме купчините скали по пътя към носа – гледката към гората беше изключително красива. Пътят беше лесен, няма начин да се обърка, единствено при дъждове предният ден спускането би било проблемно.

Вашият коментар