Приморско: Лъвската глава и Вълчаново кале

Лъвската глава е скално образувание, съставено от сиенитни блокове и обявено за природна забележителност. Възрастта му е 65-70 милиона години, извисява се 80 м над река Ропотамо в участък, където главният асфалтов път Созопол – Приморско върви успоредно на реката. Радва се на голяма популярност, тъй като се забелязва от пътуващите автомобили по шосето. Лъвската глава попада в границите на резерват Ропотамо и в близост до нея може да се достигне по една от екопътеките, определени за туристически цели. Мястото привлича туристи , заради хубава горска природа, панорамни изледи отвисоко към околностите на резервата, както и възможност да се видят обекти с археологическо значение. Още през ранножелязната епоха тук е построен древен град, а крепостта му се използва до XIX в. когато придобива името Вълчаново кале.

Лъвската глава и река Ропотамо гледани от шосето
Поглед към Лъвската глава от шосето Созопол- Приморско
Лъвската глава в близък план
Лъвската глава по-отблизо
Лъвската глава от друг ъгъл
От друг ъгъл

Описание на маршрута

Лъвската глава се намира на един от хълмовете на Узунджа баир – нисък рид от крайните източни разклонения на Странджа планина. На север река Ропотамо го дели от Медни рид, а на юг достига до Дяволска река край Приморско, дълъг е 10 км. Стръмните му склонове които се спускат в морето формират ясно изразените и забележителни носове и заливи: Маслен Нос, Св. Параскева, Коракя.

Спрямо всички останали  туристически пътеки в резерват Ропотамо, тази водеща към хълма с Лъвската глава е най-трудната, и за нейното преминаване се изисква повече издръжливост и приключенски дух. На места има стръмни изкачвания и спускания, вървене през високи храсти и по гладки скали, ето защо подходящо облекло за похода са: закрити туристически обувки или маратонки с грайфер, дълги панталони,  репелент против кърлежи и вода. Накратко харакетиристиките на пътя са следните:

Дължина: 2 км

Денивелация – 170 м

Време за изминаване: 1 час в едната посока

Как се стига в околността на Лъвската глава и Вълчановото кале – карта, маршрут и GPX файл:

Свали GPX файл

ПОЛЕЗНО: За повече информация как се отварят GPX файлове със смартфон вижте този линк.

Планирайте посещението на обекта или по-дългия си престой в близките населени места със селекцията помощни инструменти – пътна Google карта с разстояния в км, прогноза за времето, търсачка на хотели, разписания на автобуси.

За да се стигне до началото на екопътеката, трябва да се навлезе в гр. Приморско и да се стигне при отбивката за тракийското светилище Бегликташ (как се стига можете да видите оттук) . В началото на отбивката може да се паркира автомобил.

50 м преди отбивката за Бегликташ, вляво,  е началото на екопътеката през тревата. Отбелязано е с голяма информационна табела с карта.

Долмен Змеюва къща

В самото начало на пътеката, близо до асфалта, се намира древен тракийски долмен наречен Змеюва къща. Представлява малка и много ниска правоъгълна постройка от големи каменни блокове. В близост до нея има друг голям блок, който някога е служил за похлупак. В древността траките са погребвали владетелите са в тези мегалитни постройки. Долмените се срещат най-много в Странджа, Сакар и Източните Родопи, а в останалата част на страната са много рядко.

Долмен Змеюва къща до отбивката за Бегликташ
Долмен Змеюва къща до отбивката за Бегликташ. Вляво от правоъгълната постройка е похлупака.
Долмен Змеюва къща отблизо
Отблизо

Опазване на резерват Ропотамо

Тъй като маршрутът преминава през резерват Ропотамо, то при неговото преминаване трябва да се спазват определени правила, с което се цели съхранение на природните дадености. Повече за тях може да се прочете оттук. Част от тях са описани и на табелата в самото начало на маршрута.

Казано накратко: забранено палене на огън, бивакуване, късане на растения, преминаване по немаркирани пътеки (на които липсва бяло-синя маркировка), безпокойство на дивите животни и др.

Табела резерват Ропотамо - РИОСВ Бургас
Табела с обозначена екопътека и правила в резерват Ропотамо

Описание на маршрута

Първият 1 километър от пътеката е с голяма ширина, както може да се види на тези фотографии:Маршрутът в началото водещ към Лъвската глава

Първият километър от маршрута
Първият километър от маршрута

През следващия 1 километър пътят се стеснява до тясна ивица минаваща през храстите Бодлив залист. Трябва да се следва синьо бялата маркировка по дърветата – знакът на РИОСВ-Бургас, под чието стопанисване е резервата:Тясна пътечка през храстите "Бодлив залист"

Пътечка през храстите

Екопътека към крепост Ранули, Приморско

През определени интервали има указателни табели за растителните и животински видове, които се срещат тук:

Бодлив залист
Бодлив залист ( Миши трън) – Ruscus aculeatus – Вечнозелено и сянколюбиво растение. Цветовете се появяват в периода февруари-април. Много е разпространено в резерват Ропотамо, но като цяло е рядък вид и забранен за събиране
Червена съсънка ( Anemone pavonina ) Представител на средиземноморските флорни елементи. Цъфтеж – март – април, среща се в дъбови гори и по поляни. Защитен вид по закона за биологичното разнообразие.

Поглеждайки вдясно от пътеката, през клоните на дърветата се разкрива хубава гледка към Аркутино и змийския остров:

Плаж Аркутино и Змийският остров
Плаж Аркутино и Змийският остров заснети при отбивка вдясно от пътеката. Повече информация за плажа

Оферти за хотели в Приморско – ранни записвания


Хотел Конкордия

Нощувка със закуска и вечеря

Стаи за гости Ранули

Нощувка на човек от стаи за гости

Древни мегалитни блокове по пътеката 

На доста места могат да се наблюдават заоблени мегалитни блокове същите като тези при Бегликташ – резултат от вулканичната дейност на връх Китка в късната креда (преди 65-70 млн. години)

Мегалитни блокове по маршрута към "Лъвската глава"

Мегалитни блокове по пътя към върха

Голям блок в близо до края на маршрута
Голям блок близо до края на маршрута

При достигането на билото на хълма има табела с карта – същата, като тази в началото на пътеката, с което се обозначава , че е достигната местността Вълчаново кале.

История и загадки в околността на Лъвската глава и Вълчаново кале

До момента разкопки не са правени, само частични наблюдения от изследователи, според които големите мегалитни блокове са били обработени и подредени по начин, така, че да съставляват крепостни стени и постройки. Това е било характерно за периода 2-ро – 1-во хилядолетие пр. Христа.

По наша преценка – след толкова години каменните блокове са вече разместени и за обикновени туристи – неспециалисти е трудно да различат градежите, от блоковете, които са струпани по естествен път. Самите ние успяхме да видим само на едно място (в близост до крайната табела) блокове, в които личи подредбата от човека.

Част от крепост Ранули на Лъвската глава
Най-интересния градеж от големи блокове на който попаднахме, с несъмнена древна човешка намеса. Местните хора го наричат „пещерата“, но всъщност проходът е съвсем къс (1-2 м) и не води никъде

На по-равните места са зидали широки стени от доста по-малки каменни блокове. Такава видяхме вдясно от маркираната пътека в близост до табелата:

Зидът в поглед отгоре. Широчиата му надхвърля 1 м

Обитание на древния град през вековете

Градежът бил извършен от траките скирмиани – племе занимавало се с рударство, чиито дело е и светилището Бегликташ. Общата площ, която е заемал древния град е 30 дка, обграден от крепост.Имайки предвид останалите дадености на района: близостта на река Ропотамо и пристанището при Маслен нос – градът е бил разположен на отлично стратегическо място.

Струпани мегалити при билото на хълма – навярно част от градежа, но вече разместени от земетресения през хилядолетията.

Намерените до момента находки дават основание да се смята, че мястото се е обитавало и през античността и средновековието. Върху най-старите постройки се е надграждало впоследствие от римляни, византийци и българи. По време на Османското владичество мястото опустява, но в началото на XIX век се използва отново като скривалище за четата на Вълчан войвода. Това е и причината, поради която върха придобива името Вълчаново кале. Другото име, с което наричат мястото е Ранули – име на средновековна крепост упоменато в т.нар. Хамбарлийски надпис – декрет на Хан Крум от 812 г. Вземайки предвид историческите факти и всички останали географски обекти посочени в декрета, изследователи стигат до извода, че уеднаквяването на крепостта Ранули с Вълчаново кале е силно възможно.

Достигайки североизточната част на върха се разкрива гледка към главния асфалтов път и блатото Аркутино:

Поглед от североизточната страна на хълма Вълчаново кале
Поглед от североизточната страна на хълма
Олтарът на средновековна църква
Олтарът на средновековна църква, на който попаднахме в края на маршрута

ВАЖНО:

Оттук до Лъвската глава са 300 м в югозападна посока,  но за съжаление пътеките, които достигат до самата „Глава на Лъва“ не са разрешени за посещение.  Червената маркировка по дърветата е положена от планинари любители, а не от служители на РИОСВ-Бургас – бяло-синята маркировка липсва. Преминаването е свързано с много трудности – вървене през много високи храсти и катерене по мегалитни блокове. Въпреки, че много изследователи и фотографи са достигали Лъвската глава през годините (в интернет могат да се намерят много материали) съгласно реда в резерват Ропотамо, който е със строг режим, това е нарушение, което подлежи на парични санкции!

Като възможности за продължение на разходката, след връщане обратно на асфалтовия път, препоръчваме да се използват някои от следните  пътеки в резервата:

  1. Път към тракийско светилище Бегликташ, което е и най-близкият обект 
  2. Пътека до устието на река Ропотамо
  3. Пътека до залива Св. Параскева

За останалите туристически пътеки в резерват Ропотамо разгледайте тук приложената цялостна карта

Ако планирате по-дълъг престой в местността, добра идея е да изберете Приморско, като град за настаняване, тъй като разполага с голяма леглова база – хотели, къщи за гости, квартири, бунгала и др.

Източници:

  1. Крепостта Ранули – една от тайните на Странджа – Burgascity.com
  2. Паметници на културата в крайбрежната ивица между „Дюни“ и Приморско – morskivestnik.com

Допълнителна информация:

  1. Репортаж на БНТ с археолози – откъс от предаването „Непозната земя“
  2. План на крепостната стена – bulgariancastles.com

Оферти за хотели в Приморско – ранни записвания


Хотел М1

Нощувка със закуска и вечеря + басейн

Хотел Темида

Нощувка със закуска + джакузи

Хотел Конкордия

Нощувка със закуска и вечеря

Стаи за гости Ранули

Нощувка на човек от стаи за гости

Вашият коментар