Несебър – древен морски град съхранил архитектурата на няколко епохи

Несебър е притегателен за туристи с добрите си условия за почивка на море, както и забележителната си старинна атмосфера. Дели се на две части –  „Новият“ град, където е обширния плаж и хотелите за настаняване и „Старият“ град , в който има изобилие от старинно строителство. Старият град има интересни географски характеристики – изграден върху широк полуостров със стръмни брегове, свързан със сушата чрез тесен и дълъг провлак.

Постройките са от различни епохи, като най-старите са на повече от 1500 години. Въпреки възрастта си, те са в добро състояние, поради което Несебър бе включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Несебър – карта на забележителностите и плажа.


Изглед към полуострова на Несебър - "Стария град" и провлака по който се минава за да се достигне
Изглед към полуострова на Несебър – „Стария град“ и провлака по който се минава за да се достигне
Провлака и вятърната мелница на Несебър
Още един изглед към провлака и вятърната мелница, разположена на него

Несебър отстои на 20 км северно от Поморие и 40 км от Бургас. Като възможности за настаняване в Новият град има много хотели, къщи за гости и апартаменти под наем. Градът разполага и с много места за хранене- ресторанти, бистра, пицарии, заведения за бързо хранене и др. В началото на „Старият град“ са разположени рибните ресторанти, които съблазняват гостите на града с морски дарове. В съчетание с хубавата гледка към морето и пристанището, в тях може да се вкуси прясна черноморска риба.

Малко пристанище за рибарските лодки в южната част на Несебър "Старият град" близо до провлака
Малко пристанище за рибарските лодки в южната част на „Старият град“ близо до провлака
Крайбрежна алея за разходка в Несебър
Крайбрежна алея за разходка

Забележителности в Несебър


Плажовете на Несебър


Южен плаж в „Новият“ град

Намира се в новата част на града и стига до голям парк, който е почти до провлака водещ към „Старият“ град. Дължината му е 1,4 км, а широчината му достига 70 м. Източната част на плажа е с чадъри и шезлонги, а западната част е за свободно ползване, където ходят и нудисти. Достъпът до западния край е по черни пътища, където има зона за паркиране, свободна от такси. В средата на плажа има големи пясъчни дюни, дом на някои редки пясъчни растения.

Общ изглед към целия плаж на Несебър от западния му край, където е по-спокойно
Общ изглед към целия южен плаж на Несебър от западния му край, където е по-спокойно
Западната част на плажа на Несебър, където е свободна зона без чадъри и шезлонги
Западната част на плажа на Несебър, където е свободна зона без чадъри и шезлонги
Плажът на Несебър - източният край
Плажът на Несебър – източният край където е зоната с чадъри и шезлонги. В далечината се вижда „Старият град“

Малки плажове в Старият град

Падат се от южната част на градчето. Те са тесни пясъчни ивици с дължина не повече от 50 м. На единия плаж има и чадъри и шезлонги под наем.

Малък плаж в близост до южното пристанище на Несебър
Малък плаж в близост до южното пристанище на Несебър
Още един малък плаж в Несебър "Старият" град с чадъри и шезлонги под наем
Още един малък плаж в „Старият“ град с чадъри и шезлонги под наем

Мелниците

Дървената мелница, разположена на провлака е притегателно място за снимки за спомен от града. Въпреки старинния си вид, тази мелница е направена единствено с декоративна цел. Истинската мелница, е функционирала тук до 1929 година, когато е разрушена от земетресение и буря.

Дървената мелница на провлака водещ към Несебър - "Старият" град
Дървената мелница на провлака

В северната част на Старият град има запазена каменна постройка на много стара мелница. В настоящ момент предстои да бъде реставрирана. Погрешно, поради цилиндричната си форма, е наричана от някои бойна или фарова кула.

Останки от стара мелница в Несебър, близо до базиликата "Св. Богородица Елеуса"
Останки от стара мелница, близо до базиликата „Св. Богородица Елеуса“

Крепостната стена

Някога крепостта е обсаждала целия град. Заради покачването нивото на морето, градът е смалил площта си и е изгубил предишната си периферия, по която е била разположена стената. В наши дни, най-добре крепостта е запазена в западния си край, близо до провлака.

Крепостта на входа на Несебър
Крепостта на входа на града

Най-ранният градеж на стената е направен още през V в. пр. Хр. когато тук са дошли гръцките заселници – дорийците. По късно стената е заздравявана, а също и надграждана, през Римския, Византийския и Българския период.

Една от бойните кули
Крепостна кула в Несебър
Друга кула в близост до църквата „Св. Йоан Алитургетос“

Оферти за настаняване в Несебър

Booking.com

Старите къщи

Срещат се навсякъде в Старият град, по калдъръмените му улички. Изградени от камък и дърво, те представят черноморската възрожденска архитектура от XVIII и XIX век.

Стара къща в Несебър
Стара къща в Несебър
Друга стара къща

Църквите на Несебър

Тук представяме част от църквите на които попаднахме в нашата разходка в Старият град. Несъмнено към техния брой могат да бъдат добавени още много – в целия град са проучени над 40, но тези са едни от най-известните, като само една от тях (най-новата) е действаща към настоящ момент.

1.Базиликата Св. София, наричана също „Старата митрополия“

Някога е била величествено здание с двускатен покрив, но сега са останали само руини. Построена през 451 г. и използвана дълго време през Средновековието като катедрален храм на Месемврийската епархия.

Старата митрополия "Св. София" в Несебър
Старата митрополия „Св. София“

2.Св. Богородица Елеуса

Подобно на Св. София е построена още през V в. сл. Хр. Дълга 28 м и широка 18 м. Била е част от манастирски комплекс и навярно се е използвала до XIV в. (дотогава се среща в историческите извори). Названието „Елеуса“ произходжа от гръцки и в превод означава умиление.

Базиликата Св. Богородица Елеуса в Несебър
Базиликата Св. Богородица Елеуса в северната част на града

3. Св. Йоан Алитургетос

Построена през XIII – XIV в. Дълга 18 м, широка 10 м. Названието „Алитургетос“ идва от гръцки и означава неосветени. Причината за това, предполага се, е че църквата не е била осветена, въпреки, че е на толкова знаково място, близо до входа на града и на морския бряг.

Църквата Св. Йоан Алитургетос
Църквата Св. Йоан Алитургетос

4. Св. Йоан Кръстител

Много добре запазена църква, която и до днес се използва за художествена галерия, а е на повече от 1000 години. Построена X в. с размери 12/10 м.

Църквата Св. Йоан Кръстител в Несебър
Църквата Св. Йоан Кръстител

5. Христос Пантократор

Също добре запазена църква, която се използва също за художествена галерия. Построена XIII – XIV в. с размери 16/7 м. Названието „Пантократор“ идва от гръцки и означава вседържател.

Църквата Христос Пантократор  в Несебър
Църквата Христос Пантократор

6. Св. Богородица

Най-новата църква в Несебър, построена през 1873 г. Тя е действаща и до днес и в нея се събират несебърлии на празнични дни, на тържествена литургия, сватби и кръщенета

Църквата Св. Богородица в Несебър - единствената действаща църква
Църквата Св. Богородица

Историческа справка за Несебър


Заселване през Античността

На мястото на днешния град, в древността е имало тракийско селище, основано в края на бронзовата епоха (около XIV в. пр. Хр.). То е носело името Мелсамбрия по името на своя основател – тракиеца Мелса.

Именно тук (според Аристотел) е роден известният античен баснописец Езоп, чиито вечни басни се преразказвали през вековете от уста на уста. Той е от тракийски произход и е роден в края на VII в. пр. Хр. преди идването на елинските заселници .

Те идват тук през V в. пр. Хр. и назовават града с името Месамбрия, което ще остане за много дълъг период официалното име на града. За разлика от Аполония ( дн. Созопол), която е била заселена век по-рано от йонийски гърци дошли от Милет (западния бряг на Мала Азия, дн. Турция), в Месамбрия се настаняват дорийски гърци идващи от Мегара. Мегара е полис разположен на бреговете на Сароническия залив, в близост до днешния Коринтски провлак (дн. Гърция)

Предполага се, че траките са приели добронамерено тяхното идване , тъй като са виждали в тях търговски партньор. Дорийските гърци са били добри мореплаватели с необходимата вещина за навигация в морето и преминаване през проливите Босфора и Дарданелите. Разполагали са и с добри за времето си кораби, което им позволявало да превозват стоки на големи разстояния. В резултат на партньорството , от града са започнали да се изнасят суровини към Средиземноморието.

Землището на града не е било плодородно. На мястото на Слънчев бряг е имало голяма пясъчна пустиня обградена от блата. В това отношение конкурентните градове Аполония ( дн. СозополАнхиало (дн. Поморие) са имали по-добри дадености. Край Аполония е имало рудници, а край Анхиало – плодородното Поморийско поле, където са се отглеждали лозя, овошки, зърно и др.

Обособяване като търговско пристанище

По тази причина Месамбрия се заформила като търговско пристанище, където земеделците и скотовъдците от Източна Стара планина носели за износ своята продукция. Гражданите на Месамбрия се занимавали с риболов и занаяти, което давало останалите продукти за износ – сушена или осолена черноморска риба и обработени метали.

След като се установили в града, дорийците пренесли тук своите практики в неговото управление, характерни за гръцките полиси както и традициите в градоустройството. Подсилили крепостната стена, която обграждала полуострова, изградили амфитеатри, обществени сгради и светилище на бог Аполон

Релефи изложени в Археологическия музей на Бургас, разкрити в Несебър и представящи сцени от живота на месамбрийци:

Танцуващата Агазиклея, дъщеря на Ной (III в. пр. Хр.)
Учител разказва урок на дете (III в. пр. Хр.)

Войната с Аполония

От самото си създаване Месамбрия бил във враждебни отношения със създадения по-рано Аполония. Причините за това са няколко като една от тях е различният им произход – едните са йонийци, а другите – дорийци. Управниците на Аполония видели в Месамбрия конкурент, който упражнява същата дейност като тях – износ на тракийска продукция към Средизмноморието. Месамбрийци търсели начини да се домогнат до богатствата на Странджа – рудници, плодородни земи и гори, които са източник на дървен материал. В стремежа си да препятства достъпа на Месамбрия към тези земи, падащи се на юг от него, Аполония изгражда крепостно съоръжение при Анхиало, където тогава е имало остров.

II в. пр. Хр. следвайки амбицията си да осигури достъп до тези суровини, Месамбрия започва изненадваща война с Аполония. Най-напред превземат Анхиало, а след това обсаждат крепостната стена на Аполония. Войната започва съвсем неочаквано и Аполония не разполагала с необходимия човешки ресурс за ответен удар. Повечето от гражданите се занимавали с мореплаване и по това време са били на път. В този труден момент на помощ се притекли йонийците от полиса Истрия ( в дн. Румъния)

Обсадата била премахната, а месамбрийците – изгонени в дома си. Войната приключила без официлано примирие и без сключване на мирен договор.

Релеф на стратезите на Месамбрия от II - I в. пр. Хр. изложен в археологическия музей на Бургас
Релеф на стратезите на Месамбрия от II – I в. пр. Хр. изложен в археологическия музей на Бургас

Като на шега и за да припомнят историята , 2200 години по-късно през 2005-та година, кметовете на 3-те града (днешните Созопол, Поморие и Несебър) официално сключиха примирие и ще продължават да го правят ежегодно през следващото столетие в знак на партньорство и мирни отношения.

Римски период

През 72 г. пр. Хр. Месамбрия е завладян от римските войски, а през I в. сл. Хр. вече е част от Римската империя. Те променят името на града на Месемврия. През този период градът се преустройва по римски образец. Изграждат се павирани перпендикулярни улици, канализация и бани, подислват се допълнително крепостните стени. През тези мирни времена, обаче, Месемврия и Аполония остават на заден план, за сметка на Анхиало, когото римляните избират за свой областен град.

Причината за това е лесният достъп до Анхиало, който бил разположен на равен терен в Поморийското поле. За сравнение – край Аполония релефът е хълмист с изкачвания и спускания, а край Месемврия са пустини и блата.

Разделяне на Римската империя и Велико преселение на народите

След IV в. пр. Хр. когато е започнал дългият процес наречен Велико преселение на народите, преимуществата на Месемврия, като добре укрепен и защитен град били преоткрити наново.

Месемврия изпъкнал, като по-сигурен град в онези смутни времена на нашествия от готи и авари. Причината за това, е че от суша градът е непревземаем, а за да се обсади от морето е необходим флот – нещо с което варварите не са разполагали. Анхиало, например бил превзет и опожарен на няколко пъти от готите.

През тези години Римската империя се разделила на две части и бил създаден Константинопол – столицата на Източната Римска Империя. Големият столичен град се нуждаел ежедневно от огромно количество суровини, които черноморските градове можели да доставят. По този начин за Месемврия настъпил отново период на замогване. В същото време християнството вече е прието като официална религия и в града започват да се строят първите църкви, чиито руини могат да се видят и днес.

Присъединяване към Българската държава

През 812 година, по времето на хан Крум, Месемврия преминава в пределите на Българската държава. Тук се заселват славяни и българи. Славяните са тези, които дават новото име на града Несебър, но местните гърци продължавали да го наричат със старото му име Месемврия (което се запазило до 1930 г.). Последвали няколко периода през които градът преминавал в ръцете на Византия.

Месемврия продължавал да бъде важно търговско пристанище, от където се изнасяли суровини за Средиземноморския свят. През тези векове тук започнали да идват италиански кораби, които от своя страна доставяли занаятчийски стоки от Генуа, Венеция и др.

В периода X-XIV век се изграждат повечето от църквите, които виждаме сега. Сочени са като образец на средновековната църковна архитектура. Повечето от тях са малки по площ, построени със средствата на гражданите, като семейни църкви. В целия стар град общият им брой е над 40. Възможна причина да са толкова много е в рисковия поминък на гражданите, които се занимавали основно с мореплаване. Хората са вярвали, че с извършването на тези благочестиви християнски дела Бог ще пази близките им, когато са далеч в морето.

Множество находки, разкрити при разкопки на сушата и под вода, от Античността до Възраждането могат да се видят в музея на Несебър, а също и в Археологическия музей на Бургас.

Османско владичество

По време на Османското владичество (1453-1878 г.) църковното строителство замира, но градът запазва функциите си на важно пристанище. Подчинен е на кааза Анхиало, в която влизат и Аполония и Бургас (който през по-голямата част от този период е бил малко селище). В периода XVIII – XIX в. се изграждат възрожденските дървени къщи, които виждаме сега в „Старият град“.

След Освобождението

Въпреки че е освободен от турците през 1878 г. Месемврия първоначално влиза в пределите на Източна Румелия. Присъединен е към България през 1885 г, когато Източна Румелия се слива с Българското княжетсво. До 1906 г. подобно на Аполония и Анхиало, населението на града е основно гръцко. В резултат от водената от Гърция пропаганда в Македония, отношенията между българи и гърци силно се изострят в цяла България. Голяма част от гърците се изселват от Месемврия и се заселват в Гърция, като това се случва на две вълни. Едната е през 1906, а следващата през 1927 г. когато е сключена спогодбата Моллов-Кафандарис. Новозаселниците основават градчето Неа Месемврия близо до Солун.

Подобно на останалите селища по Черноморието и Странджа, обезлюденият град е заселен наново с български бежанци от Източна Тракия. Техните потомци живеят тук и до днес.

През 1930 година, подобно на други селища по Черноморието, Месемврия приема славянското название Несебър.

Към настоящия момент Несебър е побратимен с Нея Месемврия, а там, за да си спомнят от къде са дошли, жителите му дори са изградили дървена мелница в центъра на града, наподобяваща несебърската.

Новото време

Краят на XIX в. и началото на XX в. са трудни за Несебър, чиито функции на голямо пристанище замират в сянката на новозигрелия Бургас. Населението на града е започнало да се занимава  основно с риболов и по-малко със земеделие, тъй като землището на града не било подходящо за посеви. Ситуацията се запазила такава до 1959 година, когато започва да функционира големият курорт Слънчев Бряг, който е в непосредствена близост. Пред Несебър се разкрива нов отрасъл, от който гражданите му си вадят хляба и до днес – туризма.

Продължение на разходката


В посока юг, наблизо, и по наша преценка, интересни за посещение са:

  1. Град Поморие ( 20 км) с многобройните си исторически забележителности и хубави плажове с чиста вода.
  2. До Поморие се намира най-голямата тракийската куполна гробница в България.
  3. Има и интересна екопътека край Поморийско езеро, преминаваща по див плаж.
  4. В Поморие има посетителски информационен център, където могат да се наблюдава редки птици в Поморийско езеро с осигурени бинокли.
  5. Гр. Бургас (40км на юг ) и център за наблюдение на птици Пода (50 км)

В посока север, наблизо, и по наша преценка, интересни за посещение са:

1.Град Св. Влас (12 км), където има планинска екопътека с изгледи към морето. Пътеката има няколко разклонения, едно от които води към курортно селище Елените. 

2.Плажът Иракли ( 33 км), който е считан за един от най-красивите диви плажове по Българското Черноморие.

3. Нос Емине ( 39 км), до село Емона, от където се разкриват хубави гледки към морето и стръмните брегове на носа.  

ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте описаните дестинации на нашата електронна Google карта, където всички обекти за които сме писали са отбелязани с насочващи маркери. За да сметнете разстоянията до тях използвайте тук приложената пътна карта с калкулатор.

Оферти за настаняване в Несебър


Booking.com

Вашият коментар