Ахтопол е най-южният град по българското Черноморие, разположен в полите на Странджа планина. Подходящ е за тиха и спокойна почивка на море в съчетание с разглеждане на исторически и природни забележителности. Разходките по крайморската алея с рибарския кей, фара и високите скалисти брегове, несъмнено оставят съкровени спомени у всеки посетил града, провокиращи желание за завръщане.

Това е приятен маршрут, който може да се вземе с лекота и върви по границата на резерват Силкосия, намиращ се на територията на Природен Парк Странджа. Неговото начало е по пътя между селата Българи и Кости. Движи се сред живописна гора с прелестно многообразие на растителните видове. На места се среща обаятелното и рядко, вечнозелено растение странджанска зеленика. Този вид сам по себе си поражда асоциация с екзотичните растения в тропическите джунгли. В края на маршрута, който прилагаме се достига най-високата точка в местността, откъдето се разкриват хубави гледки към околните зелени възвишения. Там вирее друго рядко и защитено растение – пиренът. По желание на посетителите, оттам може да се продължи към село Кости.

Село Българи, от своя страна, е посещавано от туристи заради старите къщи и красивата църква „Св. св. Константин и Елена“. Засилен интерес към него има на в нощта на 3-ти срещу 4-ти юни – празника на „Св. св. Константин и Елена“ по стар стил. Хиляди се стичат тогава към селото заради интересния нестинарски обичай.

Резово е най-южното селище по родното Черноморие и граница между България и Турция. Посещава се от туристи най-вече от любопитство да се види турския бряг, който е буквално на метри от българския, както и от търсещите спокойствие летовници, които тук намират тишина. Превърнал се в курорт от съвсем скоро, село Резово е скромно и безшумно място за почивка. Разполага и с малък уединен плаж. По наша преценка, най-интересни в Резово са неговите величествени и стръмни клифови брегове, както и запазените стари странджански къщи.

Заливът Кастрич е пленително кътче , което се намира между курортите Синеморец и Резово. Впечатлява с внушителните си по размери скални образувания, изваяни от природните стихии, както и непокътната девствена гора, която го обгражда. Присъствието на каквито и да било следи от хора тук е сведено до минимум, което подсилва възприятието за съприкосновение с природата. Мястото е подходящо за плажуване предимно за природолюбители и гмуркачи, но не и за претенциозни летовници. Няма пясъчна ивица за разпъване на хавлията, а само едри обли камъни.

Заливът Кастрич се достига по черен път, преминаващ през гора, който пеш се взема за около 20 мин. Въпреки, че пътят е достатъчно широк и позволява да се вземе с високопроходим автомобил – това е забранено съгласно режима на дейности в защитената местност, към която спада залива (виж по-надолу). За придвижване с МПС пътят може да се използва само от автомобили на горското стопанство.

Плажът Силистар е най-южният голям плаж по Българското Черноморие. Гостоприемният закътан залив, дивата гора зад плажната ивица, липсата на постройки, невероятно бистрите води, продълговатите скалисти носове в двата му края, правят мястото любимо за множество летовници, които са отседнали в района. Пада се между селата Синеморец (6 км) и Резово (7 км), а от Бургас отстои южно на 88 км. До самия плаж може да се достигне с автомобил, има и паркинг сред гората.

Плажът, също така, е в пределите на Природен Парк Странджа.

Арапя и Оазис са симпатични малки заливи разположени между Лозенец и Царево. Привличат посетители с просторните си плажни ивици, както и наличието на школи за водни спортове – сърф и гмуркане. Арапя е с плитко дъно и предпазен от теченията, което го прави предпочитан от семейства с малки деца.
В близкото минало бяха популярни къмпинги за бивакуване сред природата. За съжаление – в наши дни са останали само плажовете и тяхното очарование – къмпингите са изключително застроени с нови хотели и вили. На практика – местностите край тях са се превърнали в малки градчета.

Лозенец е село на Южното Черноморие, което за последните 20 години се превърна в голямо курортно селище. Освен с гостоприемството на местните, курортът привлича туристи и с красивите си брегове. Тук морето е изваяло интересни форми – малки заливи, носове и самотни скали издигащи се над повърхността. Това предлага екзотични гледки на морския хоризонт за плажуващите както и разнообразни подводни пейзажи за почитателите на гмуркането. По плажовете могат да се практикуват и други водни спортове – сърф, джет, банан, водни колела. Къмпингите Юг и Корал, Оазис и Арапя, градовете Приморско, Китен и Царево, които са в радиус не повече от 10 км разкриват за туристите маса възможности за разнoобразяване на престоя – още красиви плажове, екопътеки и исторически забележителности. При отсядане за по-продължителен период, тръгвайки от Царево на запад, може да се направи посещение на близките села в Природен Парк Странджа за запознаване с уникалната флора и старинна архитектура в този край от България.

Към водопад Райков вир – още една екопътека, край прекрасното село Кости, в Странджа планина. Узнахме за този кратък и лек маршрут от Фестивала на зелениката 2019, който се състоя именно тук – в село Кости (общ. Царево).
Подобно на маршрута водещ към водопад Казанчето, този също ще ви отведе до малък водопад, а по пътя ще видите на много места рядкото и емблематично растение – странджанска зеленика.

На това невероятно място – местността Марина река ще имате възможност на една малка площ да наблюдавате растения, които през терциерния период са населявали цяла Европа. Заради удивителния си облик, „Марина река“ си е спечелила прозвището „Джунглата“ . По екопътеката, сред гъстата сянка на високите букови дървета и лъскавите вечнозелени листа на зелениката, възприятията са несравними. Човек се чувства така, все едно се намира в някоя далечна, южна тропическа страна. Мястото привлича туристи заради лесния си достъп, както и с това, че е най-близката до морето дестинация, където вирее емблематичното за Странджа растение – странджанска зеленика. От Царево отстои западно само на 12 км, а от Малко Търново – източно на 45 км. От Приморско се пада на 27 км.

Марина река, заедно с пътеката край село Кондолово са най-богатите находища на странджанска зеленика в Природен Парк Странджа.

Ето още една възможност за хубава еко разходка в околностите на странджанското село Кости – пътеката към местност Богородишки дол. Приключенският маршрут се движи насред гъстата лонгозна растителност по поречието на река Велека. В края му – при заслона на Богородишки дол може да се види живописния малък водопад Казанчето, както и да се наблюдава красивото и рядко растение превърнало се в символ на Странджа – странджанска зеленика.