Кондолово и царството на зелениката

Кондолово попадащо в Природен Парк Странджа е малко селце, популярно най-вече с голямото  си находище на рядкото растение от праисторически времена – странджанска зеленика. В околностите му има вековна широколистна гора, която е истинска съкровищница и за други интересни и редки растения. Освен с природните си дадености Кондолово е интересно за туристите и заради запазените стари странджански къщи от средата на XIX в. Те са послужили като декор за снимките на филма „Господин за един ден“.

Селото днес е почти обезлюдено, населението е едва 16 души. Отстои на 24 км западно от Царево и 33 км източно от Малко Търново и се намира на главния междуселищен път свързващ двата града, които са и общински центрове.

Тук ще ви запознаем с екопътеката водеща към „Царството на зелениката“, която е сравнително нова, открита през 2015 г.

Кондолово, заедно с местността Марина река са най-богатите находища на странджанска зеленика в Природен Парк Странджа. По екопътеката, сред гъстата сянка на високите букови дървета и лъскавите вечнозелени листа на зелениката, възприятията са несравними. Човек се чувства така, все едно се намира в някоя далечна, южна тропическа страна

Как се стига в „Царството на зелениката“ край Кондолово – карта, маршрут и GPX файл:


Бутонът активира приложението за навигация (или сайта) „Google Maps“ във вашия смартфон с автоматично въведени координати на мястото. Ще ви бъде от полза само за да намерите началото на черния път.

За навигация по останалата част от маршрута използвайте приложения GPX файл

 
 


Реклама



До Кондолово може да се стигне и с автобус от Царево. Тъй като автобусът обикновено отива само до селата Българи и Кости, заявката за Кондолово трябва да бъде направена ден преди пътуването на автогарата в Царево. За повече информация и телефон за връзка – http://avtogaratsarevo.eu/.

Преходът, който направихме ние бе 4.2 км кръгов маршрут с денивелация 120 м. Началото е в северния край на Кондолово и се спуска в местността Мързевски дол. След това маршрутът се връща обратно в Кондолово.

Характеристики на маршрута

Повечето съпътстващи елементи към екопътеката са в отлично състояние – нови, изградени по европроект:  обозначителни табели, места за отдих. Към момента на нашите посещения (пролетта на 2018 г. и 2024 г.) не се наложи никъде газене в треви, но имаше някои кални участъци. През 2024 г, обаче мостовете и платформата за наблюдение бяха разрушени вследствие високи нива на реката през зимата.

Разумно би било при този преход човек да бъде обут с туристически обувки или маратонки с грайфер и да носи със себе си достатъчно количество вода, поне за 2 часа. Пътеката е подходяща за разходка през всички сезони, като най-удачни са месеците май и юни, когато е цъфтежа на странджанската зеленика. Ако се посещава през лятото – възможно е да има рояци с досадни дребни мушици характерни за Странджа. Добре е тогава да се носят шапка и тъмни очила, които донякъде биха могли да предпазят.

Описание на маршрута

През първите 500 м, пътеката е доста широка, а по стръмните склонове вдясно се среща изобилие от странджанска зеленика.

Описателната табела в началото на екопътеката в северната част на Кондолово
Описателната табела в началото на екопътеката в северната част на Кондолово

Реклама



В началото на маршрута
По стръмните склонове вдясно е разцъфналата странджанска зеленика
Rhododdendron ponticum
Странджанска зеленика (Rhododendron ponticum). В буквален превод – див черноморски рододендрон.
Изобилие от рядкото растение
Странджанска зеленика ( Rhododendron ponticum) - Кондолово
Странджанска зеленика отблизо

Реклама



Пейка за отдих
След 500 м пътеката вече е по-тясна, но проходима и без газене във треви

Следва прекосяване през малка рекичка по новоизграден дървен мост (по външен вид наподобяващ мостовете използвани в древността).

Нов дървен мост, но в автентичен вид. През 2024 г. не беше наличен.
През Мързевския дол. Трябва да се следва синьо-бялата маркировка по дърветата

Оттук вече пътят се движи успоредно на малката рекичка и това е най-ниската част от пътеката. Освен зеленика тук видяхме и рядкото растение подезичен залист. Като удобство за фотографите – тук има изградена дървена платформа за наблюдение отвисоко на зелениката.

Още един дървен мост. Той не пресича река, но навярно е положен за да не се налага газене в кал и вода, ако е валяло скоро
Към края на маршрута

Реклама



„В търсене на златното руно“

Тази екопътека е популярна и с това наименование вдъхновено от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите. Според легендата, когато пристигнали с кораба си „Арго“ в земите на древната Колхида (източния бряг на Черно море, днешна Грузия), те акостирали на устието на река Фазис (днешна река Риони) , където е имало древен град. В настоящето на това място се намира големия съвременен пристанищен град Поти. В търсене на златното руно Язон навлязъл в гъстата сенчеста гора, в покрайнините на града, където руното се пазело от дракон.

И до днес, горите край град Поти са запазени с автентичната си южно-евксинска растителност. Те са обявени за национален парк в Грузия с името „Колкхети“. Голяма част от видовете съставляващи вечнозеления подлес се срещат и тук край Кондолово ( както и на други места в Странджа). Поради тази причина, една такава разходка в Кондоловската гора, може да бъде уподобена на „Язоново“ приключение.

Съвсем наблизо – 9 км западно, е село Граматиково, където има малък природонаучен музей. В него може да се научи повече за тази уникална колхидска флора. Прожектират се филми, провеждат се беседи, има и интерактивни игри.

Странджанска зеленика – Rhododendron ponticum

е висок вечнозелен храст и реликтен вид от епохата на терциера ( период от време между измирането на динозаврите преди 65 милиона години и последния ледников период преди 1,8 милиона години) и като цяло е много уязвима при промяна в условията на средата. Влаголюбива е и не може да понася засушаване или пряка слънчева светлина. Пренесена дори на километър, извън сенчестите долове на Странджа – залинява и погива. Достига до 3 м височина и обикновено участва като подлес в гори от източен бук, източен горун и благун. Богата на алкалоиди и силно отровна. Включена е в Червената книга на България като застрашен вид.

Странджанска зеленика
„Странджанска зеленика“ или „Див черноморски рододендрон“
Още екземпляри на Странджанска зеленика ( Rhododendron ponticum)
Още екземпляри

Разпространение в Европа

В Европа се среща единствено в България и Кавказ в истинския си първообраз при естествените си местообитания. От английската версия на Уикипедия, научихме, че модифициран видът се използва като декоративно растение за градини в Испания, Португалия и Великобритания. Растението не е в истинския си вид, а култивирано и новополученият хибрид е приспособим към промяна в условията на средата и към настоящ момент неговата инвазия заема застрашителни размери. Във Великобритания е започнал да се разпространява в дивата природа и заплашва коренно да промени автентичния облик на някои местности.

Реклама



Подезичен залист – Ruscus hypoglossum

Освен в Странджа, се среща и в другите планини на Българя. Обитава преди всичко сенчести широколистни предпланински райони. Вечнозелено многогодишно тревисто растение. Интересното и необичайното при него са листата. Голямото кожесто листо всъщност е видоизменено стъбло и се нарича филокладий. Малкото листенце е прицветник, под което се е сгушил плода (малките червени плодчета се появяват през юли). А истинските листа са в основата на голямото кожесто листо и представляват малки люспички. Забранен за събиране вид.

Подезичен залист Ruscus hypoglossum
Подезичен залист на който попаднахме през май. Червените плодове все още не са се появили
Описателна табела за подезичния залист. На снимката тук червените плодове вече са се появили – това се случва през юли

Снимки на останалите растения на които попаднахме:

Това са: източен лопох, кавказка (безстъблена) иглика, странджанско бясно дървопамуклийка, дива роза, мъжка и женска папрат.

За определянето на някои от растителните видове, описани в този репортаж, изказваме сърдечни благодарности към биолозите от дирекцията на Природен парк Странджа, които ни оказаха съдействие.

Опазване на природата

Тъй като районът наоколо попада в границите на Природен парк Странджа, Натура 2000 и по-голямата част от маршрута е гора, то при посещение в местността е наложително придържане към установения ред , чиито правила могат да бъдат прочетени на този линк.

Казано накратко – не изхвърляйте отпадъци, не късайте растения, не палете огън, не безпокойте дивите животни и нека след вас мястото изглежда така, както сте го заварили.

Галерия със снимки на стари къщи в Кондолово – представители на странджанска архитектура


Реклама



Исторически бележки за Кондолово

Местността е била заселена още от дълбока древност. В околностите са разкрити останки от тракийско селище, късноантична крепост (Мързовско кале), могилни некрополи и следи от римски път. Купищата шлаки разкрити в местността Рупите свидетелстват за древна металургична дейност.

Създаване на Мързево

Според местно предание, предавано устно през вековете,  първите заселници са дошли през Средновековието, избягали от Урдовиза (днешен Китен до Приморско). Тук те намерили спасение от непрестанните грабителства на кавказките пирати – лази, които вилнеели по Черноморието. Новото селище приело името на първия си заселник – свинаря Мързю, и така добило името Мързево. Както споменахме по-горе с това име се споменава и до днес дола в който са находищата на странджанската зеленика.

Селището се споеменава като Мързова в данъчните регистри на околия Анхиало (Поморие) през XVII и XVIII в.

През XVIII в. селото се обезлюдило поради чума, а по-късно през същия век, малкото оцелели страдат от кърджалийките нападения. След Руско-Турската война през 1829-1830 г. много семейства се местят в Русия, от които се връщат малка част две години по-късно.

След Освобождението

Селото отново започва да се заселва и по време на Освобождението (1878-1879) вече е имало 100 къщи. С обявените, съгласно Берлинския договор граници, Кондолово попада изцяло в пределите на Османската империя. Това никак не се харесва на местните жители и те се пръскат в различни части на Източна Румелия и Българското княжество – Приморско, Поморие, с. Преображенци (Бургаско) и Галата край Варна.

По време на Илинденско – Преображенското въстание (1903) селото силно пострадва, подобно и на много други селища в Странджа – 45 къщи са разграбени и опожарени.

Свободата идва след Балканската война (1913 г.) и тогава Мързево става част от Българската държава. През 1950 г. селото придобива името Кондолово в чест на видния революционер Георги Кондолов. Той е имал ключова роля в организацията на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.)  като началник на въстаническите сили и загинал в атаката срещу с. Паспалово (дн. Турция, край Лозенград). Костите му са вградени в паметника на Петрова нива, край Звездец. Негови паметници има в Бургас и Царево, неговото име носят улици и училища, както и читалището в Царево.

Продължение на разходката

Ако оттук планирате пътуване в посока изток към Царево (23 км) – добра идея е да посетите село Българи (7 км), село Кости (14 км),  местността Марина река  (10 км) , както и плажовете и екопътеките в близките  Варвара (31 км), Ахтопол (36 км) , Синеморец (42 км), или Приморско (38 км на север).

Ако оттук планирате пътуване в посока запад към Малко Търново (33 км), можете по пътя да се отбиете при :

  1. Визица за още една интересна екопътека водеща към един от най-известните параклиси в Странджа – „Св. Троица“ с пещера отдолу (5 км) .Той е обект на поклоннически туризъм.
  2. Село Граматиково (9 км в посока Малко Търново). Има интересна църква, природонаучен музей и стари къщи. В музея може да се научи повече за уникалната флора на Странджа.
  3. Между Малко Търново и Граматиково е местността Качул (16 км), от където може да се тръгне за да се посети едно от най-святите за странджанци места – светилището Индипасха.
  4. Още едно интересно място по пътя за Малко Търново е природната забележителност  – Камъка (22 км), където в древността траките са извършвали религиозни обреди в култ към Слънцето.
  5. Край Малко Търново (33 км) можете да посетите археологическите обекти, обградени от красива природаМишкова нива и Пропада.

Ако оттук поемете на север в посока Бургас (71 км), минавайки през Визица, то пътьом можете да се отбиете в:

  1. Параклис Св. Илия ( 7 км) до село Визица. Мястото е интересно със старинната архитектура на храма и панорамната гледка към море от хълмове.
  2. Село Заберново (17 км), в чиито околности е известният параклис с тракийски елементи – „Св. Георги“, както и най-старото дърво в Странджа – грамада на почти 1000 години. От Заберново, също така, може да се прекоси цялата местност Парория за посещение на параклиса „Света Петка“, древни долмени и вековни дъбове.
  3. Село Калово (19 км), в близост до което започва по-лесен път за посещаване на параклиса „Света Петка“ в свещеното пространство Парория. Изграден е на мястото, където се е намирал предполагаемия парорийски манастир на Григорий Синаит.

Кое къде е


ПОЛЕЗНО: За да придобиете бързо и лесно представа кое къде е – вижте опростена

За повече детайли вижте всички описани дестинации на нашата подробна

За да планирате цялостно пътуването си – да сметнете разстоянията в км, да видите прогнозата за времето, карта на хотелите, разписания на автобуси, автомобили под наем използвайте тук приложените полезни

При посещението на Кондолово, тръгвайки от Царево (на изток) или Малко Търново (на запад) е добре да се шофира предпазливо, тъй като, въпреки частичните ремонти, все още има отсечки, които не са в добро състояние.

Реклама


Вашият коментар